Рак на гърдата: 6 мита и предразсъдъци, които не са истина

Рак на гърдата е второто по разпространение онкологично заболяване сред цялото население на земята

Въпреки, че е един от най-злокачествените, надеждната информация за рак на гърдата не е достатъчна. Заради това болестта е заобиколена от много митове и предразсъдъци. Днес ще се опитаме да ги разбием и развенчаем.

Мит 1: Ракът на гърдата е наследствено заболяване и не може да бъде предотвратен

Ракът на гърдата има наследствен компонент, той може да се развие без фамилна анамнеза. Освен това, само 10% от случаите са свързани с наследствени мутации. В допълнение към генетиката има и други важни фактори, които намаляват или увеличават риска от рак. Не всички от тях могат да бъдат повлияни. Например, според текущ изследователски проект на Американския институт за изследване на рака, рискът от рак на гърдата е по-висок при високи жени и при тези, които са родени с голямо телесно тегло. Ранното менархе (т.е. първата менструация преди 12-годишна възраст), късната менопауза (след 55-годишна възраст) и плътната гръдна тъкан също повишават риска. Тези параметри няма как да бъдат променени. Лекарите могат да ги вземат предвид, като проявяват особена бдителност при прегледа на пациентките.

Има и управляеми рискови фактори. Например консумацията на алкохол увеличава вероятността от рак на гърдата, докато кърменето и физическата активност, особено такава с висока интензивност, я намаляват. Съществува мнение, че рискът е по-нисък при жени с наднормено тегло. Въпреки че не си струва да увеличавате процента телесни мазнини над препоръчителната стойност, това е доста убедителен аргумент срещу изтощителните диети и отслабването при нормален или леко повишен индекс на телесната маса. Според някои доклади вероятността от рак на гърдата може да намалее, ако в диетата има достатъчно зеленчуци без скорбяла (т.е. картофите не се броят), млечни продукти и източници на калций.

Мит 2: Колкото по-големи са гърдите, толкова по-голям е рискът

Преди няколко години в медицинските издания (и не само!) започна да се говори за връзка между рака на гърдата и размера на гърдите. В едно проучване беше казано, че жените с голям размер на сутиена са изложени на по-висок риск. На сайта на Британската национална здравна система може да намерите подробен анализ на това проучване, както и ситуацията към днешна дата.

След като са изучили генетичните фактори, които влияят върху развитието на гърдите, учените са идентифицирали седем варианта (мутации) на гени, свързани с размера на гърдите. Три от тях също са свързани с риска от рак на гърдата. Редица мутации могат да бъдат свързани както с размера, така и с болестта. Не може да се твърди със сигурност, че големите гърди увеличават вероятността от развитие на рак. Носенето на сутиен, силиконовите импланти или предпочитанието да сте топлес на плажа също не са рискови фактори за рак на гърдата. Все пак не бива да забравяме, че ултравиолетовото лъчение е рисков фактор за меланома и немеланомните ракови заболявания на кожата.

Мамография може да се направи както на големи, така и на много малки гърди. Дори повечето мъже имат достатъчно тъкан за тази процедура. Вярно е, че ако гърдата е много голяма, вместо две проекции може да са необходими три или четири. Това увеличава общото количество рентгеново лъчение. Ето защо, след 40-50 години, ако бюстът е много голям, е по-добре да обсъдите ползите и рисковете от прегледите с лекар и да договорите график за мамографско изследване – годишно или на всеки две години.

Мит 3: Само мамографията диагностицира рак на гърдата

Разбира се, здравословният начин на живот не е 100% гаранция, че човек няма да се разболее. Той значително намалява тази вероятност и заради това си заслужава някои лоши навици да бъдат изкоренени. Ако се появи рак, важно е да го разпознаете възможно най-рано. Ако забележите промяна в цвета, текстурата или плътността на гърдите по време на душ или преобличане, трябва да посетите лекар. Ултразвукът, въпреки че не се използва за скрининг, може да помогне, например, ако на мамографията се открие нещо подозрително. Жените с нормален (не повишен) риск от рак на гърдата изобщо не се подлагат на скрининг до навършване на 45-годишна възраст, въпреки че могат да започнат ежегодни мамографии и на 40, ако желаят.

При висок риск се препоръчва скринингът да стартира около навършване на 30-годишна възраст. Към него се включва годишна мамография и ЯМР на гърдата. За висок риск говорим, ако от рак на гърдата са боледували близки роднини.

Особено внимание изискват следните ситуации:

– Ако една жена има генна мутация BRCA1 или BRCA2 (тестването за тези мутации се предписва отново въз основа на фамилна история);

– Ако на възраст между 10 и 30 години жена е получила лъчева терапия в областта на гърдите.

– Ако близки роднини са имали рак на гърдата, струва си да посетите лекар в ранна възраст и да обсъдите тактиката за скрининг.

Мит 4: Ракът на гърдата е трудно или съвсем неличим

Смъртните случаи от рак на гърдата са намалели с 40% между 1989 г. и 2017 г., като само в САЩ са избегнати 375 900 смъртни случая. Етапът, на който се открива, играе много важна роля. При рак в ранен стадий преживяемостта е над 80%. Ето защо е толкова важно да се подложите на скрининг (честотата му, както беше споменато по-горе, зависи от възрастта и индивидуалните рискове). Ако заболяването е диагностицирано, важно е да не се паникьосвате и да не губите време за алтернативна медицина – колкото по-рано започне лечението със съвременни средства, толкова по-вероятно е то да бъде успешно и ракът да бъде излекуван.

Дори и при по-напреднал стадий на заболяването можете да водите активен начин на живот, а новите лекарства ви позволяват да го удължите. Метастатичният рак на гърдата, за съжаление, остава нелечим, но вече не се възприема като фатално заболяване. Все по-често можем да кажем, че от фатално то се превръща в хронично заболяване.

Мит 5: Всички видове рак се лекуват еднакво

Преди време онкологичните заболявания се разделяха в зависимост от мястото на възникване на тумора и клетките, от които се състои. Например:

– остеосаркомът произхожда от костни клетки;
– лимфомът – от лимфоцити;
– карциномът – от епителни клетки.

Поради това не беше ясно защо стандартното лечение помага в някои случаи, но не и в други. Оказа се, че всичко е много по-сложно.

Туморите могат да съдържат рецептори, които реагират на определени вещества (като хормони), които насърчават растежа им, и могат също така да потиснат имунния отговор, който е предназначен да унищожи нездравословните клетки. Разбира се, тези свойства могат да се използват за разработване на лекарства.

Въпреки че все още не е възможно да не се правят операции, химио-и лъчетерапии, това далеч не са единствените методи на лечение.

При рак на гърдата например се използват естрогенни антагонисти, които или предотвратяват образуването на хормони, или блокират свързването им с рецепторите в туморните клетки. Такава терапия се предписва индивидуално – на тези, при които са открити такива рецептори.

Друг вариант е таргетната терапия (от английската дума „target“, тоест „цел“ – целева терапия). Вече е известно, че ензимите, наречени циклин-зависими кинази (CDKs) тип 4 и 6, играят важна роля в деленето на клетките на рака на гърдата. Лекарства, които са насочени към тях, и които са инхибитори на CDKs4/6, вече са проучени и регистрирани. Въпреки че химиотерапията все още е под формата на интравенозна инфузия, таргетните и хормоналните лекарства се предлагат на таблетки.

Мит 6 След операция гърдите никога няма да бъдат красиви

Дали да се направи реконструкция на гърдата, ако се наложи да се премахне, е лично решение на всяка жена. Има жени, които отказват да ги възстановят, поради преоценка на ценностите или когато естетиката изглежда маловажна на фона на борбата с болестта. Други не могат да си го позволят (липса на средства) или просто не са чували за тази възможност. И все пак, за много жени е важно да виждат познат силует в огледалото, да носят обикновени дрехи, бански костюми и бельо или да избягват втренчените погледи на познати или непознати, например във фитнеса или по време на почивка.

Обемът на гърдите се възстановява както с помощта на импланти, така и без тях, като се използват собствени тъкани – решението се взема от лекар заедно с пациента.

Обикновено се вземат собствени тъкани от корема или гърба, а зърната се оформят от кожата и след това се коригира цвета на ареолата с татуировка.

Източник: www.nationalbreastcancer.org, www.stopbreastcancer.org

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!