Остра левкемия
Първите признаци могат да бъдат: уморяемост; понижена работоспособност; задух; загуба на тегло; инфекции, особено на устата и гърлото; температура; нощно изпотяване; болки по костите и ставите; язви по устните и лигавицата на устата. По-късно се появяват кръвоизливи по кожата и лигавицата, подуване на лимфните възли, уголемяване на слезката (далака) и черния дроб.
Хронично-лимфатична и хронично-миелоидна левкемия
И двете дълго време не предизвикват никакви оплаквания и се откриват случайно при изследване на кръвта по някакъв друг повод.
Първите признаци могат да бъдат: общо неразположение, безапетитие, загуба на тегло, освен това често температура, нощни изпотявания, уголемена слезка (далак), която се усеща като подутина в лявата горна част на корема и признаци на малокръвие: бледа кожа, обща слабост.
Причини
Промени в наследствената информация водят до неконтролирано увеличаване на белите кръвни клетки в костния мозък. Те се изхвърлят в кръвта. Напоследък зачестяват доказателствата, че дефектите в наследствения материал не са вродени, а придобити.
Риск от заболяване
Остра левкемия
Засяга по-често млади хора.
Хронично-лимфатична левкемия
Заболяването зачестява с напредването на възрастта. Мъжете се засягат два до три пъти по-често от жените.
Хронично-миелоидна левкемия
С напредването на възрастта заболяването става по-често. Жените и мъжете се засягат приблизително еднакво често.
Възможни последици и усложнения
Остра левкемия
Нелекувана, болестта може за кратко време да завърши със смърт. При децата шансовете за оздравяване са най-големи, като понастоящем 70 от 100 деца с остра левкемия могат да бъдат излекувани. При възрастните все пак е възможно 20 до 40 процента да бъдат излекувани или да достигнат няколкогодишна преживяемост без оплаквания. Колкото по-възрастни са пациентите, толкова по-лоши са изгледите за излекуване.
Хронично-лимфатична левкемия
Средната продължителност на живота обхваща седем години след появата на първите признаци. Вследствие намалените защитни сили на организма инфекциите са по-чести. Те са най- честата причина за смърт.
Хронично-миелоидна левкемия
Продължителността на живота обхваща три до четири години след появата на първите оплаквания.
Профилактика
Според съвременните достижения на науката не е възможна.
Необходимост от лекарска помощ
Веднага след като се усъмните, че сте болен от левкемия. Лекарят трябва да направи пълна кръвна картина. Възможно е да се наложи изследване и на костния мозък.
Самолечение
Според съвременните достижения на науката не е възможно.
Лечение
Остра левкемия
Тя винаги се лекува в болница, а когато е възможно в специализирани центрове. Лечението се състои главно в приемането на противоракови медикаменти (цитостатици), които разрушават левкемичните клетки. Както заболяването, така и лечението често предизвикват податливост на инфекции и склонност към кръвоизливи, така че са необходими още антибиотици и преливане на еритроцити и кръвни плочици. Относително нова методика е трансплантацията на костен мозък. Последният трябва да се вземе от роднина – най-често брат или сестра – с точно определени имунологични свойства (т.нар. HLA идентичен родственик). За дарителя вземането на костен мозък няма никакви последствия.
В определени случаи може да се изтегли и костен мозък на пациента, да се „почисти“ и отново да се присади.
Хронично—лимфатична левкемия
При хроничната левкемия, открита като „случайна находка“ и протичаща без оплаквания, са необходими само редовни контролни изследвания. Много пациенти преживяват години без оплаквания и поради това нямат нужда от лечение.
Ако се проявят признаци като подуване на лимфните възли, подуване на слезката или черния дроб, твърде нисък брой кръвни плочици, температура, загуба на тегло или признаци за малокръвие – анемия, се налага лечение: на първо място се употребяват противоракови медикаменти. Уголемените слезка (далак) или черен дроб могат да бъдат повлияни и с облъчване. При малокръвие е необходимо преливане на кръв, а при инфекции – антибиотици. Лечението често значимо подобрява оплакванията.
Хронично—миелоидна левкемия
Цел на лечението при повечето пациенти е облекчаване на оплакванията и нормализиране на кръвната картина. За това обикновено не се налага престой в болница. Лекува се главно с противоракови медикаменти, а в определени случаи и с облъчване. При малокръвие се налагат кръвопреливания.
Провеждат се редовни контролни изследвания на кръвта.
При пациентите до четиридесет години съществува възможността за трансплантация на костен мозък.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!