Препълненото метро крие опасности за здравето, за които понякога дори не предполагаме
Въздухът в метрото е толкова мръсен, че това крие риск най-вече за работещите там, но и за пътниците. Макар и да има сравнително добра вентилация, това не е достатъчно. Източникът на мръсния въздух са фини частици от метал, които се получават от триенето върху релсите. Тяхната токсичност е „лошо документирана“, което означава, че никой не обръща внимание на това. Като прибавим към металните частици и всичко онова, което пътниците носят със себе си /бактерии, прах и вируси/, картината става пълна. няма да е далеч времето, когато пътниците в Софийското метро ще задържат дишането си, подобно на пътниците в другите големи столици на Европа, като Париж и Лондон.
Метрото крие и други рискове за здравето, а често и за живота, но те са свързани по-често със състоянието на пътниците. Ако човек е в нетрезво състояние, ако му е лошо, вие му се свят или му прилошее, той може да падне върху релсите или от ескалатора. Ескалаторите, освен това, са истински развъдник на микроби, затова избягвайте да ги докосвате с ръце.
Оказа се обаче, че в метрото ни крие и още една опасност, която трудно бихме могли да предположим, ако не бяха направени нови изследвания.
Японският физик Цуйоши Хонду от увинерситета „Тохоку“ е изследвал как действат сигналите от телефоните в затворени пространства като вагони, автобуси и асансьори. На практика това са метални кафези, пълни с хора. Според него, ако голям брой пътници в метрото бъбрят, сърфират в интернет или пращат есемеси, електромагнитното лъчение става опасно високо.
Причината е, че радиовълните от телефоните се отразяват от стените на асансьора, автобуса или вагона. Част от лъчението напуска кафеза, за да се осъществи връзката с мрежите, но останалата къпе пътниците с отскачащи микровълни.
Изглежда страшно, но може и да не е. В сп. „Приложна физика“ испански учени от университета в Овиедо оспорват изводите на д-р Хонду. Според тях нивото на радиация е безопасно. Снижават го другите пътници. Телата им поглъщат по-голямата част от блуждаещата във вагона радиация и така се намалява общата й интензивност.
Хората са много чувствителни по темата за радиацията и дори малки дози им се струват особено вредни. За жалост
данните за влиянието на вълните от телефоните засега са откъслечни, недостатъчни и неясни.
В спора вредни ли са телефоните са нужни аргументи, основани не на модели и на слухове, а на данни от измервания.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!