Булимията – по-малката сестра на анорексията

Булимичният пристъп започва рязко, не може да бъде преодолян и кара болният да яде до призляване или повръщане

Кризата се изразява в трескаво поглъщане на произволна храна. Обикновено това става набързо, без почивки, извън часовете за хранене и тайно от другите.

В повечето случаи хранителните продукти са богати на калории хляб, масло, макарони, шоколади, които са много засищащи. Количеството е много по-водещо от качеството. Повръщанията са умишлено предизвикани ; и могат да станат автоматични с времето.

След кризата често следва състояние на вцепененост, остри физически болки и най-вече – чувство за вина и  отвращение от собствената личност. Неразположението обаче бързо се забравя, което обяснява повтарящия се характер на кризите.

Страхът от напълняване е повод за изграждане на стратегии за контролиране на теглото: повръщане и най-вече употреба на различни слабителни, диуретични или убиващи апетита медикаменти. Честотата на пристъпите може да бъде от един – два на седмица до петнадесет на ден.

Решението

Развитието на болестта е хаотично, периодите на булимия се редуват с периоди на ремисия. И тук, както при анорексията, болният се нуждае от помощта на психотерапевт. При някои от булимиците има и анорексия. И обратното. Нерядко двете болести вървят заедно. Ролята на психотерапевта е да излекува депресията, която е особено характерна за булимията. Постъпването в болница не е задължително, но може да бъде наложително, ако депресивното състояние е сериозно. Съветите на специалистите и контролираният от тях хранителен режим са важни за възстановяване на нормалното хранене.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!