Начало / Болести и лечение / ЮВЕНИЛЕН ХРОНИЧЕН АРТРИТ

20 супер продукта на по-ниска цена!

ЮВЕНИЛЕН ХРОНИЧЕН АРТРИТ

Какво е ювенилен хроничен артрит

Продължително възпаление на една или повече стави при деца под 16-годишна възраст. Известно е и под названията болест на Стил (Still), ювенилен идиопатичен артрит, а в САЩ – ювенилен ревматоиден артрит.

артритИзвестни са три главни форми на ювенилния идиопатичен артрит: олигоартритна форма, при която са засегнати четири или по-малко стави: полиартритна форма, засягаща множество стави; системна форма, при която освен ставите могат да бъдат засегнати множество други части на тялото.

Ювенилният хроничен артрит може да се развие във всеки етап от детството, но особено често засяга децата до 12-годишна възраст. Точните причини са неизвестни, но вероятно заболяването е генетично обусловено и може да бъде отключено от инфекция.

Какви са симптомите?

Всяка форма на ювенилния хроничен артрит има своя картина от признаци и симптоми, но при всички ставното засягане протича по сходен начин, с болки и подуване, скованост (особено тежка сутрин) и ограничение на движенията. В някои случаи може да бъде нарушено ходенето и/или други функции.

Диагнозата олигоартрит се поставя при засягане на по-малко от пет стави през първите шест месеца от началото на заболяването. Това е най-честата и обикновено най-леко протичащата форма на болестта. Най-често тя се развива при момичета на възраст под пет години, засягайки ставите на китките, глезените и коленете, а понякога и дланите. Малките деца трудно могат да опишат симптомите с думи, но често изглеждат неразположени, раздразнителни и изпитват трудности при ходене.

Децата с олигоартрит особено често развиват увеит (възпаление на окото). В началото увеитът може да протече безсимптомно, така че децата с артрит се нуждаят от редовни прегледи на очите за признаци на възпаление. Увеитът е сериозно заболяване, което може да доведе до загуба на зрението, така че лечението му трябва да започне възможно най-рано.

По-голямата част от децата с олигоартрит се възстановяват напълно след няколко години. За съжаление при част от тях шест месеца по-късно артритът може да засегне и други стави.

Полиартрит. При този вид артрит през първите шест месеца се засягат пет или повече стави. Както и олигоартрита, той е по-чест при момичета. Засегнатите от заболяването деца могат да бъдат разделени на две групи: такива, при които се открива ревматоиден фактор (антитяло, което се среща в кръвта на деца и възрастни с ревматоиден артрит), и такива, при които не се открива. Наличието на ревматоиден фактор (Рф) може да бъде доказано посредством изследване на кръвта.

При по-голямата част от децата с полиартрит Рф е отрицателен; индивидите от тази група могат да развият заболяването във всяка една възраст. То обикновено засяга ставите на дланите и ходилата, а понякога и тазобедрените стави, коленете и раменете. При някои деца възпалението поразява последователно различни стави, а при други – няколко едновременно.

При тежките случаи са затруднени ходенето и извършването на други видове дейности, наблюдава се и леко повишение на температурата при обостряне на симптомите. В общи линии при около една четвърт от засегнатите симптомите изчезват до навършването на 16 години.

Около едно на всеки десет деца с полиартрит имат положителен Рф. Това важи особено за момичетата. Ако се остави без лечение, тази форма на артрит може да доведе до трайни ставни увреждания.

Системен артрит. Това е най-рядко срещаната форма на ювенилен артрит, засягаща около 20% от пациентите в детска възраст. Освен че уврежда ставите, заболяването атакува и други части на тялото, например сърцето и далака; всъщност ставните симптоми невинаги се проявяват в началото, което затруднява диагностицирането на болестта в ранния й стадий. Обикновено тя започва преди навършване на 5 години, засягайки в еднаква степен и двата пола.

Първият признак на системния артрит често е рязко повишаване на температурата веднъж или два пъти през деня, в някои случаи придружено от розовочервеникав обрив.

Други възможни симптоми са подуване на лимфните възли (жлезите) в областта на шията, мишниците и слабините, болки в корема и загуба на тегло.

Понякога болестта за кратко време затихва напълно. В други случаи през следващите няколко години се наблюдават повторни епизоди на заболяването. Някои от децата развиват полиартрит със засягане на множество стави.

Как се поставя диагнозата?

За да постави точна диагноза, лекарят трябва внимателно да изслуша описанието на симптомите и да прегледа детето. Той може да назначи изследвания, резултатите от които биха установили наличието на артрит или отхвърлили възможността за други заболявания. Вземат се кръвни проби и се изследват за признаци на възпаление и наличие на антитела като ревматоиден фактор или антинуклеарни антитела. При около 80% от децата с увеит и олигоартрит пробите за антинуклеарни антитела са положителни.

Лекарят може да назначи и рентгеново изследване или ЯМР на ставите на детето, за да установи наличието и степента на ставните увреждания. Освен това очите на пациента трябва да бъдат проверявани редовно за признаци на възпаление.

Какви са възможностите за лечение?

Обичайният курс на лечение при ювенилен хроничен артрит включва комбинация от лекарства, физически упражнения и физиотерапия. Хирургично лечение обикновено не се налага, освен в случай на тежки ставни увреждания и силни болки; тогава може да се прибегне до ставно протезиране. Операцията не може да бъде извършена преди пълното израстване на детето.

Медикаментозното лечение трябва да започне колкото се може по-рано, за да бъде ограничено хроничното ставно увреждане. Често се предписват нестероидни противовъзпалителни средства, които облекчават болките, сковаността и подуването на ставите. За продължително лечение с цел потискане на възпалението и ограничаване на ставното увреждане се използват и антиревматични средства, променящи активността на заболяването (АРПАЗ), например метотрексат или сулфасалазин.

Понякога се назначават и кортикостероидни медикаменти, тъй като са изключително ефективни по отношение на възпалението. Те могат да бъдат директно инжектирани в ставите, или да се приемат през устата – оралните кортикостероиди обикновено се предписват за кратки периоди, тъй като имат вредни странични ефекти. При много тежък артрит кортикостероидите се прилагат интравенозно.

В определени случаи лекарят може да предпише и някое от по-новите лекарства като етанерцепт, потискащи имунната реакция посредством блокиране на действието на туморнекротизиращия фактор алфа (TNF-алфа). Те могат да ограничат и дори да предотвратят по-нататъшното увреждане на ставите.

Ежедневните физически упражнения заякчават мускулите, заобикалящи и укрепващи ставите, и могат да облекчат болките и сковаността. Физиотерапевтът би трябвало да ви информира за тях, както и за други полезни форми на физическа активност като плуване.

Какви са изгледите?

Възможностите за лечение на ювенилния хроничен артрит непрекъснато се подобряват и днес повечето деца могат да водят активен живот. Все пак прогнозата варира при различните пациенти, като дори при еднакви форми на артрит резултатът от лечението може да бъде различен.

Понастоящем заболяването не може да бъде излекувано напълно, но при повечето деца не се стига до хронични увреждания. При други може да има трайни проблеми, които в някои случаи водят до затруднения в ходенето. При някои деца съществува повишен риск от развитие на остеопороза  в по-късните години от живота.

ПРОБА ЗА АНТИТЕЛА В КРЪВТА

Антителата представляват специален вид белтъчни молекули в кръвта, които се произвеждат от организма и са предназначени да атакуват и неутрализират опасните за него вещества – токсини (отрови) или бактерии. Присъствието на антитела в кръвната плазма може да предположи наличие на инфекция или контакт с друг антиген. В отговор на различните стимули се произвеждат различни видове антитела, които могат да бъдат използвани за определяне на вида на инфекцията. При изследването ELISA (ензимносвързан имуносорбентен тест) специфичен вид антитела се смесват с кръвните проби от пациента, за да се определи присъствието на определени антигени в тях, реагиращи с антителата.

Понякога организмът произвежда антитела срещу собствените си тъкани – те се наричат авто-антитела. Присъствието на определен вид авто-антитела в кръвната плазма на пациента служи като доказателство за наличието на автоимунно нарушение като лупус или myasthenia gravis. Второто заболяване води до отслабване на мускулите; при нето т.нар. анти-ацетилхолин-рецепторни антитела атакуват рецепторите в мускулните влакна и блокират предаването на сигналите от моторните нерви. Ако се предполага наличието на това заболяване, изследването на кръвта на пациента за присъствие на тези антитела може да подпомогне поставянето на диагнозата.

 

Оценете статията
Оценка 3 от 1 гласували
loading...

Отслабни с Хелкор - ад за мазнините! Виж как!

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*