Как се развива лечението с билки през годините?

Вече 60 000 години човечеството трупа опит и обогатява знанията си за лечението с билки и тяхното приложение. Съчетаването на различните древни лечителски традиции в Александрийската школа довежда до огромен напредък в билколечението.

Древни цивилизации

Египтяните, чиято държава била център на най-напредналите медицински практики, черпели допълнителни знания от Близкия изток и внасяли сушени подправки, билки и благовонни масла от Месопотамия. Техният първи лечител с огромен принос, за който има писмени сведения, е Имхотеп, билкар по времето на Джосер, ок. 2600 пр. н. е. Славата на Имхотеп била толкова голяма, че след смъртта му бил провъзгласен за божество.

Когато могъществото на древните гърци нараснало, познанията им по медицина били естествено продължение на наследството, оставено от Близкия изток и Египет. Появили се редица лечителски школи. На Асклепий, първия гръцки лечител, за когото има писмени сведения, приписвали дори чудодеини сили. Жезълът му, който представлявал тояга с увита около нея змия, станал символ на медицината, използван широко и до днес.

Но може би най-великият от всички гръцки лекари е Хипократ от Кос (ок. 460 пр. н. е.). Славата му се носи и до днес не само заради разумните съвети, които давал за начина на живот, но и заради забележителните прозрения, които имал относно лечебните похвати. Хипократ развил систематичен подход към диагностицирането, а безпогрешният му начин на лекуване се основавал на задълбочено познаване не само на билките, но и на човешката психология.

Доколкото е известно, Хипократ не е писал сборник за билки, но Теофраст от Ересос (ок. 379 пр. н. е.), ученик на Аристотел, написал два чудесни справочника, които обединяват гръцкото билково познание по онова време. В тях са включени и съчиненията на Аристотел за ботаниката – „Historia Plantarum“ и ,,De Causis Plantarum“.

Александрийската школа

Най-влиятелната лечителска школа е основана в Александрия, на средиземноморския бряг на Египет – голямо културно средище, където се срещали ориенталският и древногръцкият свят. Съчетаването на различните древни лечителски традиции в Александрийската школа довежда до огромен напредък в билколечението.

По-голямата част от познанията на Александрийската школа били описани в изключително значимия сборник с билки ,,De Materia Medica“, представен от Диоскорид, гръцки лечител от I век от н. е. Неговият наръчник, съдържащ над 600 точно описани лековити билки, се превърнал в крайъгълен камък за медицинската наука в продължение на почти 1400 години, през които първо се разпаднала Римската империя, а после европейското познание потънало в застой.

Манастирските градини

През Средновековието по-голямата част от познанието се съхранявала в религиозните институции в Европа. Манастирите се превърнали в медицински центрове не само за религиозните последователи, но и за околните села, скитниците и поклонниците.

Градините най-често били под формата на кръст, образуван от преплитащи се пътеки. Зад стените на манастирите се появили многобройни тематични градини: градина с лечебни билки; градина с лехи, посветени на определен зеленчук или билка; цветна градина, откъдето църквата си набавяла букети; и овощна градина, в която често погребвали членовете на религиозния орден.

Оцелелият от 820 г. от н. е. план на манастир, посветен на св. Гал в Швейцария, разкрива идеи точно за такива градини; насажденията в тях били съобразени със списък, одобрен от крал Карл Велики, от династията на Каролингите.

Литература

Сборникът от X век „Glastonbury Herbal“ дава обширни сведения за билките, а „Leechdom“, издаден същия век, комбинира по забележителен начин познанията по хуманна и ветеринарна медицина от онова време (думата „leechdom“ означавала „медицинска формула“ или „лекарство“ и лекарите били известни още като „leeches“ – „врачове“). Подробен сборник е издаден и от уелските лечители от Мидфай.

Завладяването на Англия от норманите става причина за усъвършенстване на градините, които се изграждали край дворците и именията. Изпълнени както с ароматни билки, така и с пъстри цветя, те включвали в себе си растения като легендарната Rosa gallica var. officinalis, която била пренесена от Близкия изток от кръстоносците.

През XVI и XVII век в Европа са публикувани няколко книги, които възприемат по-научен подход към изучаването на билките. Това са творбите на Уилям Търнър и Джон Джерард. Други по-късни важни творби включват съчинението на Джон Паркинсон „Theatrum Botanicum“ (1640 г.), „А Curious Herbal“ от Елизабет Блекуел (1737 г.), която съдържа подробни илюстрации на лечебни билки и медицинското им приложение; и „Medical Botany“ от Уилям Удвил (публикувана 1790-1795 г.), илюстрирана от Джеймс Сауърбай, която до края на XIX век се считала за меродавен фармакологичен справочник на билките във Великобритания.

Съвременно билколечение

Днес интересът към фитотерапията и приложенията на билките в кулинарията се възражда. В същото време за пореден път се признава сложното взаимодействие между тяло, съзнание и дух в сферата на холистичната медицина. Съвременната медицина прилага както традиционни, така и нетрадиционни методи за постигане на лечебен ефект и билколечението заема своето заслужено място.

По-известни сборници с билки

Най-големите английски сборници с билки се появили след XVI век. Сборникът „New Herball“ на Уилям Търнър, който бил в три тома, публикувани съответно през 1551, 1562, 1568 г, описвал 238 билки. Това бил първият систематичен труд във Великобритания, който включвал подробни описания на растенията и гравирани илюстрации. Този сборник бил първият с претенцията за научен труд.

Джон Джерард, лекар, аптекар и градинар, издал своя сборник „Herball or General History of Plants“ през 1597 г. (долу), който най-вероятно е базиран на труда на фламандския ботаник Рембърт Додоенс. Докато учел в Лондон, Джерард направил градина до дома си в Холбърн. През 1596 г. той съставил списък с растенията, които отглеждал в нея – това бил първият пълен каталог на градина, публикуван някога. И ако Джерард описва растенията предимно заради лечебното им приложение, то каталогът съдържа общи английски и латински ботанически наименования, хабитат, физическо описание, време на растеж и цъфтеж, както и други приложения на билката, например в готварството. Сборникът изобилства и от билков фолклор.

 

 

Оценете статията
Оценка 5 от 1 гласували

Това ще ви помогне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.