Целина

Apium graveolens Apiaceae (сем. Сенникоцветни)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Керевиз

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, семената, корените

Отглеждане

Тъмнозелените листа на дивата целина стигат до 50 см на височина, а цветоносното стъбло, носещо чадъровидни съцветия от зеленикави, напръскани с бяло цветове, е високо 80-100 см. Всички части, включително дребните кафяви семена, са силно ароматни.

Сортове и видове

Китайската целина или кин цай („Heung Kunn“) дава хрупкави млади стъбла, отлични за запържени ястия. „Zwolsche Krul“ е холандски сорт с къдрави листа, които се използват за овкусяване или за украса. Съществува и сорт маруля с подобни на целината стъбла – Lactuca sativa var. augustana. „Раr-Cel“ е хибриден сорт, кръстоска между магданоз и целина.

Местоположение – Предпочита богата, влажна и добре дренирана почва и обича да е на слънце, но на завет. Понася засолени почви.

Размножаване – Засявайте семената на дивата целина през пролетта. Растенията, отглеждани в лехи, трябва да се разредят на разстояние 40 см едно от друго.

Грижи – Поливайте ги редовно при сухи условия.

Болести и вредители – Дивата целина е по-устойчива на заболявания от питомната, но листата понякога се нападат от листоминиращата муха и заболяват от листни петна Septoria. За да се справите с проблема, отстранете увредените листа и не съхранявайте семена от растения, засегнати от заболяването.

Събиране и съхранение – Събирайте листата, когато ви потрябват. Берете зрели съцветия и ги слагайте в хартиени торбички, за да изсъхнат и семената да опадат. Съхранявайте в херметически затварящи се кутии.

Употреба в медицината

Apium graveolens. Използвани части: сушените зрели плодове (семената). Те имат силен диуретичен ефект и подсилват извеждането на пикочна киселина и на други токсини от организма чрез отделителната система. Употребяват се при болезнени ставни състояния като подагра и артрит, при които натрупването на токсини около ставите провокира болки и отоци. Като резултат от диуретичните им свойства семената на целината се използват и срещу задържането на течности в организма. Вследствие на леките им антисептични свойства те са полезни и при инфекции на пикочния тракт.

При бременност и кърмене ги използвайте само в умерени количества, като подправка за ястия.

Употреба в кулинарията

Дребните ядивни семена на целината имат наситен вкус. Смелете щипка от тях с морска сол за овкусяване на пъдпъдъчи яйца или ги използвайте в малки количества, цели или леко счукани, за туршии, салати, супи, задушени ястия, хляб и бисквити. Листата придават вкус на бульони, супи, готвени ястия и зеленчукови сокове.

Любопитно:

Богата на витамини и минерали, дивата целина се е използвала като храна и подправка още от древните египтяни. По-мек вид бил култивиран в Италия през XVII век. Стъблата се избелват, като се заравят в земята или се увиват с хартия, за да станат бледи и крехки.

Целината, която се отглежда заради грудката (Apiumgraveolensvar. rapaceum), на външен вид наподобява дивата целина, но е с голям закръглен кореноплод, който се приготвя като зеленчук. Твърдата и груба кора се обелва и кореноплодът се готви или се използва суров в салати, настърган или нарязан на ивички. Особено вкусен е на пюре или смесен с картофи и малко прясно мляко. Листата и стъблото се употребяват по същия начин като дивата целина. Те са подходяща украса за коктейла „Блъди Мери“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!