Коронавирус: Как да убедим възрастните да не излизат

Според статистиката жертви на коронавирус са предимно възрастните хора, особено ако вече имат история на някакви хронични заболявания

Въпреки това, дори при такива условия, не всички от тази рискова група се съгласяват на самоизолация. Какво да направите, ако вашите близки, които са на възраст, откажат да си седят у дома и да взимат предпазни мерки, обяснява психологът Анна Хникина.

Как да убедим възрастен роднина да остане вкъщи и да не излиза, при положение, че той не приема сериозно ситуацията с коронавируса, и според него тя е изкуствено надута от медиите?

Трябва да започнете разговор с възрастния човек в момент, когато той е зает с нещо. Да предположим, че майка ви или вашия дядо гледа телевизия, готви, плете или мие чинии. Вие идвате и със спокоен глас, без да предизвиквате никакви емоции, защото те незабавно се забиват в съзнанието, монотонно започвате да обяснявате, че сега няма нужда да се излиза навън, тъй като това може да e опасно и т.н. Но не мислете, че всичко което казвате, ще достигне лесно до съзнанието на възрастния човек още от първия път. Не, ще трябва да положите усилия и постоянство. Едно обяснение очевидно няма да е достатъчно.

Защо е трудно да се повлияе на възрастните хора, когато става въпрос за лечение, необходимостта да отидат на лекар или да останат под карантина?

Някои, поради възрастта си, се ръководят от: „И какъв е смисълът да правя нещо? Така или иначе умира.“ Какво коренно различава психиката на младия човек от психиката на възрастния човек? На 20 години съзнанието е насочено към бъдещето,  защото всичко все още предстои. Докато 80-годишните са изживели по-голямата част от живота си. Те гледат на миналото носталгично, но и с известна гордост. Следователно, тези хора понякога отказват подкрепа и помощ, не спазват инструкциите на лекарите и пр. В такава ситуация е необходимо да говорите спокойно, дори монотонно, а не емоционално. Няма нужда да спорите и да доказвате нещо с пяна на устата, защото така не се постига нищо.

Колко ефективен е личния пример?

Дали е добре, когато ние самите не излизаме от дома, измиваме ръцете си, носим маска и предприемаме необходимите мерки за безопасност?

Неслучайно казват, че възрастните хора са като малки деца. Затова призиви от рода на „сега ще си измием ръцете“ или „оставаме у дома днес, защото излизането на улицата може да бъде опасно за здравето“ ще бъдат подходящи.

Ясно е, че все пак трябва понякога да напускате апартамента, за да отидете до аптеката или до магазина. Просто обяснете на възрастния си роднина, че за вас това е сравнително по-малък риск и затова вие ​​сте този, който напуска къщата, а не той.

По-често използвайте думата „ние“, за да подчертаете, че не просто искате да изолирате бабите и дядовците от външния свят. Така подчертавате, че и вие сте под карантина, че те не са сами. „Ние не излизаме от дома“, „Принудени сме …“, „Ние се грижим един за друг“ и т.н. По този начин възрастният човек няма да се чувства като заложник. Напротив, той ще усети вашата подкрепа, ще разбере че цялото семейство е обединено в една обща цел – оцеляване.

Ако възрастните хора често се държат като деца, възможно ли е да се използва метод като манипулация?

Например: „Мамо, стой си у дома, а аз ще ти купя нов и хубав телевизор в края на карантината.“

При възрастният човек тази на пръв поглед идеална схема може и да не работи, защото всички знаем как родителите, бабите и дядовците ни треперят над всяка стотинка. И не защото са стиснати, а понеже парите им са малко и все не стигат.

Второ – като вземете предвид факта, че хората на възраст рядко гледат към бъдещето, за тях обещанията под формата на закупуване на телевизор или някакво хипотетично пътуване  могат да се превърнат в досаден фактор.

Ами ако възрастния човек живее далеч?

Обаждания, SMS-и, повече видео комуникация. Напомняния от рода на: грижете се за себе си, стойте си у дома, пазете се, защото ще имаме нужда от вас. Всичко това ще ги накара да се почувстват необходими. За хората на възраст признанието, че имаме нужда от тях е много повече от едно „обичаме те“.

По принцип всякакви средства са добри и никога не знаем кое ще бъде най-ефективно.

Необходимо ли е в такава ситуация да гледаме новините и да обсъждаме с възрастните хора онова, което се случва по света и у нас?

Не е ли е по-добре да ги защитим от такава информация?

Категорично да. Това ще помогне да се създаде една по-адекватна картина на събитията, които се случват, да се оцени мащабът на проблема. Тези, които са в информационен вакуум, могат да се окажат в зоната на риска, защото ще им се струва, че нищо страшно не се случва.

Но, тъй като възрастните хора са доста впечатлителни, не се фокусирайте върху тъжния факт, че на всеки 17 минути в Ню Йорк умира човек, покосен от коронавируса, а върху това как лекарите се борят с инфекцията, какви мерки се предприемат за потискане на епидемията и т.н.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!