Не е задължително да си умен, за да си успял. Защо?

„Той е невероятен!“, казват за този, който помни години, факти, цитати или пък има шестици в университета

Искат да са на негово място. Но защо? Учени доказаха, че коефициентът на интелигентност няма много общо с това дали човек ще успее в живота и ще се реализира на шест.

Интелигентността не гарантира работа или семейство
Хората си умират да изтъкват колко престижни университети са завършили, какви дипломи и колко магистратури имат. Да си почти вундеркинд, носи уникално чувство за значимост.

Други се подлагат на тест за интелигентност и после веят резултата пред лицето на кого ли не. Да, но точно тези гении са сами в живота и трудно се задържат на едно работно място. За това си има причини.

Френският психолог Алфред Бине дава идеята за коефициента на интелигентност (КИ) в началото на XX в. и разработва прословутия тест. С него се проверяват способностите за абстрактно мислене и гъвкавост при обработка на логическа информация.

Бине прилага теста на доста хора и установява, че зависимостта между КИ на човека и житейския му успех – статус, доходи, семейство, деца, е слаба. След още изследвания става ясно, че по-малко от 20% от този успех се дължат на КИ. Дори не са 50%.

Значи на успеха влияе друг, по-важен фактор, и то в цели 80%. Отговорът на загадката е лесен – емоционалната интелигентност. Да, това е форма на интелигентност. Умение да разбираш и управляваш собствените емоции.

Човек, колкото и интелигентен да е, ако е арогантен, груб или дистанциран на работното място, няма как да се издигне и да го харесат колегите. В личния живот пък няма как да задържи приятелите си или любимия. Емоционални хора, които не владеят „стихиите си“, завладяват другите, но за кратко. После те бързат да се спасят от разрушителната им сила.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!