При болестта на Ройтер трябва да се лекуват и двамата патньори.
Основният фактор, отключващ механизма за болестта на Рейтер (наричана още реактивен артрит) е вътреклетъчният паразит Хламидия Трахоматис. Той прониква в организма по полов път и през следващия месец се разпространява върху други органи и системи. Хламидията е много разпространена инфекция, но, за съжаление, малко хора знаят доколко опасна може да бъде. Защото точно тази инфекция може да включи автоимунните процеси. Вече знаем какво означава това – защитната система започва да унищожава собствените си тъкани, понякога това е ставната тъкан. Заболяването е било описано от немския лекар Ханс Рейтер през 1916 година. Той пръв забелязал устойчивото съчетание на три симптома -артрит, възпаление на пикочния канал и конюктивит.
ЗАПОМНЕТЕ
Болестта на Рейтер се развива при 70 до 90 на сто от страдащите от хламидоза, в чиято кръв присъства специфичен антиген, който се предава по наследство. При тези хора рискът да се разболеят е 40 пъти по-висок, отколкото при всички останали,
В самото начало на заболяването може да се появи диария. След 1-2 седмици болният изпитва неприятно болезнено усещане при уриниране, появяват се секрети от пикочния канал. Формира се хронично възпалително огнище, което е източникът на разпространение на хламидиите. В този етап се включват автоимунните механизми, развива се автоалергия, която поддържа възпалителния процес. След това се появява болка в кръста, пак следствие от възпалителния процес. След още 1-2 седмици започват да болят и да подпухват ставите – колянната и глезенната. Кожата става гореща при опипване.
Често страдат ставите на пръстите на краката – заприличват на подути зърна, а кожата посинява. На сутринта човек се усеща скован. Постепенно се развива и атрофия на мускулите. Може да се повиши температурата до 38 градуса и да остане така няколко месеца. Развива се възпаление на едното или на двете очи. При болестта на Рейтер може да се прояви още един симптом – уврежда се кожата. При мъжете например се възпалява главичката на половия член. По-рядко се уврежда кожата на стъпалата. След лечение тези неприятности изчезват.
ЛЕЧЕНИЕТО Е КОМПЛЕКСНО, ЛЕКУВАТ СЕ И ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ
Изисква се участието на няколко специалисти: инфекционист, уролог, гинеколог, кардиолог, ревматолог. За потвърждаване на диагнозата е необходимо да се проведат няколко изследвания:
- рентген на таза;
- изследване за инфекции, предавани па полов път, а също и за откриване на хронични инфекциозни огнища;
- диагностика на простатата;
- пункция на възпалената става;
- анализ на кръвта за наличие на С-реактивна белтъчина и ревматоиден фактор;
- анализ на кръвта за специфичния антиген.
Налага се да се лекуват и двамата партньори. При развиващия се артрит е много трудно да се „прогонят“ хламидиите
процесът се разпространява върху ставите, лимфните възли и другите органи. Затова в този случай няма да минете без антибиотици. Обикновено се съчетават три групи препарати: тетрациклини, макролиди и препарат, убиващ хламидиите. Приемат се не по-малко от месец. Допълнително се предписват имуномодулатори, както и болкоуспокояващи средства.
АКО БОЛЕСТТА СЕ ЗАДЪЛБОЧИ, МОЖЕ ДА ПРЕМИНЕ В ХРОНИЧНА ФОРМА След лечебния курс с антибиотици се излекуват само около 50-60 на сто от болните. Това е така, защото хламидиите в организма могат да преминат в една специфична форма: намирайки се вътре в клетките, те не се развиват, а се запазват, сякаш са затворени в буркан. Затова антибиотиците не им действат, а в същото време изследванията не показват наличие на хламидоза. Активизират се след около месец, а през това време се налага повторно изследване. След това идва ред на имуномодулаторите. Ако след третото изследване резултатите пак са отрицателни
значи болестта най-после е победена.
Материалът е от в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!