Астрагал, котешки нокът и още билки с доказани лечебни свойства

Съвременните билколечители имат достъп до ефикасни билки от различни кътчета на света. Запознайте се с лечебните свойства на албиция, андрографис, астрагал, бучу, котешки нокът, кодонопсис, дяволски нокът, хидрастис, бял трън и още…

Албиция

Albizia lebbeck

Използвани части – Кората на стъблото

В традиционната аюрведа албицията се използва за лекуване на различни възпалителни и алергични кожни и дихателни проблеми. Проучванията сочат, че растението наистина има противоалергични свойства и е особено благотворно за мастоцитите, които играят ключова роля при алергичните реакции. Затова при някои хора албицията помага за намаляване чувствителността към определени алергени.

Андрографис

Andrographis paniculata

Използвани части – Листата, надземните части

Андрографисът се използва от традиционната медицина в Китай, Тайланд, Индия и Корея. Изключително горчива билка, която в аюрведа се употребява за стимулиране на храносмилането. В традиционната китайска медицина се прилага за сваляне на температура, лечение на инфекции и освобождаване от токсини. Андрографисът има и имуностимулиращи свойства и се използва за лекуване на простуди и грип.

Астрагал

Astragalus membranaceus

Използвани части – Корените

Астрагалът е един от най-важните стимулатори на ки в традиционната китайска медицина; приема се за жизненост и енергия. Има силни имуностимулиращи свойства – подходящ е за изграждане на устойчивост спрямо инфекции и подпомагат защитните сили на организма при справяне с агресивните антиракови лечения като химио- и лъчетерапия. Лечителите предписват астрагал за много различни състояния, включително нарушена функция на черния дроб и бъбреците, сърдечносъдови проблеми, както и като помощно средство при кръвозагуба (особено след раждане).

Бучу

Agathosma betulina

Използвани части – Листата

Южноафриканската билка бучу се използва главно като лек за пикочната система, макар в миналото местните лечители да са я ползвали и за лекуване на храносмилателни и ставни проблеми. Нейното летливо етерично масло има антисептични свойства. Смята се, че благодарение на него билката влияе благотворно при лечение на проблеми с бъбреците, пикочния мехур, пикочния канал и простатата. Тъй като бучу има диуретично действие, се предписва и при задържане на течности.

Котешки нокът

Uncaria tomentosa, U. guaianensis

Използвани части – Кората на стъблата

Котешкият нокът расте в тропичните части на Южна и Централна Америка и дължи името си на дългите шипове, благодарение на които се катери по другите растения в джунглата. От стотици години се използва от перуанците за лечение на възпалителни състояния като артрит, астма и кожни проблеми. Това е и традиционно лекарство срещу инфекции, отпадналост и рак. Лабораторните проучвания му приписват редица имуностимулиращи и противовъзпали-телни свойства, които може да са причината за многобройните му традиционни приложения, но все още няма достатъчно изследвания, проведени върху хора.

Кодонопсис

Codonopsis pilosula

Използвани части – Корените

Китайските лечители гледали на кодо- нопсиса като на по-леката версия на известния енергиен и антистресов тоник корейски женшен. Кодонопсис се предписва на отслабнали и изнемощели пациенти, за които женшенът е твърде силен. В традиционната медицина се използва и за лекуване на храносмилателни, дихателни и сърдечносъдови проблеми (особено вследствие на стрес), подходящ е за кърмещи майки и пациенти, страдащи от анемии.

Дяволски нокът

Harpagophytum procumbens

Използвани части – Грудката

Дяволският нокът расте в полетата на Южна Африка. В миналото се използвал както за външно приложение – локално лечение на открити рани, така и за вътрешно – за лекуване на треска, алергии, храносмилателни проблеми и като болкоуспокояващо. Многобройните научни проучвания потвърждават благотворните му свойства. Дяволският нокът е ефикасно аналгетично и противовъзпалително средство и е подходящ за прилагане при артритни болки и болки в гърба. Някои проучвания дори сочат, че е толкова ефикасен, колкото фармацевтичните болкоуспокоявагци и противовъзпалителни медикаменти.

Хидрастис

Hydrastis canadensis

Използвани части – Ризомите

Корените на хидрастиса имат характерен златист цвят. В миналото индианците го използвали както за боя, така и за лекарство. В наши дни билката е по- пулярна сред лечителите, които я считат за горчив храносмилателен стимулант, стипчив тоник за лигавиците и силно широкоспектърно антимикробно лекарство. Някои от по-важните му алкалоиди се съдържат и в друти растения (като киселия трън и индийския берберис), които се използват вместо хидрастиса, тъй като растението е застрашен вид поради прекомерното му бране.

Бял трън

Silybum nnarianum

Използвани части – Семената

Белият трън има изключителната способност да предпазва и лекува черния дроб. Някои от съставките му дори понякога се използват интравенозно, за да се лекува отравяне, причинено от зелена мухоморка. Използва се и като средство за прочистване от по-често срещаните токсини като алкохол и замърсители на околната среда. Благодарение на въздействието му върху черния дроб и жлъчния мехур билката помага и при храносмилателни смущения и проблеми с холестерола. Смята се, че причината за многобройните лечебни приложения на белия трън се крие в съставката силимарин.

Мравчено дърво (пау д’арко)

Tabebuia impetiginosa

Използвани части – Вътрешната част на кората

През 60-те години на миналия век мравченото дърво придобива репутация на цяр срещу рака, но стотици години преди това дървото се е използвало от бразилците в народната медицина. Лабораторните проучвания сочат, че някои от съставките на билката възпрепятстват появата и развитието на туморни клеки. Установено е, че билката действа като имуностимулатор, който допълнително подпомага организма в борбата му с рака (както и с гъбични болести и други инфекции). Но за да се разкрие целият потенциал на билката, са необходими допълнителни проучвания.

Сена

Senna alexandrina syn. Cassia angustifolia

Използвани части – Листата, шушулките

Слабителното действие на сената се дължи на съдържанието на антрахинонови гликозиди, които стимулират чревната перисталтика и около 12 часа след прием на билката се предизвиква дефекация. Сената има силен и надежден, понякога дори драстичен ефект. Честата употреба може да доведе до синдрома „лениви черва“, при който дебелото черво става неспособно да функционира без слабително средство.

Мечо грозде

Arctostaphylos uva-ursi

Използвани части – Листата

Поради антимикробните си свойства мечото грозде се използва предимно за лекуване на инфекции на пикочната система. Ефектът от билката е още по-голям, ако урината е алкална. Тъй като много инфекции на пикочната система причиняват повишаване на киселинността в урината, билката понякога се изписва с алкализиращ агент (като сода бикарбонат), за да се подсили ефектът й. Съставките, на които се дължи антибиотичното действие, всъщност липсват в мечото грозде; те се образуват след приемането на билката в резултат на съдържащите се в нея фенолни гликозиди.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!