Виетнамски дзен-монах: Отложената почивка приветства смъртта!

Колко често сте чували фразата: „Времето е пари!“. Но времето е много повече от пари. Времето е живот! Живот, който ще стане много по-дълъг, ако знаем кога да си даваме почивка!

Тик Нят Хан е виетнамски дзен будист, монах и учител. Той е писател, поет и пацифист. Пребивава в медитационния център Плъм Вилидж в Южна Франция. В България има издадени 6 негови книги, които се радват на голям интерес.

Днес ще разберете какво казва виетнамският монах за страха. Предлагаме ви част от най-новата книга на Тик Нят Хан „Без страх“, която все още не е преведена на български.

Най-големият страх на всеки човек е страхът от смъртта. Размисли върху факта, че тялото някога ще ни остави, че ще остареем, ще се разболеем, и така нататък, могат да бъдат много болезнени.

Всички ние се страхуваме от смъртта, която ще ни застигне в евентуално бъдеще. Затова се страхуваме и от бъдещето. Всеки от нас се плаши от неизвестното, защото сме в напрегнато усещане и постоянно очакване на нещо наистина ужасно, което ще се случи.

Тик Нят Хан ни дава 5 важни напомняния, които ще ни помогнат да преодолеем нашите дълбоки страхове

КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ СТРАХА ОТ БЪДЕЩЕТО?

1. Стареенето ми е присъщо по природа. Не мога да го избегна

Ако приемем с цялото си сърце, че старостта е неизбежна, няма да е толкова ужасно да я срещнем в бъдеще. Всяка минута живот е красива по свой начин. Ако не обръщаме внимание на мисълта за старостта, рискуваме да навредим на себе си и на нашите близки. Забавленията, вкусната, но вредна храна, както и подмладяващите процедури ще ни спестят неприятното усещане за старост. Тези разсейващи маневри само временно удавят страха, който непременно ще се върне с още по-голяма сила. Затова, преди да решим как ще подмладим тялото и лицето, е добре да подмладим духа и сърцето.

Всички остаряват. Много по-лесно е да живеете с тази мисъл, отколкото да се чудите как да отложите остаряването. Колкото повече човек се съпротивлява на очевидни неща, като например старостта, толкова по-голямо става неговото нещастие.

2. Лошото здраве ми е присъщо по природа. Не мога да избягам от болестите

Ако сега се чувствате необичайно силни и здрави, не се ласкайте. Всички, рано или късно, се разболяваме. Осъзнаването, че някой ден болестта ще дойде, ни дава сили да я посрещнем напълно подготвени. Най-разумното нещо, което можем да направим, е да използваме времето, което прекарваме в грижа за здравето, колкото е възможно по-ефективно, а не да унищожаваме организма с вредна храна и лоши навици.

Когато разберем, че в бъдеще може и да се разболеем, вече няма да искаме да губим енергия и здраве във вършенето на безсмислени занимания.

3. Смъртта ми е присъща по природа. Не мога да избягам от смъртта

Никой от нас няма да живее вечно. Разсъжденията за смъртта и осъзнаването, че всички ние сме тук временно, ни помагат да използваме всяка минута от живота рационално. Кара ни да оценяваме всеки един момент, в който имаме възможността да вдишаме и издишаме.

4. Хората и нещата, които са ми скъпи, някой ден ще се променят

Всичко зависи от влиянието на времето, всичко постоянно се променя. Не можем да вземем нищо със себе си, щом умрем. Нищо не ни принадлежи! Всяка привързаност към материалните неща ни прави нещастни. Човек може и трябва да положи усилия, и да се освободи от страха, който го кара да мисли, че може загуби всичко, което му е най-скъпо. Колкото повече държите на нещо, толкова по-трудно ще ви е да живеете свободно.

5. Аз съм резултат от действията на моето тяло, реч и ум. Действията ми са моето продължение

След смъртта ще останат нашите мисли, думи и действия. Само това ще се промени, когато умрем. Ако действаме добре сега, можем да сме сигурни, че плодът на нашето добро дело ще остане завинаги с нас, той е вечен. Онова, което сме казали или направили остава като спомен след нас, който ще живее.

Завършваме с една финална мъдрост от виетнамския монах, според който отложената почивка приветства смъртта.

„Докато миете съдовете, вероятно мислите за чая, който ви очаква, опитвайки се да свършите работата възможно най-бързо, за да седнете и да пиете чай. По този начин вие тормозите ума си с две действия, вместо с едно – миене на съдове. Докато миете чиниите, най-важното е да миете чиниите. По същия начин, когато пиете чай, най-важният е чаят. „

Изтичник: www.tamqui.com
Източник на изображенията: pixabay.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!