Ако мозъкът влияе на тялото, тогава той може да контролира всичко: от билярдната щека, която държим в ръцете си, до сложен уред, с който работим
Сенсей Тампу Накамура е роден под името Сабуро Накамура в Оджи, квартал в северната част на Токио, в аристократично семейство. Проявявайки интерес към практики от духовно естество, младият Накамура изучава изобразително изкуство. Не пропуска обаче да усъвършенства техники, както и да трупа знания за източната медицина и нетрадиционните начини на изцеление. Той е основател на японската йога, създал е и свое собствено изкуство, наречено Shinshin-tōitsu-dō (в буквален превод – светъл начин за обединение на ума и тялото)
Обединение на ума и тялото
Усилието да насочим вниманието си трябва да бъде мотивиращият фактор при изпълнението на тези упражнения. Имайки предвид това, възможно ли е чрез пряк опит да се усъвършенства концентрацията и положителната употреба на мозъка чрез многократно повтаряне на тези упражнения? Може ли извършването на такива тестове за изследване на връзката между ума и тялото да увеличи силата на нашето внимание? Има само един начин да разберете – като започнете да практикувате техниката Накамура, която и до днес се използва в големите японски корпорации за насърчаване на мисленето и концентрацията, както и за подмладяване на мозъка.
Невъзможно е да се стигне до правилното заключение чрез налучкване, поради което експериментът винаги е в основата на всяка наука. Накамура, имайки зад себе си и западна научна школа, често молеше учениците си да провеждат подобни експерименти. Той за първи път използва описаните по-долу упражнения през 20-те години на 20-ти век, като начин да илюстрира въздействието на мозъка върху тялото, според Хашимото Тецуичи, един от най-добрите му ученици. Накамура набляга на онова, което разбираме и научаваме чрез истински опит. Всичко останало е чиста спекулация.
Упражнение Първо
Сключете пръстите на двете ръце, раздалечете показалеците и ги изпънете, както е показано на илюстрацията. Дръжте тялото си изправено, но отпуснато, спокойно фокусирайте очите си върху върховете на пръстите. Опитайте се да доближите показалците само и единствено с помощта на концентрацията.
Можете да го направите и по друг начин. Първо, опитайте да създадете мисловен образ на върховете на пръстите, които се свързват заедно. На следващо ниво, просто си представете, че пръстите вече са заедно и продължете да поддържате тази идея в мозъка си. Трето, „говорете на себе си“, мислено нареждайте на пръстите да се докоснат и съединят. Всеки от описаните методи представлява принципно идентичен мисловен процес, но при някои хора е по-успешен един подход, отколкото друг.
Ключовият момент е да проучите дали силата на концентрирания мозък може да повлияе на тялото по такъв начин, че то автоматично да реагира на мисълта, която е в мозъка ви. Провеждаме експеримент, за да видим дали е възможна такава реакция, така че нека не правим никакви предположения.
Трябва да избягвате всякакво усещане за съзнателно сближаване на върха на пръстите
По-добре е просто да фокусирате ума целенасочено върху една от горните мисли или образи, да поддържате това състояние на внимание и да видите какво ще се случи.
Ако концентрацията не намалее и тялото остава отпуснато, много хора откриват, че пръстите започват да се движат без умишлено усилие от тяхна страна.
Усещането за доближаване се различава значително от начина, по който много от нас правят несъзнателни движения, и това е една от тайните как да постигнем максимална ефективност с минимален стрес.
От друга страна, тъй като вие експериментирате с въздействието на мозъка върху тялото, ако концентрацията отслабне или смятате, че не можете да постигнете физиологична реакция чрез концентрация, тогава пръстите ви няма да могат да се движат. Трябва да знаете, че ще отнеме време показалците да започнат постепенно да се доближават. Това обикновено идва с практиката.
Някои могат да забележат, че показалците имат естествена склонност да се съединяват поради местоположението на ръцете. Разбира се, това е така. Фактът, че въпреки тази тенденция, някои хора не успяват да съединят пръстите или могат да направят това само чрез продължителна концентрация, служи за потвърждение на принципа, че мозъкът влияе на тялото. Подобен ефект обаче не винаги е положителен. Ако мислим, че не можем да накараме пръстите си да се движат чрез концентрация, тогава тялото ще се задоволи тази мисъл.
Нека разгледаме друга версия на същия експеримент
Осъзнавайки, че показалците наистина искат да се свържат, дръжте ги на разстояние и си представете, че сте поставили невидима стена между тях. Запазвайки това изображение в съзнанието си, просто изчакайте. Нека минат 5, дори 10 минути. Когато здраво държите тази ментална картина в ума си, свързват ли се пръстите ви сами?
И какво се случва след няколко секунди или минути, ако си представите, че стената между тях я няма?
Упражнение Второ
Можем да предположим, че ако мозъкът влияе на тялото, тогава нашето психическо състояние също трябва да има неосъзнат ефект върху всичко, свързано с онова, което правим. Ако това е вярно, тогава мозъкът ни може да контролира всичко. Нека направим експеримент, за да разберем дали това наистина е така.
За този експеримент се нуждаете от махало или някакъв подобен на него предмет. Хванете горната част на въжето на махалото, както е показано, и спокойно фокусирайте погледа си върху него.
Използвайки концентрацията, описана в първото упражнение, представете си, че махалото се движи в кръг по посока на часовниковата стрелка. Или просто му „наредете“ да се движи по този начин. Правете всичко възможно да поддържате китката неподвижна.
Какво се случва, когато продължавате да се концентрирате?
Често махалото ще следва вашите умствени инструкции, независимо от това дали усещате или виждате движението на ръката. Това не само илюстрира ефекта, който мозъкът произвежда върху всичко, с което влизаме в контакт, но и показва изключително финото въздействие, което мозъкът има върху тялото.
За разлика от добре познатите окултни практики, Накамура никога не е вярвал, че това е нещо различно от обикновен експеримент, чрез който можем да видим дълбокото влияние на мозъка върху онова, което тялото прави. С тренировка и повишена концентрация е възможно махалото да се движи в кръгове с по-голяма или по-малка амплитуда, настрани или внезапно да промени посоката – всичко това с едва забележимо движение на китката. Интересно е да опитате всички тези опции, но не подвеждайте себе си и другите, като мислите, че се случва нещо свръхестествено. Това не е така. Има само мисъл, контрол и концентрация.
Източник: www.myjane.ru
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!