Ако имате тези симптоми, вероятно страдате от ревматоиден артрит!

Ревматоиден артрит – представлява хронично заболяване, причиняващо възпаление и деформиране на ставите. Възможно е в организма да се развият и други системни нарушения, включително възпаление на кръвоносните съдове (васкулит), поява на ревматоидни възли в различни части на тялото, белодробно заболяване, кръвни смущения и намаляване здравината на костите (остеопороза).

Човешкият скелет е изграден от различни видове устойчива фиброзна тъкан, наречена съединителна. Костите, хрущялите, лигаментите и сухожилията са все форми на съединителна тъкан с различен състав и характеристики.

Ставите са структури, които свързват две или повече кости. Синовиалните стави позволяват движения между костите, които свързват. В най-простата синовиална става участват две кости, разделени от малка ставна кухина. Краищата на всяка кост в артикулацията (ставата) са покрити от хрущял и заедно със ставната кухина са обвити от тъкан, наречена ставна капсула. Ставната капсула има два компонента: фиброзна мембрана отвън и синовиална мембрана отвътре.

Във фиброзната мембрана може да присъстват по-твърди тъкани, наречени лигаменти, които подкрепят ставата. Синовиалната мембрана има специални клетки и множество малки кръвоносни съдове – капиляри. Тя произвежда синовиална течност, която изпълва ставната кухина, овлажнява я и помага на костите да се движат гладко около ставата.

При ревматоиден артрит синовиалната мембрана се възпалява. Поначало тънка и нежна, тя става дебела и втвърдена, с множество гънки по повърхността й. В мембраната нахлуват множество бели кръвни телца, произвеждащи различни разрушителни вещества. Хрущялът по артикулационните повърхности на костите се уврежда, а костта, ставната капсула и лигаментите започват да ерозират.

Тези процеси силно влошават движението на ставата.

Ревматоидният артрит се среща навсякъде по света, като засяга мъжете и жените от всички раси. Жените страдат три пъти по-често от мъжете.

Приблизително 80% от диагнозите се поставят на възраст между 35 и 50 г. За заболяването от ревматоиден артрит явно значение имат наследствеността и фамилната обремененост, макар че роля играят и някои фактори от околната среда.

Причини и симптоми

Не е достатъчно известно какви събития провокират ревматоидния артрит. Предвид известните генетични фактори, играещи роля за появата на заболяването, някои учени смятат, че то се отключва от външно събитие у хора, носители на определени гени. В края на 2001 г. бяха открити генетичните маркери, свидетелстващи за повишен риск от ревматоиден артрит. Това ще подпомогне диагностиката и лечението на болестта.

Най-новите изследвания показват, че няколко автоимунни заболявания, сред които и ревматоидният артрит, имат обща генетична връзка. С други думи, възможно е пациентите с ревматоиден артрит да имат общи гени с близки, страдащи от други автоимунни заболявания, като системен лупус, множествена склероза и др.

Редица учени изследват възможността първото събитие в развитието на ревматоиден артрит да е излагане на въздействието на определена бактерия или вирус. Нормалната реакция на организма е да произведе клетки, които да атакуват и убият нашествениците. При автоимунните заболявания (каквото е ревматоидният артрит) този имунен цикъл излиза извън контрол.

Тялото произвежда антитела, които погрешно възприемат части от самото него като чужди. Тези имунни клетки отделят вещества, които увреждат и унищожават различни части от организма.

Някои изследвания от края на 2001 г. показват, че определени стресови хормони, отделяни по време на бременността, могат да се отразят върху развитието на ревматоидния артрит и други автоимунни заболявания.

При жените с автоимунни заболявания в третото тримесечие от бременността често се наблюдават потиснати симптоми, които обаче се влошават през следващата една година. След бременността при жените съществува повишен риск от развитие на нови автоимунни заболявания.

Ревматоидният артрит може да започне постепенно или да се прояви без предупреждение. Първите симптоми са болка, подуване и схващане в ставите. Най-често са засегнати ставите на ръцете, стъпалата, китките, лактите и глезените.

Обикновено симптомите се проявяват симетрично: ако са налице в дясната китка, следва да са налице и в лявата. Пациентите често се оплакват от болезнено схващане в ставите сутрин, което обикновено продължава около час. С времето ставите се деформират, трудно се разгъват, а засегнатите пръсти на ръцете и краката могат да останат трайно сгънати. Възможно е ръцете и ходилата да се изкривят по нетипичен начин навън.

Много пациенти страдат от умора, загуба на апетит, отслабване, в някои случаи – повишена температура. В кожата около ставите и в горната част на ръцете и краката се появяват „бучки“, наречени ревматоидни възли. Възможно е тези възли да се появят и в тъканите от външната страна на белите дробове и лигавицата на гръдната кухина (плеврата), както и в тъканта, покриваща главния и гръбначния мозък (менингите). Засягането на белия дроб може да причини недостиг на въздух и се наблюдава по-често при мъжете.

Васкулитът (възпаление на кръвоносните съдове) може да наруши кръвообращението. Последиците са кожни язви, гангрена и нарушения на нервната система, водещи до безчувственост или изтръпване.

Не съществуват изследвания, които категорично да доказват състояние на ревматоиден артрит, но се използват такива, които насочват към тази диагноза. Сред кръвните изследвания това са тест за скорост на утаяване на еритроцитите, която е ускорена в почти 100% от случаите на ревматоиден артрит (въпреки че това е симптом и на множество други заболявания и възпалителни процеси), и тест за анемия (която обаче също е налице при различни състояния).

Ревматоидният фактор е антитяло, което се открива при приблизително 66% от пациентите с ревматоиден артрит, но и при 5% от всички здрави хора, както и при 10-20% от здравите хора на възраст над 65 г. Тестът за ревматоиден фактор дава положителни резултати и при редица други автоимунни и инфекциозни заболявания.

Една от възможностите е с помощта на дълга, тънка игла да се изтегли малко синовиална течност за изследване от избраната синовиална става. При ревматоиден артрит тя показва спефицифични характеристики, сочещи активно възпаление.

Течността е мътна, по-рядка от обикновено, със завишено съдържание на белтъчини и намалена нормална глюкоза. Броят на белите кръвни телца е увеличен. Макар това да предполага състояние на ревматоиден артрит, заключението не е категорично.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!