Проф. Блейс: Кои са най-опасните кръвоизливи в мозъка

Централната нервна система – същност и функции. Менинга – мембраната, която покрива мозъка. Венозна система и вътречерепни вени – синуси. Вътрешен гръбначен венозен сплит. Артериална система. Територия на кръвоносните съдове и вариациите в нея. Кръвоснабдяване на централната нервна система. Регулиране на кръвообръщението в мозъка – изключително съществено и трябва да е прецизно.

Лекция на проф. д-р Роналд Блейс за кръвоснабдяване на централната нервна система е заснета от  mu-vi.tv/Pages/HomePage.aspx – ТВ канал на Медицински университет – Варна. Проф. Блейс коментира колко е важно доброто кръвоснабдяване на централната нервна система, защото тя играе първостепенна роля в здравето на целия организъм.

Проф. Блейс започва своята лекция с начина на кръвоснабдяване на менингата. Това е най-външната мембрана на мозъка.  От начина, по който тя е кръвоснабдена, зависи работата на самия мозък и на централната нервна система. Най-външният й слой е дераматер. Той се състои от два пласта. Кръвоснабдяването се осъществява посредством артерии. Най-дългата е  средната менингиална артерия. Тя е разположена между черепа и твърдата мозъчна обвивка. Освен твърдата мозъчна обвивка тя кръвоснабдява и черепа. Втората мембрана се нарича рахноиден матер или само рахноид. Това е една паяжинообразна обвивка.

Три патологични състояния:

1 – Епидурален кръвоизлив – при това кървене се появява същинското епидурално пространство между черепа и твърдата мозъчна обвивка. Кървенето се получава от средната менингиална артерия, когато тя бъде разкъсана. Такава артерия не може да се разкъса автоматично. Трябва да се случи травма. Най-често това е при фрактура на черепа. Съсирването става много бързо.

2 – Субдурален хематом – създадено е реално субдурално пространство. Причината за това може да бъде разкъсване на вена – венозно кървене. Съсирването не става толкова бързо, както при епидуралното кървене. И в този случай причината е травма. При възрастните хора дори и минимална травма може да бъде достатъчна да започне венозно кървене. С напредване на възрастта мозъкът започва да се свива малко. Това означава, че разстоянието от повърхността до венозните синуси се увеличава. Вените започват да се разтягат, за да достигнат до венозните синуси, затова стават и по-крехки. Дори и употребата на антикоагуланти (предпазващи от съсирване на кръвта) ги прави уязвими. Тогава могат да се случат малки разкъсвания с много бавно кръвотечение.

3 – Субарахнуиден кръвоизлив – кървене в субарахнуидното пространство. В него има малки кръвоносни съдове. Най-често срещаният субарахуисен кръвоизлив е следствие разкъсване на аневризма.

Съществена е връзката между външните и вътрешните лицеви  вени. Важна е ролята на лявата и на дясната лицеви вени. Чрез орбитални вени те са свързани с кавернозния синус. Важно е да се знае, че вените във врата и в главата нямат клапи. Вените в долните части на крайниците ни се нуждаят от клапи. Тези клапи помагат на кръвта да се върне обратно в сърцето.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!