Д-р Петър Петров: Сомнамбулизмът може да е проява на друго заболяване!

Сомнамбулизмът е тема, която вълнува много хора. В интервю за в. „Доктор“ д-р Петър Петров, консултант по медицина на съня, разкрива любопитни и полезни подробности за този медицински феномен.

– Д-р Петров, какво представлява сомнамбулизмът?

Сомнамбулизмът е нарушение на съня от групата на т.нар. парасомнии. Дължи се на непълно събуждане от дълбокия бавновълнов сън, при което е възможно извършването на различни по сложност действия, без ясно съзнание и спомен за случилото се. Това може да започне с прости движения, като сядане в леглото и да продължи със ставане, ходене, излизане от стаята, в по-редки случаи – хранене, готвене, шофиране и др. Продължителността на епизодите може да варира от няколко секунди до минути и повече. Наблюдават се предимно в първата половина на нощта, когато преобладава дълбокият бавновълнов сън.

Заболяване ли е?

Сомнамбулизмът се определя като „разстройство на съня“, а не като заболяване. В повечето случаи, особено в детска възраст, това явление е с благоприятен ход и не изисква лечение с медикаменти.

Как се диагностицира?

Диагнозата на това състояние се базира предимно на клиничната картина: Сомнамбулите извършват сложни рутинни действия в необичайно време, които понякога са потенциално опасни са тях или за околните. Трудно е да бъдат събудени по време на такова състояние, а ако това стане, се чувстват объркани, с частична или пълна липса на спомен за случилото се. Изследването на съня чрез полисомнография с видеонаблюдение помага при поставяне на диагнозата. Важно е да се изключи наличието на подлежащи заболявания, прием на медикаменти или злоупотреба с психотропни вещества, които да са причина за епизодите.

Трябва ли да се провежда лечение?

Като стана дума за лечението, ще кажа, че в детска възраст това е самоограничаващо се състояние. Честотата на епизодите значително намалява през пубертета и обикновено не изисква специфично лечение. Най- важно е да се осигури на спящия безопасна среда и да се спазва правилен режим на сън и бодърстване. При възрастни, когато съществува опасност от самонараняване, добър ефект може да се постигне чрез антидепресанти, повлияващи на действието на серотонина, бензодиазепинови препарати и др.

За сомнамбулизма се носят легенди, пълни с невероятни случки: излизане през прозореца на високи сгради, на покрива, ходене по опасни места. Това само легенди ли са, или е действителност? На какво се дължи тази изключителна способност на лунатиците за ориентация, ловкост, преодоляване на страха от височини и т.н.?

Колкото и невероятни да звучат, сомнамбулите наистина са способни на всички изброени действия. Това се дължи на факта, че по време на тези епизоди зоните от мозъка, отговорни за двигателната активност и ориентацията, се намират в будно състояние, докато тези, които са отговорни за съзнанието, продължават да спят.

Сомнамбулизмът може да е опасно състояние, особено при възрастни индивиди, които много по-често извършват агресивни действия спрямо себе си или спрямо околните хора, или предмети.

Как науката обяснява сомнамбулизма?

Точният механизъм все още не е известен, но се предполага, че за възникване на епизодите има отношение нарушената серотонинова медиация в главния мозък.

Предава ли се по наследство?

Около 80% от сомнамбулите имат поне един родственик със същото разстройство. Установена е силна връзка с гените от т.нар. HLA система, която е отговорна и за много наследствени и автоимунни заболявания.

Ходенето насън може ли да бъде симптом на друго, по-сериозно заболяване?
Сомнамбулизмът може да е вторична проява на някои чести заболявания – например обструктивна сънна апнея, синдром на повишено съпротивление на горните дихателни пътища, синдром на неспокойните крака, мигрена, повишена функция на щитовидната жлеза, някои неврологични заболявания и др.

Кога се проявява сомнамбулизмът? Може ли това да стане в по-късна възраст?

Сомнамбулизмът може да се прояви във всяка възраст. Все пак най-често се среща при деца с възрастов пик около 12 години и спонтанно изчезва при навлизане в пубертета. При възрастните честотата е около 2-2.5%.

Мъже или жени по-често страдат от него?

Повечето изследвания не показват полови различия при юноши и възрастни, но според някои автори при децата се среща по-често при момчетата.

Може ли ходенето насън да се отключи след стрес, или има други фактори за проявата му?

Както стана дума, сомнамбулизмът е непълно събуждане от дълбокия, т.нар. не-РЕМ сън. Това означава, че всички фактори, водещи до повишена честота на събужданията (напр. повишено нервно-психическо напрежение, употреба на никотин или кофеин, фактори на околната среда, обструктивна сънна апнея) или до повишено количество на дълбокия сън (лишаване от сън, употреба на алкохол или някои медикаменти), могат да провокират епизодите.

Чела съм истории за извършени престъпления по време на такова състояние. Извършителите твърдят, че не си спомнят нищо. Възможно ли е сомнамбул да извърши престъпление и в кои случаи?

При възрастни са описани случаи на блъскане в стени, скачане от прозорци, ходене по улиците, сексуална активност, използване на оръжия, нараняване на околни или извършване на по-тежки престъпления. Извършителите действително може да не си спомнят нищо и съдебномедицинската експертиза често пъти е силно затруднена.

Моля ви да разкажете за някоя по-интересна проява на сомнамбулизма.

Може би най-интересният случай на сомнамбулизъм в практиката ми е един млад мъж, който по време на такива епизоди имаше прояви на сексуална активност спрямо несъществуваща партньорка. Проблемът дойде от съпругата му, която беше започнала да изпитва силна ревност и недоверие. Отне ни доста време, преди да успеем да я убедим, че мъжът й е невинен.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!