Смърт на костната тъкан обикновено поради спиране или нарушение на кръвоснабдяването.
Костта е изградена от живи клетки, инервирана от нерви и кръвоснабдявана от кръвоносни съдове. Процесът на възстановяване и рекон струкция на костното вещество е непрекъснат. Ако кръвоснабдяването бъде нарушено, костните клетки могат да загинат, което води до смачкване на костта. Най-често се засягат тазобедрените стави.
Кои са причините?
Остеонекрозата може да бъде разделена на две групи – посттравматична и нетравматична:
Посттравматичната остеонекроза се развива при тежко нараняване, например счупване и разместване на бедрената шийка, при което се увреждат съдовете, изхранващи даден участък от костта.
Тазобедрената става е особено уязвима, тъй като има дълбока ставна ямка и позволява голям обем от движения. Това усложнява кръвоснабдяването на шийката и главата на бедрената кост и прави артериите в тази област по-лесно раними.
Нетравматичната остеонекроза възниква при отсъствие на травма. Главните рискови фактори за развитието на този вид остеонекроза са високите дози кортикостероиди, хроничната злоупотреба с алкохол, атеросклерозата, сърповидноклетъчната анемия, химиотерапията, заболяванията на бъбреците и черния дроб, както и тютюнопушенето. Понякога не може да бъде установена конкретна причина.
Какви са симптомите?
В началото симптомите включват болка по време на физическа активност – ако е засегната тазобедрената става, се наблюдава болезненост в слабинната гънка. С времето болките и сковаността нарастват и често причиняват накуцване. Може да се развие остеоартрит и ако състоянието не бъде лекувано ефективно, да се стигне до смачкване на костта.
В ранните стадии заболяването може да бъде установено с помощта на ЯМР.
В процеса на развитието му и проявата на нови симптоми увреждането може да се види и на рентгенова снимка или КТ.
Какви са възможностите за лечение?
Намаляването на натоварването на ставата може да забави развитието на заболяването и да облекчи болките, но няма да доведе до пълно излекуване, така че обикновено се прибягва до хирургично лечение. Лечението зависи от причината и степента на некрозата, като възможностите са следните:
Костна присадка. Мъртвата кост може да бъде заместена с присадка от здрава кост, взета от друга част на тялото.
Васкуларизирана костна присадка. Това е една по-добра възможност, ако все още има проблеми с кръвоснабдяването на костния участък. При тази процедура се взема присадка със запазени към нея кръвоносни съдове. След поставянето й те се свързват със съдовете около ставата.
Ставно протезиране. Ако костта в тазобедрената става е започнала да се смачква, може да се наложи подмяна на главата и шийката на бедрената кост с имплант, който не се нуждае от кръвоснабдяване.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
Остеонекроза може да се наблюдава вьв всички възрастови групи, но е най-честа във възрастта между 30 и 50 години, с върхова честота около 38 години.
Всяка година заболяването се диагностицира при 1 от всеки 10 000-20 000 души; шансовете за развитието му при напълно здрав човек са около 1 на 100 000, но съществуващите здраво-словни проблеми, например атеросклероза или счупвания в областта на тазобедрените стави, значително увеличават риска.
Ювенилна форма на остеонекроза – болестта на Лег-Калве-Пертес – понякога засяга децата, особено момчетата, във възрастта между 5 и 11 години .
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!