Научете повече за първичното черепно дишане

Може би не подозирате, но тялото ни не диша само с белите дробове и гръдния кош. Има и други начини.

Всяка клетка от главния ни мозък както и от гръбначния, пулсира ритмично и този процес се нарича „първично дишане“. Главният и гръбначният мозък са обвити в „торбичка“, най-вътрешната твърда ципа на мозъка, прикрепена горе в основата на черепа и долу – в началото на кръстовидната кост. Пулсирането на мозъка задвижва 29-те кости на черепа във вибрация, която се простира до долната част на гръбначния стълб, където е кръстовидната кост, образувана от пет споени гръбначни прешлена. Тя в резонанс следва движенията на мозъчната маса.

Това първично дишане включва десетина пулсирания в минута. При другото дишане те са шестнайсет в минута. Обикновено този ритъм е постоянен и не варира, дори по време на тежки физически усилия. Единствено сериозните патологични състояния, като кома например, могат да го нарушат.

Първичното дишане, чиято амплитуда, зависи от двайсетина микрона, е като обща команда на организма. Редуването на вдишване (ретракция, контракция) и на издишване (издуване, отпускане) механично определя активността на мозъка (хормоналното отделяне), количеството на цефалорахидната течност, която е като хидравлична възглавница и предпазва главния и гръбначния мозък, а също и състоянието на нервите (всички те тръгват от гръбначния стълб), на кръвоносните съдове и на всички органи и системи, които зависят от кръстовидната кост (намира се на нивото на пикочната и генитална област).

Черепът не представлява единен блок

В началото на миналия век английският учен Уилям Гарднър Съдърланд е открил, че костите, които го съставляват, се намират в постоянно движение, улеснявано от това, че са свързани помежду си с издатъци, подпъхнати един в друг. Той установил, че черепът наподобява пъзел в три измерения, което улеснява артикулацията на междучерепните кости. Двайсет и пет години той прекарал в изследвания на черепи, за да докаже съществуването и физиологическата потребност от движението на черепните кости. Той блокирал движенията в горната част на собствения си череп и скоро получил световъртежи, главоболие, нервни смущения и проблеми със зрението, които бързо изчезнали, щом възстановил подвижността на черепните си кости.

Да доловим с ръцете си пулсациите от първичното дишане е равносилно на това да открием нова планета. Почивните дни са подходящи за подобни експерименти, които изискват време (и търпение), спокойствие и по-изострено внимание към собственото ни тяло. Необходимо е и да сме в специално предразположение на духа.

Как да процедирате?

Партньорът ви е легнал, а вие заставате зад главата му и обхващате черепа му с ръце, така че пръстите ви да са в контакт с него.

Трябва ли да натискате?

Да, но лекичко. Силният натиск парализира рецепторите.

След многобройни опити ще почувствате внезапно под пръстите си как долната част на черепа на партньора ви се „издува“. После ще усетите отпускането.

Упражнението с кръстовидната кост е по-лесно. Партньорът ви е легнал по корем или на една страна, така че да можете да поставите едната си ръка на тилав долната част на главата и в началото на шийните прешлени, а другата върху кръстовидната кост, като добре обхващате опашната кост. Ще усетите движение, наподобяващо помпане между долната и горната част на гръбначния стълб. Успех!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!