Историята на една силна българка: За първи път са ме оперирали, когато съм била бебе!

Операция на сърцето – историята на една силна българка

Диляна Атанасова е родена в Ямбол преди 24 години с вродено сърдечно заболяване – тетралогия на Фало. Тя е претърпяла операция на сърцето като бебе. Но живее пълноценно и помага на други като нея като секретар към Асоциация „Детско сърце“. Завършила е „връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и работи в компания за дигитален маркетинг.

Нейно хоби е фотографията и музиката. Пее поп и соул музика в софийски клубове и записва свои проекти с електронна музика. Така Диляна е намерила неща, които може да прави въпреки състоянието на сърцето й и с които се чувства щастлива. Разговаряме с нея по повод Световната седмица на вродените сърдечни малформации – 7-14 февруари, пише в.“Доктор“.

Диляна, с каква сърдечна аномалия сте се родили?

Моето вродено сърдечно заболяване е тетралогия на Фало. Изчакали са малко да се стабилизирам и първата ми операция е направена, когато съм била на 1 година и 7 месеца. През годините са ми правили различни интервенции, а преди три години ми направиха втората отворена операция – сложиха ми изкуствена клапа в Националната кардиологична болница. От бебе съм там, познавам всички доктори.

Всяка година пътувахме от Ямбол до София за преглед. За съжаление, не се случва така: днес да те оперират, а утре да си напълно здрав. Това е състояние, за което няма лек, и си длъжен през годините да се грижиш за своето здраве. Трябва да си следиш физическото състояние, да избягваш голямо натоварване, стрес, да се храниш здравословно.

Най-опасни са стресът и физическото претоварване. Някои хора са с пейсмейкър, други са с механична клапа, трети са с биологична клапа. Затова всеки от тях се консултира със своя доктор какво може и какво не може да прави. Аз например не трябва да вдигам пулс повече от 140. Не мога да си позволя крос в парка, но мога разходка на бърз ход на терен без наклон. Напоследък карах колело и се чувствах добре. Необходимо е повече движение. Ако се обездвижиш, става по-лошо – уморяваш се повече, получаваш сърцебиене, аритмия. Всеки трябва да си намери златната среда.

От общуването с родителите в Асоциация „Детско сърце“ какво ви прави впечатление, какъв е основният проблем на тези хора?

Проблемът на хората е, че не знаят какво да правят и са много уплашени. Търсят ни да ги консултираме и да ги успокоим. Радвам се, че все повече хора разбират за нашата асоциация. На Коледния ни благотворителен базар и на детското парти имаше нови семейства. Някои от децата бяха бебета, имаше и едно момче над 17 години. Всеки си разказва своята история. По този начин успокояваме новите и им вдъхваме вяра, кураж и сила, че нещата ще бъдат наред.

На ниво ли са българските кардиохирурзи?

В Националната кардиологична болница имаме много добри специалисти, които правят сложни операции за направо смешни пари. Ние, пациентите, имаме възможността срещу съвсем малка сума да ни спасят и продължат живота. Имаме право да си избираме екип, което за нас е много важно.

Избрах си почти същия екип, който ме е оперирал като бебе, защото тези хора са ме проследявали през годините и са напълно запознати с моята история. Д-р Арнаудов, Бог да го прости, ме е оперирал първия път.

Асистирали са му д-р Лазаров и д-р Константинов. Вторият път избрах те да ме оперират, да не забравяме и анестезиолога д-р Беров. Изключително благодарна съм на целия екип и на хората в детското отделение и отделението за възрастни. Те са на световно ниво и се справят с все по-сложни случаи.

Консултирала съм се и в чужбина преди да си направя втората oперация. Когато попитах за шансовете ми, чуждестранният хирург ми каза: 50% оцеляваш, 50% умираш.

Липсва ли все още нещо в грижите за хора с вашия здравословен проблем?

От много време искаме да се направи център за възрастни хора с вродени сърдечни малформации, в който детските кардиолози да се грижат за нас.

Искаме те да имат законно разрешение да работят с вече порасналите си пациенти, защото само те познават нашата патология. Факт са много истории, когато кардиолозите за възрастни изобщо не са запознати с нашите заболявания. На мой познат кардиограмата му винаги излиза наобратно, а те му казват, че получава инфаркт. Той трябва да ги убеждава половин час, че това му е нормалното състояние. Ако човекът има оплаквания, това може да се окаже фатално.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!