Кремена Миленкова: 10 години нямахме дете – родих след ин витро оплождане!

•    Държавата трябва да дава шанс на младите семейства да имат бебе, казва с усмивка щастливата майка

Навръх Нова година без повод Българската православна църква определи ин витро оплождането за „безразсъдно противопоставяне на Божията премъдрост, безбожие, униние и богохулство“. В позицията на религиозната институция се казва, че Църквата не може да подкрепи методите на асистираната репродукция и сурогатното майчинство, които нарушават целостта на брака. Няколко дни по-късно Светият синод оповести, че благославя ин витрото, при условие че биологичният материал е от двамата съпрузи и нито един от ембрионите не се унищожава. Така или иначе около темата се заформи скандал, който продължи да набира скорост след празниците. Предлагаме ви разказа на една млада българка, която е станала майка именно с ин витро процедура, както и други позиции по темата.

–    Г-жо Миленкова, защо се наложи да използвате ин витро оплождане?
–  Сега, след всички тези години, започвам да си мисля, че ни е заложено подсъзнателно какво ни очаква, за да можем да имаме смелостта и силите да се справим с трудностите. Помня, когато по телевизията казаха, че е открит нов метод за забременяване, наречен ин витро. Още тогава, на около 13 г., попитах майка ми дали ако не мога да имам деца, това ще ми помогне. Когато получих от нея положителен отговор, се успокоих.
След години, когато срещнах любовта на живота си, се оженихме и дойде време да мислим за деца, успокоението ми започна да се стопява с всеки изминал месец и всеки отрицателен тест за бременност. Навлязох в един омагьосан кръговрат от изследвания лекари и уверения как всичко е наред. Години наред сменях докторите, давахме всичките си спестявания за прегледи и изследвания.
– Какво работите?
– По професия съм музикант и много пътувах по турнета в чужбина. Всяко връщане обаче в България ми беше свързано с доктори и кабинети.
– Как решихте да се подложите на метода ин витро?
– Един ден майка ми се обади и ми даде телефонен номер. Каза ми да се обадя и да си запиша час, защото чула, че този доктор правел чудеса. Аз, естествено, ОБЕЗВЕРЕНА ОТ ВСИЧКО, дори не исках да се обадя, но в крайна, сметка надеждата, че все пак може наистина да е той човекът, които ще ми помогне, надделя и се обадих да си запазя час. Изненадата т беше немалка, когато ми отговориха, че ще трябва да чакам една го¬дина за този час. Явно напливът за този доктор беше огромен. Аз съм инат – реших, че ще чакам, но докато чакам, ще си направя повечето изследвания, които най-вероятно той ще поиска.
– Кога се срещнахте с лекаря?
–  След година се срещнах с моя доктор „Надежда“. Още от първия преглед бях убедена, че ако той не ми помогне, няма кой друг да го направи. Отново вътрешно подсъзнателно усещане – аз съм на точното място и съм при най-добрия за мен лекар!
– Какво последва? Колко процедури направихте?
– Започнахме борбата заедно с него – последваха 3 инсеминации и едно неуспешно ин витро. Не мога да кажа, че съм била сигурна, че ще имам дете, но със сигурност правех това, което трябва, за да знам, че съм направила всичко възможно, за да постигна мечтата си. На 17 декември 2009 г. в 6 ч. сутринта видях така мечтаните две чертички на теста за бременност. Едва дочаках да стане 8 ч., за да се обадя на моя доктор „Надежда“ и да му кажа новината.
– Как се почувствахте тогава?
– За всичките тези години не бях проляла сълза, но след появата на двете чертички СЪЛЗИТЕ САМИ
БЛИКАХА ОТ ОЧИТЕ МИ – сълзи, събирани през годините, сълзи на мъка, на щастие, на надежда… Бях сигурна, че един път забременея ли, ще имаме дете. 9 месеца бях най-щастливата бременна на света. Всеки преглед в клиниката за мен беше празник – от една страна, виждах живота, които расте в мен, от друга – срещах се с любимите хора от клиниката.
– Кога се появи бебето?
– На 6 август 2010 г. ме сполетя най-голямото щастие за една жена! На този светъл църковен празник станах майка на един ангел! Кръстихме го Йоан. Надяваме се той да расте щастлив и здрав, нямаме и не правим планове за неговото бъдеще. Единственото, което искаме, е да се бори за мечтите си и да не се отказва – така, както ние с баща му не се отказахме 10 години, за да го създадем.
– За какво сте благодарна?
– Благодарна съм, че такава ми е била съдбата – благодарение на нея аз срещнах в живота си двама доктори на Надеждата – това са д-р Стаменов и д-р Сигридов. Благодарение на целия екип запазих надеждата в себе си и станах по-добър човек!
– Как е сега детето ви?
– Малкият Йоан е на годинка и половина. Той е едно от първите бебета, родени чрез ин витро с помощта на държавата. Допреди няколко месеца на жените над 43 г. беше забранено да се подлагат на ин витро процедури. Аз мисля, че държавата трябва да дава шанс на младите семейства до 43 г. да имат дете. Но ако някой след тази възраст също има желание, не се е отказал от мечтата си да има свое дете, държавата не трябва да го спира, щом сам си финансира опитите.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!