Боян Петров обяснява как контролира диабета си

Боян Петров е български зоолог и алпинист. На 20.05.2014 г. става първият българин, който е изкачил третия по височина връх в света Кангчендзьонга (8586м), както и първия диабетик, изкачил се на такава височина. На 23.07 се изкачва на Броуд Пик (8047м), а на 31.07.2014 г. става първият българин, изкачил втория по височина връх в света К2 (8611м). Казва, че когато е на експедиция, забравя, че е болен от диабет. Какво му дава сила и как се справя със заболяването? Ето какво казва той в интервю за в.“Доктор“. 

Бояне, каква е тази превръзка на лявата ти ръка?

Контузих си ръката, докато ремонтирах ограда тази събота и неделя. Вероятно съм си изкълчил китката. С мазило не мина и сега съм на хапчета. Тези травми трябва да се лекуват моментално, а не да ги мажеш с билкови кремове и да чакаш да ти мине. Предпочитам да употребя силна химия, която да ме върне веднага във форма, а не да страдам.

Имал ли си спортни травми от пещернячеството и алпинизма?

Всичко съм си чупил – и двата крака, на различни места, и двете ръце, пръсти. Повечето травми са от пещерите, от битови инциденти и от падания в града. Гонех трамвай, паднах на плочките и си счупих крак. Карах мотор, бутна ме кола. При едно падане в пещера от 8 метра само ръката си счупих и бях с пукната

глава. Бяха минимални поражения за полет от 8 метра, защото това е все едно да паднеш от четвъртия етаж.

Вероятно си бил обезопасен с въже?

Бях с каска, но без въже. Счупи се дървото, по което слизах. Няколко пъти се качвах и слизах по него, но този път не издържа.

Излиза, че за теб високата планина е най- безопасното място?

Явно там съм прекалено фокусиран, внимавам много на всяка крачка и в действията си. Тук повече се разсейвам и подценявам опасността. Докато към всеки осемхилядник подхождам с голяма концентрация, с еднаква натренираност. На Манаслу ми се стори по-лесно, защото условията за изкачване бяха по-добри този ден. Когато вече си изкачил трудни гиганти, като върховете К-2 и Канджендзьонга, всички останали ти се струват по-лесни.

Как се храниш, избягваш ли въглехидратите и как ги заместваш?

Ям въглехидрати. Перфектното ми съотношение при храненето е 70% въглехидрати, 20% мазнини и 10% белтъци. Въглехидратите обаче са сбор от бързо, средно и бавно разграждащи се. Не са само бързи, каквито ти трябват за спринтовите дисциплини. При алпинистите атаката на върха трае 8-12 часа и по-скоро залагам на бавни и средни въглехидрати. На голяма височина ти се повреждат механизмите за усвояване на храната и внимаваш да не прекалим с мазнините, например. Руснаците обичат да си хапват сланина и твърдят, че е перфектният източник на „гориво“ за организма в алпинизма. Но от гледна точка на метаболизма въобще не е така. Даже мазнините имат обратен ефект.

На експедиция забравям за диабета като проблем. Ям и сладки неща, стига да не са замръзнали. На минус 20 градуса те са блокчета лед. Затова ям български барчета, в които са балансирани плодове, ядки и плодова захар. Те се разпадат в устата и заедно с чай са много вкусни. Най-малкото не си чупиш зъбите, докато ги изядеш.

Като се сравняваш с уж напълно здравите алпинисти, в какво състояние си?

Един французин от „Хималая дейтабейз“, сайтът на известната мис Хоули (тя и екипът й регистрират всяко изкачване след събиране на доказателства – бел. ред.), събира статистика за това как се придвижват между лагерите най-бързите катерачи. Вчера ми се обади и ме помоли да попълня таблица, за да се види на каква височина с каква скорост съм се движил. Установих, че между 6000 и 7000 м надморска височина скоростта ми е 250 вертикални метра (денивелация) в час, а между 7000 и 8000 м скоростта ми е между 150 и 120 м в час. Французинът ми каза, че съм от много бързите катерачи, които не се плашат от високата планина. Осъзнах, че бързината е най-важна за успеха на едно изкачване. Затова всичките ми тренировки през зимата, преди да продължа с изкачването на осемхилядниците от Хималайската корона, ще бъдат насочени към това да подобря скоростта. Пак ще тренирам с натоварване 10-15 кг и се радвам, че ще бъде през зимата, защото тогава е трудно да газиш сняг и да се бориш. Това са точно условията, които ме очакват във високата планина. Докато подготовката ми за Манаслу беше на зелени ливади и 30-градусова жега.

Направи ли си медицинските изследвания след експедицията?

Изследванията са ми пълен комплект и всичко е напълно в нормата, при това нито един показател не е близо до граничните стойности. Всичко е перфектно и даже се учудвам. He можах да си видя само нивото на кортизоловия хормон непосредствено след слизане. Имах го като задача, разполагах с кит за вземане на кръв. В същия ден, в който изкачих Манаслу, слязох в базов лагер. Вечерта в 20,30 ч. бях там, но се чувствах толкова пребит от умора, че нямах сила да си вдигна ръката, камо ли да си взема венозна кръв за изследване на кортизол. На следващата експедиция ще направя по-добра организация и това да стане.

Сега наистина си в страхотна форма. А когато беше по-млад, по-трудно ли ти беше на експедиция?

Мисля, че да. Сега съм на 42 години – усещам, че съм в златна възраст за височинен алпинизъм. Имам опит, все още сила и мисъл, която развивам с всеки връх. На 30 години бях по-бърз на малките етапи, но като тегля чертата, сега давам същото време за цялото изкачване. Излиза, че с по-малко усилие постигам по-големи резултати.

Хората са изумени от това колко добре си контролираш диабета. Обясни как го правиш.

Този път реших да си поставям по-малко инсулин, за да не рискувам да изпадна в хипогликемия. Намалих инсулина и очаквах, че ще имам по-висок гликиран хемоглобин. Върнах се и се оказа, че той е по-нисък от нивото преди заминаване. Предстои да разсъждаваме с ендокринолози на техен конгрес в чужбина дали увеличаването броя на еритроцитите, на кръвните елементи, е фактор за намаляване на гликирания хемоглобин. По този начин надлъгвам организма. Консултирам се с ендокринолога д-р Силвия Пашкунова. Пращам й дистанционно резултатите от изследванията и тя ми казва обикновено: „Супер си“. В момента се получава така, че съм по-здрав от здравите. Когато се събудя сутрин, нищо не ме боли и ставам като пружина.

Може да е парадоксално, но съм по-здрав от хората, които се чувстват добре и не ходят на изследвания. В един момент, като отидат на лекар, се оказва, че са отишли много късно. Те са проспали момента, в който тялото им е давало някакъв сигнал, а те не са го уважили. Аз си следя всичко постоянно и ми е спокойно. Така че нека всеки човек да си следи за здравето, да се изследва редовно и да взема мерки навреме.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!