Остра, хронично-лимфатична или хронично-миелоидна левкемия (рак на кръвта)

Оплаквания

Остра левкемия

Първите признаци могат да бъдат: уморяемост; понижена работоспособност; задух; загу­ба на тегло; инфекции, особено на устата и гър­лото; температура; нощно изпотяване; болки по костите и ставите; язви по устните и лига­вицата на устата. По-късно се появяват кръво­изливи по кожата и лигавицата, подуване на лимфните възли, уголемяване на слезката (дала­ка) и черния дроб.

Хронично-лимфатична и хронично-миелоидна левкемия

И двете дълго време не предизвикват никакви оплаквания и се откриват случайно при изслед­ване на кръвта по някакъв друг повод.

Първите признаци могат да бъдат: общо нераз­положение, безапетитие, загуба на тегло, освен това често температура, нощни изпотявания, уголемена слезка (далак), която се усеща като подутина в лявата горна част на корема и приз­наци на малокръвие: бледа кожа, обща слабост.

Причини

Промени в наследствената информация водят до неконтролирано увеличаване на белите кръв­ни клетки в костния мозък. Те се изхвърлят в кръвта. Напоследък зачестяват доказа­телствата, че дефектите в наследствения материал не са вродени, а придобити.

Риск от заболяване

Остра левкемия

Засяга по-често млади хора.

Хронично-лимфатична левкемия

Заболяването зачестява с напредването на въз­растта. Мъжете се засягат два до три пъти по-често от жените.

Хронично-миелоидна левкемия

С напредването на възрастта заболяването става по-често. Жените и мъжете се засягат приблизително еднакво често.

Възможни последици и усложнения

Остра левкемия

Нелекувана, болестта може за кратко време да завърши със смърт. При децата шансовете за оздравяване са най-големи, като понастоящем 70 от 100 деца с остра левкемия могат да бъдат излекувани. При възрастните все пак е възмож­но 20 до 40 процента да бъдат излекувани или да достигнат няколкогодишна преживяемост без оплаквания. Колкото по-възрастни са пациен­тите, толкова по-лоши са изгледите за излеку­ване.

Хронично-лимфатична левкемия

Средната продължителност на живота обхва­ща седем години след появата на първите признаци. Вследствие намалените защитни сили на организма инфекциите са по-чести. Те са най- честата причина за смърт.

Хронично-миелоидна левкемия

Продължителността на живота обхваща три до четири години след появата на първите оп­лаквания.

Профилактика

Според съвременните достижения на науката не е възможна.

Необходимост от лекарска помощ

Веднага след като се усъмните, че сте болен от левкемия. Лекарят трябва да направи пълна кръвна картина. Възможно е да се наложи изследване и на кост­ния мозък.

Самолечение

Според съвременните достижения на науката не е възможно.

Лечение

Остра левкемия

Тя винаги се лекува в болница, а когато е възмож­но в специализирани центрове. Лечението се състои главно в приемането на противоракови медикаменти (цитостатици), които разруша­ват левкемичните клетки. Както заболяването, така и лечението често предизвикват податли­вост на инфекции и склонност към кръвоизли­ви, така че са необходими още антибиотици и преливане на еритроцити и кръвни плочици. От­носително нова методика е трансплантацията на костен мозък. Последният трябва да се взе­ме от роднина – най-често брат или сестра – с точно определени имунологични свойства (т.нар. HLA идентичен родственик). За дарите­ля вземането на костен мозък няма никакви пос­ледствия.

В определени случаи може да се изтегли и костен мозък на пациента, да се „почисти“ и отново да се присади.

Хронично—лимфатична левкемия

При хроничната левкемия, открита като „слу­чайна находка“ и протичаща без оплаквания, са необходими само редовни контролни изслед­вания. Много пациенти преживяват години без оплаквания и поради това нямат нужда от лече­ние.

Ако се проявят признаци като подуване на лим­фните възли, подуване на слезката или черния дроб, твърде нисък брой кръвни плочици, тем­пература, загуба на тегло или признаци за малокръвие – анемия, се налага лечение: на първо мяс­то се употребяват противоракови медикамен­ти. Уголемените слезка (далак) или черен дроб могат да бъдат повлияни и с облъчване. При малокръвие е необходимо преливане на кръв, а при инфекции – антибиотици. Лечението често зна­чимо подобрява оплакванията.

Хронично—миелоидна левкемия

Цел на лечението при повечето пациенти е об­лекчаване на оплакванията и нормализиране на кръвната картина. За това обикновено не се на­лага престой в болница. Лекува се главно с про­тиворакови медикаменти, а в определени случаи и с облъчване. При малокръвие се налагат кръвопреливания.

Провеждат се редовни контролни изследвания на кръвта.

При пациентите до четиридесет години същес­твува възможността за трансплантация на костен мозък.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!