Д-р Иван Добринов: Алкохолизмът е болест на мозъка!

• Заболяването има две фази  – пристъп и ремисия, а това значи, че човек може да спира и отново да започва с пиенето
• Около 180 хиляди мъже и жени у нас са зависими от спиртните напитки

Употребата на алкохол в Европа превишава двойно средния световен показател. На наскоро проведената Международна конференция за борба с алкохолизма проф. Ейлин Канър, директор на Института по здравеопаз­ване в Университета в Нюкасъл, предупреждава: „Правителствата на европейските страни трябва да имат ясен и обективен поглед върху най- съвременните изследвания на алкохолизма и да предприемат решителни действия. Ниските цени на алкохола и безотговорният маркетинг са една от основните причини за поощряване на пиянството“. Участниците в този форум призовали властите във Великобритания да последват при­мера на Шотландия, като определят минимална Цена за единица алкохол и забранят рекламата му. Оказва се, че англичаните са най-пиещата нация в Европа, ново изследване показало, че всяка осма смърт в страната е предизвикана от алкохол.Уважаеми читатели, да спрем със статистиката до­тук. Тя е достатъчно стряскаща. Проблемът е огромен и сякаш се задълбочава все повече. Как се лекува тази болест? Дали може напълно да се излекува? Какви са възможностите у нас, в България? На какво да разчитат болните и техните родители? За всич­ко това разговаряме с д-р Иван Добринов – лекар-психиатър в Държавна психиатрична болница – град Раднево. Той е началник на шесто мъжко отделение, а пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдру­жение „Майки срещу дрогата“ – гр. Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „Избор“ – гр. Стара Загора.

–          Д-р Добринов, що за бо­лест е алкохолната зависи­мост – психическа, хронична и какво още?

–          Още през 1951 г. Све­товната здравна организа­ция е признала алкохолната зависимост за болест и я е вписала в Международната класификация на болестите. И днес тя фигурира в действаща­та в момента Десета ревизия на МКБ в раздел „Психични и поведенчески разстройства“. Алкохолната зависимост е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване на мозъка. Говорим за болест на мозъка, която обаче засяга пси­хичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система. Начинът на протичане е аналогичен с този като при всички известни болести: например хипертония, диабет, алергия. Рецидивира- ща е, тъй като има две фази: пристъп и ремисия. Човек може многократно да започва и спи­ра пиенето. Прогресивна е, тъй като не се лекува, естественият ход е към влошаване. И в крайна сметка има множество усложнения и последствия, които могат да доведат до смърт.

–          Може ли да се говори за пълно излекуване?

–          Всъщност при никоя хро­нична болест не можем да говорим за пълно излекуване. Обаче може да се приложи ефективно лечение и да се стигне до възстановяване, т.е. пълна ремисия. Естествено, това състояние трябва да бъде активно поддържано, за да не се стигне до нов запой. Ремисията предполага пъл­но въздържане от алкохол, тай като основен симптом на зависимостта е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на употребата. Или както много сполучливо се казва в поговорката: „Без едно може, с едно не може“.

–          Каква е целта на тера­пията на такива болни?

–          Зависимостта засяга ня­колко сфери на функциониране на човека: биологична, социал­на, психологична и духовна. И терапията изисква комплексни балансирани интервенции във всички тези области. Това пред­полага мултидисциплинарен добре обучен екип, който да помага на болните. Целта е въз­становяване, стабилна ремисия, изграждане на живот, свободен от алкохола. Лечението има ясно диференцирани етапи, които следват логично един след друг. Това са оценка на състоянието, детоксикация, рехабилитация, ресоциализация. Успоредно с това е добре да се работи и с близките на пациен­та. Най-важните принципи на лечението са обхват, комплексност, планиране, индивидуален подход.

–          В една своя статия говорите за т.нар. биопси-хосоциален модел на лечение. Обяснете какво представля­ва. прилага ли се вече?

–          За този модел се говори отдавна, но на практика се сблъскваме с точно обратния подход: редукционизъм,работа „на парче“, опити да се повлияе на различни проблеми с един- единствен метод. Точно затова резултатите в нашите лечебни, програми са изключително ни­ски и краткотрайни. Биопсихо- социалният подход разглежда болестта не като единно цяло с една-единствена етиология, а като процес, причинен от взаимодействието на няколко фактора. Оттук се предполага и интегративен подход в тера­пията.

–          Груните за взаимопо­мощ към този модел ли се отнасят? Познати ли са в България, има ли вече създа­дени такива?

–          Групите за самопомощ и взаимопомощ са много важно звено от мрежата структури в терапията на една зависимост. Но те имат точно определено място и незаменима функция. В идеалния вариант те са част от системата, но не могат да из­пълнят задачите на останалите елементи. В много градове на България вече има работещи групи от типа Анонимни алкохо­лици, Анонимни наркозависими, Ал-Анон и др. Все още обаче много специалисти гледат на тях с подозрение, което е напълно необосновано. В по-напред­налите от нас страни отдавна групите за самопомощ са интег­рирани в лечебните структури. Пациентите ги посещават още докато са в болниците или в рехабилитационните центрове. Всъщност философията на тези фупи не противоречи с нищо на медицинския модел, а по-скоро ги допълва и разширява. Много ме радва и появата на ефективно работещи родителски сдружения в България: „Майки срещу дрогата“ в Пловдив и кло­новете им – „Надежда за децата“ в Стара Загора и др. В БОЛНИЦАТА СЕ ОВЛАДЯВАТ ТЕЖКИТЕ АБСТИНЕНТНИ СИМПТОМИ СЛЕД СПИРАНЕ НА ПИЕНЕТО. Но често след това нишката се къса и се стига до парадокса болните да са трезви в болница­та и пияни извън нея…

–          Какви са предимствата на настаняването в болница на един зависим от алкохола болен? Какво включва бол­ничното лечение?

–          Болничното лечение е само етап от терапията на един зависим. Може да бъде реша­ващо по отношение на това човекът да остане жив, както и за включването му в дълго­срочно лечение. Обикновено в болницата се овладяват тежките абстинентни симптоми след спиране на пиенето, а също и психиатричните и телесните усложнения. Но ако спрем дотук и върнем след десетина дни пациента в предишната среда, той светкавично рецидивира. Най-важно е по време на детоксикацията пациентът да бъде привлечен за продължително възстановяване и включен в следващ етап – психосоциална рехабилитация.

–          Т.е. нишката не трябвай да се къса, за да се постигне пълна ремисия?

–          Ако пациентът не напусне преждевременна лечебното заведение, той достига ремисия.  Точно тогава се работи най- активно с него по отношение трайна модификация на пове­дението, ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ СТЕРЕОТИПИ и начини за справяне без по-мощта на психоактивни вещества. В България за съжаление нишката по-често се къса, тай като в повечето населени места напълно липсват структури за продължителна рехабилитация и ресоциализация, дори няма концепция за нуждата от тях. Така болните циклират между болницата и общността, като стигаме до парадокса те да са трезви в болницата и пияни извън нея… Това е абсурдно, неефективно и доста скъпо.

–          Какво изисква една стабилна ремисия? Достатъчно ли е само постигането на въздържание?

–          Спирането на употребата на алкохол е само първата стъпка. Точно след това започва продължителното и трудно възстановяване. Нужна е цялостна промяна на мисленето, поведението, ценностната система, начините за справяне с трудностите и още много неща. Има една сентенция: „За да се възстановиш от зависимост, трябва да направиш само едно нещо – да промениш целия си живот“.

Д-р Иван Добринов: Около 180 хиляди мъже и 35 хиляди жени у нас са алкохолно зависими
Все още ли искате да пиете? СПРЕТЕ АЛКОХОЛА С КУДЗУ КОРЕН – най-доброто средство в света против алкохолизъм и тютюнопушене!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!