Цитруси

Citrus spp. Rutaceae (сем. Седефчеви)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Плодовете, цветовете, листата (кафир лайм)

Отглеждане

При по-хладен климат цитрусите са подходящи за отглеждане в саксии, които могат да се пренесат на закрито през зимата. Повечето дават цветове през пролетта, а плодовете зреят през зимата. Те са декоративни, с ароматни, вечнозелени листа и дъхави бели цветове, често появяващи се още докато по растенията има зрели и незрели плодове от предходната година.

Сортове и видове

Зеленият лимон (С. aurantiifolia) се нуждае от повече топлина и въздушна влажност от останалите цитрусови растения, с минимална температура през зимата от 13 °С. Два популярни сорта са флоридският зелен лимон („Mexican“) с дребни дебелокори, жълто-зелени плодове и персийският зелен лимон („Tahiti“), който дава зелени плодове с фин аромат, но без семки.

Горчивият портокал (С. aurantium) е класически плод за мармалад. Горчивите му, но дебелокори и ароматни плодове се появяват за кратко рано напролет. Силно ароматните цветове се дестилират за добиването на етерично масло от бергамот, известно като нероли по името на италианската контеса на Нерола, която популяризирала употребата му. Листата и клонките също се дестилират за добива на петигрен – съставка за парфюмерията.

Бергамотът (С. bergamia) има цветове, които са друг източник за получаване на нероли. Плодовете са подобни на тези на лимоните, но са по-кръгли, със силно ароматна дебела кора, от която се добива масло от бергамот.

Кафир лаймът, или макрут (С. hystrix), има дребни, зелени плодове, чиято кожа е на брадавици. Листата са особено ароматни и са доста популярни в югоизточната азиатска кухня.

Лимонът (С. limon) се развива добре в саксии и е устойчиво растение, което преживява с лекота при 5 °С. Има относително едри ароматни цветове и трайна последователност при плододаването. Хибридът „Меуег“ (syn. С. х meyeri) цъфти и ражда златистожълти плодове през цялата година. „Eureka“ е много устойчив сорт, който понася и слаба слана. „Variegata“ има целогодишно интересни листа и раирани плодове.

Мандарината (С. reticulata) образува силно ароматни цветове, листа и плодове, но по външност се различава според сорта. „Clementine“ ражда плодове без семена, които са вкусни, но нямат типичния аромат на мандарина.

Кумкуат и каламондин – Ако желаете да отгледате цитрус като саксийно растение, изберете кумкуат (Fortunella japonica). Той расте бавно и е по-устойчив. Има дребни, тесни листа, ароматни цветове и множество миниатюрни плодове. Повечето са елипсовидни, но при някои сортове като „Marumi“ те са кръгли и приличат на миниатюрни портокали. Силно ароматните плодове обикновено не се консумират сурови, а се използват за сосове (особено подходящи за патица), туршии и сладка. Кумкуатът е кръстосан с други цитрусови видове като например каламондински портокал (Citrofortunella  microcarpa) – естествен хибрид между кумкуат и ман дарина, който произхожда от Филипините, където плодовете се употребяват за овкусяването на соев сос, известен като „тойо манси“. Това е и отлично растение за отглеждане в саксия, защото има ароматни цветове и малки, кисели плодове, приличащи на миниатюрни мандарини.

Местоположение – Цитрусовите растения изискват да са изцяло на слънце, в добре дрениран и леко кисел ком пост с високо съдържание на хумус. Тъй като цитрусовите дървета често имат и бодли, разполагайте контейнерите далече от врати и входове Размножаване – Цитрусовите растения се размножават промишлено, но си струва да опитате с полузрели резници. Вземете ги през лятото, натопете ги в хормони за стимулиране на коренообразуването и ги засадете в саксии с пясък на топло място, с висока влажност на въздуха. Растенията рядко се захващат от семена с изключение на кафир лайма, който няма хибриди.

Грижи – Цитрусовите дървета се режат през пролетта, за да се подобри формата им. Премахвайте ненужните клони по време на вегетацията. Ако листата им започнат да капят, ги подкастрете и ги дръжте на топло. Пресаждайте ги само когато растенията станат прекалено големи за съда, в който се намират, понеже цитрусите не понасят да им се пипат корените. Вместо това през пролетта заменете горния почвен слой с пресен компост. Прибавете и малко бавнодействащ изкуствен тор. Дръжте растенията по-сухи при хладно време, но през лятото ги поливайте редовно, като изчаквате компостът да изсъхне между поли ванията.

Болести и вредители – Нападат се от щитоносните въшки Coccoidea и Pseudococcus и от червени акари. Преглеждайте растенията и ако откриете вредители, ги отстранявайте с мека кърпа или памук, натопен в мек сапунен разтвор. Пожълтяването на листата се дължи на недостиг на хранителни вещества или на прекалено суха или влажна почва.

Събиране и съхранение – Листата и плодовете се берат по всяко време. Незрелите плодове понякога се предпочитат за кандиране и за медицински цели. Сушете листата на кафир лайма и корите на цитрусовите растения и ги съхранявайте в килера с хранителните продукти. Сушете листата в табли, застлани с кухненска хартия, на топло място. Белете плодовете тънко, като избягвате слоя с бялата ципа. Когато е изсушена, кората на цитрусите се натрошава или смила.

Употреба в медицината

Лимоновият сок облекчава симптомите на настинка и грип, ако е прясно изцеден и смесен с мед и гореща вода. Той притежава противовъзпалителни, антибактериални и адстрингентни свойства и е богат на витамин С. В тропиците сокът от зелен лимон се използва като средство против гастроентерит. Цитрусовите масла – от лимон, мандарина и бергамот – се прилагат в ароматерапията заради освежаващите си качества. В китайската медицина кората и семките на зрели и недоузрели мандарини се използват като горчиви стимуланти за черния дроб, за жлъчния мехур и при проблеми в гръдния кош.

Употреба в кулинарията

Цитрусовите плодове са важни съставки за всякакви храни – десерти, торти, бисквити, сосове, маринати, ястия с морски дарове и много други. Индийското бяло сирене панир се прави чрез ферментация на млякото със сок от зелен лимон, а много рецепти от мароканската кухня използват консервирани лимони, които първо се готвят и се слагат в солен разтвор. Резени лимон са най-обичайните украси и овкусители за коктейли и различни питиета. Семките на цитрусите са богати на пектин и се използват за желиране на сладка. Листата на кафир лайма са популярни в азиатските супи и ястия с къри и се слагат в индонезийския сос „кеча“.

Употреба в дома

Портокалът и лимонът са най-предпочитаните аромати за сапуни, домакински продукти за почистване и освежители за въздуха. Някои се приготвят и в домашни условия. Лимоновият сок почиства чудесно, възпрепятства образуването на плесен, премахва петна и дезодорира повърхностите.

Грижи за кожата и косата

Цитрусовите продукти за почистване на кожата, шампоаните и балсамите могат да се приготвят и в домашни условия. Лимоновият сок изсветлява русата коса. Повечето парфюми и тоалетни води също съдържат цитрусови нотки.

Любопитно:

Цитрусите произхождат от Азия и били култивирани в Китай още през 2200 г. пр. н. е. Днес те се отглеждат по целия свят заради вкусните си плодове и заради добиваните от тях етерични масла и други съставки, влагани в лекарства, хранителни добавки, в парфюми и в продукти за дома и красотата.

Силно ароматните восъчни бели цветове на бергамота (Citrus bergamia syn. С. aurantium var. bergamia) се появяват през пролетта и от тях се добива етеричното масло, широко използвано в парфюмерията, и вода с портокалови цветчета. Горчивата, но силно ароматна жълта кора на плода се използва за овкусяване на чая „Ърл Грей“ и за добив на масло от бергамот, което е с приложение в ароматерапията. То е благоприятно за редица кожни състояния като акне и мазна кожа, но внимавайте с кожните кремове и масла, съдържащи етеричното масло – доказано е, че една от съставките му – бергаптен, причинява фоточувствителност. Одеколонът „4711″, създаден през XVIII век, съдържа бергамот.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!