Когато нещата вървят зле, човек има нужда от външен поглед върху живота си, от един непознат, който да го поведе към света на подсъзнанието, към най-интимния извор на личността му…
Вече никой не смята, че консултацията с психолог, психиатър или психоаналитик е предназначена за „лудите“. Живеем в сложен, шумен свят, изтъкан от многостранни връзки и зависимости, но когато изпаднем „в дупка“, най-често се затваряме в себе си, докато кризата премине. А помощта може да се окаже наблизо.
Целта – поддържане на добро самочувствие
Без добро самочувствие животът изглежда болезнен и дори неразбираем. То изразява чувството за собствената стойност и самоуважението, които са важни за лична и социална хармония. Самочувствието е най-важната човешка потребност, на която се градят здравето и щастието. То е оръжието на нашата свобода и на психологическата ни автономия. Освен това ни позволява да преодоляваме житейските несгоди, да овладяваме стреса и да придобиваме увереност в собствените сили. Изследванията, направени в последните десетилетия, ясно показват, че хората с нормално, тоест добро самочувствие, са и физически по-издръжливи, по-спокойни, по-смели и по-безразлични към чуждите оценки.
Самочувствието се гради върху три „колони“:
- Любов към себе си
Обществото налага стандартни критерии за това кое е стойностно и кое не в човешката личност. Но човек трябва да се обича въпреки своите недостатъци и ограничени възможности, да съумява да се изправи на крака след неизбежните в живота провали. Тази „самолюбов“ започва да се гради в детството, впоследствие отношенията ни с другите могат да я нарушат или подсилят.
- Амбиции
Увереността в собствените сили ни позволява да правим проекти, да ги защитаваме и довеждаме до успех. Положителният поглед към себе си е вътрешна сила, която ни насърчава да вървим напред въпреки трудностите и враждебността. Но позитивността не е постоянна величина – тя зависи от нашето настроение, от обстоятелствата, повлиява се от плановете, които нашите родители са имали за нас, както и от самооценката ни. Амбициите ни се превръщат в огледало на очакванията на близките ни.
- Вяра в себе си
Тя е свързана с високата самооценка на собствените способности и с личния кураж по отношение на нови, непознати житейски ситуации. Ние се доверяваме на себе си, защото знаем как да се справим и затова не се страхуваме от провал или от критиките на другите. Пристъпването към действие идва естествено и без излишен стрес.
Прочистване на егото
За да се реши човек да навлезе в интимната си същност, се изискват смелост и воля. Това, което научаваме за себе си при психоанализата, невинаги е приятно. Изисква се готовност за разбиране, за приемане на собствените болки, недостатъци и грешки, решимост за едно голямо прочистване на егото. От тези изпитания човек излиза по-отворен към света, по-толерантен към другите, по-цялостен. Много малко хора са способни да проведат тази дълга и болезнена работа със себе си, която в много случаи се състои в приемане на неприемливото, в откъсване от това, което сме смятали за основа на нашата стабилност.
Когато се почувстваме готови за това, изниква важният въпрос – към кого да се обърнем? Към психолог, психиатър или психоаналитик?
Специалистите на душата
Психологътне е лекар. Той се стреми да разбере ролята на умствените процеси в индивидуалното и обществено поведение, в междуличностните отношения. Неговите познания се прилагат в оценка и третиране на проблеми с психическото здраве.
- Психиатърът е лекар, койтоизучава и лекува психичните отклонения. Той използва главно два метода: психотерапията и лечението с психотропни лекарства, които позволяват да бъдат овладени различните симптоми.
- Психоаналитикът не е задължен да има специално определено образование, но в най-честия случай е психолог, който задължително е преминал лично през психоанализа.
- Психотерапевтът също обикновено е психиатър или психолог, но и той като психоаналитикът всъщност няма нужда от специална диплома, за да практикува психотерапията, която представлява сбор от техники, предназначени да разрешат психологическите проблеми на хората. Общото в тези методи е прекият контакт между терапевта и пациента под формата на разговор.
Методи и терапии
- Поведенческа терапия
При нея се прилагат принципите на бихейвиоризма – тя се занимава само с поведенчески факти, които могат да бъдат наблюдавани и контролирани. Този метод е строго научен. Той не се интересува от миналото на пациента, а от поведението му в настоящето. Нашите социални навици са плод на това, което сме научили в живота, и могат да се променят безкрайно много. Целта на поведенческата терапия е да адаптира маргиналните типове поведение към социалните и моралните норми в обществото.
- Транзакционен анализ
Две основни понятия са в основата му – състоянията на аз-а и транзакциите. Аз-ът се състои от три компонента:
- Родителят, който представлява семейното възпитание
- Възрастният човек, който пригажда мисленето си към околната среда
- Детето, което представлява усещанията, произтичащи от ранните ни години. Транзакциите са отношенията между отделните компоненти на аз-а на един човек с компонентите на аз-а на друг човек. Проблеми могат да възникнат при разминавания в нивата на комуникация, например между възрастния човек и детето. Транзакционният анализ помага на хората да изразяват чувствата си, да осъзнаят своето съществуване.
Психоанализа
Тозитерапевтичен метод изисква продължителна работа върху себе си, в която психотерапевтът играе ключова работа. Той изслушва това, което казва на глас пациентът, за да „чуе“ какво казва подсъзнанието му. Класическата психоанализа изисква един диван, един психоаналитик, застанал извън полезрението на пациента, и класически правила (като например насърчаването на пациента да казва свободно това, което му минава през главата, редовна периодичност на сеансите и т.н.).
Групова психоанализа
Тя се основава на фройдисткото учение за феномена на групата и прилага същите принципи като индивидуалната психоанализа.
Разглежда отношенията между отделни членове на групата и между тях и лидера. Психоаналитикът търси ключовите механизми вътрешнопсихичните конфликти. Разкрива нето им пред групата помага за освобождава от тревожността и за разкрепостяване психическата енергия.
Трансфер и коншратрансфер
Този метод позволява на психоаналитика „премине“ през живота на пациента и да помогне за намирането на нов смисъл на съществуванието. Трансферът е преносът чувства от страна на пациента към терапевта. Терапевтът задава много въпроси и говори малко за себе си – затова пациентът започва да фантазира какъв е терапевтът като човешко същество. Това е трансферът. Поради малко информация пациентът винаги напълва тези фантазии с информация от собствения жизнен опит в подобни интимни отношения (предимно с близките – майка или баща). Контратрансферът (пренос на чувства от терапевта към пациента) трябва да стане достатъчно осъзнат от терапевта. Защото ако той изпитва към своя пациент много силни чувства (силен негативизъм или привързаност), т.е. ако е на лице силен контратрансфер, то би трябвало терапевтът първо да се справи със своите несъзнателни проблеми (чрез супервизия).
Осъзнаване и промяна
В хода на психоанализата пациентът осъзнава многобройни свои фантазии, главно чрез трансфера и контратрансфера. Това ново разбиране за собствената личност може да сложи край на терапията, но всъщност анализ никога не престава – тя навлиза в обичайните процеси на размисъл при всяка срещната вътрешна или външна трудност. Психоанализата е дълго пътуване, от коеточовек се връща променен. Тя е само началото на едно себепознание, продължава цял живот. Този метод насърчава човека се развива, но и да помага на околните да се развиват.
ВИТАМИНИ С ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ
пазят психиката ни здрава
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!