Никога няма да свърши!: Жена с ковид разказва за болестта

В добра форма, здрава и малко над 40, Сара Дринг смяташе, че едва ли ще се разболее сериозно от ковид. Нейната история е истински кошмар

Хората, които са преболедували ковид, определено ще запомнят „незабравимите“ усещания, които идват заедно с вируса. Ако са го преминали леко, то най-вероятно заболяването им е било придружено от липса на мирис и вкус, слабост или задух. Да, много от нас си спомнят двете седмици карантина като лош сън, но сега си представете, че това състояние трае… година, както се случва при 43-годишната британка Сара Дринг. В своя онлайн дневник многодетната майка описва подробно през какво преминава по време на прекарания коронавирус. Година след заболяването, тя все още страда от т.н. дълъг ковид. Публикуваме част от записките на Сара.

МАРТ, 2020 г. – СВЕТОВЪРТЕЖ

Разболях се още преди първата карантина, развих симптоми на настинка – възпалено гърло и хрема. Нямах кашлица или висока температура (за което бяхме предупредени), затова продължих да ходя на работа (Сара работи като домакин в училището, в което учат и трите ѝ деца – Исак на 16, Ной на 13 и Каси на 6 години).

Няколко дни по-късно имах чувството, че някой е седнал на гърдите ми. Но след още няколко дни симптомите ми отшумяха и вече не мислех за това. Не бях тествана за ковид, тогава тестовете не бяха толкова достъпни. Три дни след обявяването на карантината започна да ми се вие ​​свят.

АПРИЛ, 2020 г. – МОЗЪЧНА МЪГЛА

В средата на април здравето ми бързо се влоши. Чувствах огромна умора и почти не можех да стоя права под душа. Бях толкова зле, че не можех и да ям. Зрението ми започна да се замъглява, трудно изпълнявах ежедневни задачи, в главата ми имаше само мъгла. Само си представете – сложих храна в пералнята вместо в хладилника!

Малко по-късно започнах да се давя от липсата на въздух, още по-бързо се уморявах и станах много чувствителна към топлина. Просто не можех да седя на слънце – имах усещането, че кожата ми гори! Едва успях да кажа две изречения заедно, да не говорим да се грижа за децата. Моят добър съсед пазаруваше, и за щастие синовете ми са достатъчно големи, за да помагат и да се грижат за сестра си.

МАЙ, 2020 г. – ЗАМЪГЛЕНО ЗРЕНИЕ

Обадих се на личния си лекар по-рано този месец, усещайки, че нещо не е наред. Каза ми, че страдам от тревожност и ми предложи антидепресанти. В някои дни бях толкова изтощена, че спях по 20 часа. Започнаха да се появяват мисли, че никога няма да се оправя и се обадих на майка ми, за да ѝ кажа, че умирам.

В допълнение към замъгленото зрение ми се стори, че очите ми стават по-чувствителни към светлината. Имах мигрена през цялото време. Направих тест за глаукома и офталмологът ми каза, че зрението ми се влошава много по-бързо, отколкото се очаква.

ЮНИ, 2020 г. – АНЕМИЯ

Имаше дни, в които едвам ходех, сякаш някой ме беше лишил от последната капка енергия. Плачех непрекъснато и отново се обадих на терапевта си, който препоръча нови изследвания.

В рамките на 24 часа резултатите показаха, че имам тежка анемия, затова трябваше да започна приемем на добавки с желязо. Няколко месеца след като ми казаха, че просто страдам от безпокойство, с облекчение разбрах, че това не е така. Предложиха ми когнитивна поведенческа терапия, но я отказах. Нямах сили да говоря с никого.

ЮЛИ, 2020 Г. – ЕКТОПИЧЕНО СЪРЦЕ

Към средата на лятото започнах да страдам от сърцебиене при изправяне от леглото. Ставаше все по-лошо и по-лошо. Бях ужасена и си помислих, че получавам инфаркт. Обадих се на Бърза помощ и лекарите пристигнаха след 20 минути. Оставиха ми преносима ЕКГ машина, която след 72 часа показа, че имам ектопичен ритъм* на сърцето. И сега трябва да пия ежедневно лекарства, за да го лекувам.

* Ектопичните удари се считат за нормални и не са показателни за сърдечна патология. Някои пациенти описват това преживяване като „обръщане“ или „разтърсване“ в гърдите или „сърдечно хълцане“, докато други съобщават за „изпуснати“ или пропуснати удари. Ектопичните удари са по-чести по време на стрес.

АВГУСТ, 2020 г. – ЗАГУБА НА СЛУХА

Замайването и главоболието не изчезнаха, затова ме насочиха към УНГ специалист. Там се подложих на изследване, което показа лека загуба на слуха в лявото ухо. След няколко седмици ми беше предложен слухов апарат. Не можех да повярвам! Аз съм само на 43 години! Бях толкова ядосан на ковида, толкова бясна на тази непозната болест, която не просто ми съсипа здравето, но ми отне и живота.

СЕПТЕМВРИ, 2020 г. – БОЛКА В ГЪРБА

След като приемах лекарства с желязо в продължение на три месеца, все още се чувствах зле и се върнах при терапевта. Бях тествана за почти всичко: рак, левкемия, лупус, но всички резултати бяха добри.

В крайна сметка откриха, че имам много ниски нива на витамин D, затова започнах да използвам добавка под формата на спрей. Започнах да посещавам и физиотерапевт, който да ми помогне за облекчаване на болката, особено в гърба и врата.

ОКТОМВРИ, 2020 г. – КПТ (когнитивна поведенческа терапия)

Таблетките с желязо и витамин D помогнаха, но все още се чувствах ужасно. Един ден лекарят каза: „Направихме всичко възможно. Имате така наречения „дълъг ковид“. След това просто седна и каза, че не знае как иначе може да ми помогне.

Малко по-късно ме прегледа отново и направи още няколко изследвания, включително кръв, чернодробна функция и рентгенова снимка на гръдния кош. Насочи ме и към когнитивно-поведенческата терапия.

НОЕМВРИ, 2020 г. – ГРУПА ЗА ПОДКРЕПА

Започнах да научавам повече за дълготрайния ковид от телевизията и вестниците. След това се присъединих към група във Facebook с над 7000 човека, които също като мен имат „дълъг“ ковид. В нея се шегуваме, че сме в състояние на „афтър парти“.

ДЕКЕМВРИ, 2020 г. – СИНУСНА БОЛКА

Изведнъж започнах да страдам от ужасни болки в синусите. Опитах стероидни спрейове за нос, но нищо не подейства. Отново ме насочиха към УНГ специалист, но този път ми казаха, че ще трябва да изчакам няколко месеца, за да си уговоря среща.

Лекарят ми каза, че най-после може да ме насочи към клиника за дълъг ковид, в която да ме прегледат. Бях на седмото небе! Умората намаля и забелязах, че настроението ми се подобри.

ЯНУАРИ, 2021 г. – ПТСР

Най-накрая успях да разговарям с лекари от клиниката за дълъг ковид, базирана в Кралската болница в Честърфийлд. Те бяха фантастични.

Бях диагностицирана с посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и се насочих към служба за психично здраве. Там попитах лекарите за проблемите с главоболието и слуха. Казаха ми, че хората с дълъг ковид често забелязват, че заболяването атакува други части на тялото, като сърцето или мозъка.

ФЕВРУАРИ, 2021 г. – ПРОМЕНИ В ДИЕТАТА

С приключването на физиотерапията болките в гърба и шията отшумяха. Предефинирах начина си на живот и сега прекарвам по десет минути на ден в медитация и поне един час активно ходене. Освен това преминах към диета без глутен и без млечни продукти и не консумирам алкохол от май 2020-та. Чувствам се значително по-добре! Най-накрая мога да пазарувам и да прекарвам повече време с децата си, без да се чувствам като пълен провал.

МАРТ, 2021 г. – ВСЕ ОЩЕ БОЛНА

Макар и не на 100 процента, но се чувствам по-добре. В отпуск по болест съм повече от година, но все още страдам от силни световъртежи, затова не мога да карам кола. Възможно е да ме съкратят от работата.

Лекарите казаха, че ще се оправя, но не знаят кога. Преди година бях в добра форма и тичах редовно. В момента съм на бета-блокери и болкоуспокояващи и се нуждая от слухов апарат. Отне много време, за да развия положително отношение към случващото се и съм решена да преодолея болестта. Все още имам тежки дни, когато чувствам, че това никога няма да свърши. Усещам вина, че съм тук. Понякога се събуждам и си мисля: „Защо аз? Защо оцелях от ковид, след като толкова много хора умряха? “

Въпреки всичко не се отказвам, защото искам отново да започна да се възползвам максимално от живота си.

Източник: www.thesun.co.uk

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!