Роза

Rosa spp. Rosaceae (сем. Розоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Венчелистчетата, шипките

Отглеждане

Старите розови храсти, а не съвременните хибриди – са тези, които се използват в готварството, за аромати и като билки. С изключение на шипката (R. canina), те произхождат от Близкия изток и Източна Азия и се култивират толкова отдавна, че имената и точният им произход често са неизвестни. Всички са устойчиви растения и въпреки че повечето цъфтят само веднъж в началото на лятото, си струва да им се отдели място в градината.

Сортове и видове

Френската или стамболската роза (R. gallica var. officinalis) цъфти с полукичести, тъмнорозови цветове. Тя е сред най-старите сортове градински рози, отглеждани от древните гърци и римляни. В Средновековието е популярна из цяла Европа и е култивирана от XIII до XIX век на големи територии около град Провен, на 50 км югоизточно от Париж. Използва се за производството на консерви, желета, сиропи, стимулиращи напитки, дражета, парфюми, медицински мехлеми, кремове и свещи. Венчелистчетата й притежават тонизиращи и адстрингентни свойства и са ценени от лекарите през вековете. Известна още като Червената роза на Ланкастър, тя има силен аромат, който се запазва и след изсушаването й. Раираната форма „Versicolor“ е трайна и по-пулярна като градинско растение. Други подобни градински сортове включват „Tuscany“ или „Old Velvet“ с плоски, полукичести, червени цветове и „Belle de Сгесу“ – почти без тръни, със силно ароматни розови цветове.

Казанлъшката роза (R. damascena) на латински е кръстена на град Дамаск и е пренесена от Близкия изток от кръстоносците. Използва се за дестилиране на розово масло, известно като „атар“ (ото) – процес, открит от персийския лекар Авицена (Ибн Сина) през I век от н. е. В исторически аспект розовото масло се произвежда предимно в Иран, където се отглежда класическата казанлъшка роза – извит на арка храст с полукичести бледорозови цветове, заедно с подобрени сортове като „Gloire de Guilаn“ с розови цветове и „Ispahan“ – с удължен период на цъфтеж на яркорозови цветове. България е друг основен производител на розово масло и тук се отглежда предимно високодобивният сорт „Казанлък“ („Kazanlik“), известен също като „Proffeseur Emile Perrot“ или „Trigintipetala“. В района около френския град Грас все още се произвежда розово масло на основата на провансалската или столистната роза (R. сеntifolia) и малко количество от казанлъшката роза „Quatre Saisons“ – стар сорт с продължителен цъфтеж, със сиво-зелени листа и силно ароматни розови цветове. Производството на висококачествено английско розово масло и други продукти от роза започва през 90-те го-дини на XX век от три основни сорта рози: традиционния „Казанлък“; устойчивия с алени цветове „Roseraie de l’Нау“ (вид на R. rugosa) и силно ароматната лилаво-розова бурбонска роза „Louise Odiег“, която е сред най-добрите сортове за приготвяне на конфитюр от рози.

Японската роза (Rosa rugosa) е високо продуктивна и устойчива на климатичните условия. Тя е с дълъг период на цъфтеж и образува снопове от шипки с размерите на череши, отлични за приготвянето на чай или сироп. Други даващи шипки рози са обикновената шипка (R. canina) и R. rubiginosa syn. R. Eglanteria. Те се използват за производството на шипково масло, известно още като „роза москета“, което е много полезно за кожата. Притежава антиоксидантни и адстрингентни свойства и е богато на есенциални мастни киселини, флавоноиди и каротиноиди.

Местоположение – Старите розови храсти предпочитат по-тежка глинеста почва, обогатена с изгнил компост или оборски тор. Шипките се развиват добре в по-леки, песъчливи почви, дори засолени, и са отлични растения за плетове. Всички рози цъфтят най-добре, ако са отглеждани изцяло на слънце.

Размножаване – Вземете резници през зимата.

Грижи – Режете старите розови храсти веднага след цъфтеж, за да им придадете форма. През зимата отстранете непродуктивните стари стъбла от основата и скъсете дългите млади клонки с две трети. Шипките цъфтят и дават плодове през есента, затова ги режете през зимата, като оставяте храстите в добро състояние. След рязане ги мулчирайте.

Болести и вредители – Най-вероятните проблеми са черни петна по листата и листни въшки по пъпките.

Събиране и съхранение – Берете розите след непосредственото отваряне на цветовете в слънчеви утрини, веднага щом росата се изпари. За да ги изсушите, разстелете венчелистчетата в застлани с хартия табли, далеч от пряка слънчева светлина. Събирайте шипките, когато се оцветят напълно и ги сушете по същия начин, както и цветовете.

Употреба в медицината

Rosa canina. Използвани части: шипките. Те съдържат значителни количества витамин С и се приемат под формата на чай или сироп през зимата като профилактика срещу грип и простуда. Поради леко запичащото си действие шипките се употребяват при диария. Медицинските препарати от тях, главно под формата на прахове, напоследък са в основата на проучвания за лечението на остеоартрит. Според резултатите от клиничните експерименти билката намалява симптоми като болка и скованост.

R. gallica var. officinalis. Венчелистчетата под формата на чай или сироп са се използвали в миналото за лечение на настинка, при възпаление на храносмилателния тракт и при истерия. Отвара лекувала навяхвания, напукани устни и болно гърло.

R.  damascene и R. сеntifolia Розовото масло се употребява в ароматерапията за лечението на депресия и нервно напрежение, както и за балансиране на емоциите, потиснати от хормонален дисбаланс или при силно чувство на тъга. Розовата вода се използва в успокояващи разтвори при очни инфекции като конюнктивит.

При бременност или кърмене използвайте шипки само в умерени количества, приети с храната, освен ако не сте под лекарско наблюдение.

Употреба в козметиката

Шипките и венчелистчетата на розите намират широко приложение в козметиката. От венчелистчетата на някои сортове се добива изключително скъпото и силно ароматно розово масло, използвано в парфюмерийната промишленост. Розовата вода е сравнително евтин, ароматен и леко адстрингентен тоник, особено полезен при лющеща се кожа.

Етеричните масла от венчелистчета и от шипки притежават противостареещи свойства и се влагат в препарати за суха и чувствителна кожа и за намаляване на фините бръчки. Колд кремът, известен в миналото като „мехлем с розова вода“, в началото съдържал розово масло и розова вода.

Употреба в дома

Сложете потпури с роза и лавандула в купички навсякъде из дома.

Употреба в кулинарията

Ядивните венчелистчета на старите сортове рози са много вкусни в салати и десерти. Шипките (плодовете) и венчелистчетата на някои видове – включително на R. canina, R. damascena и R. gallica, са годни за консумация. Венчелистчетата се захаросват и използват за украса, за конфитюр от рози или (като се премахнат горчивите зелени листа в основата на венчелистчетата) се прибавят към салати.

Шипките са с високо съдържание на витамин С и от тях се приготвят конфитюри, желета и сиропи, подходящи като хранителни добавки за бебета. Не пропускайте обаче да отстраните семената, защото съдържат дразнещи власинки.

Любопитно:

Розите от векове се свързват с доброто здраве, красотата и прочистването. Десет тона розова вода се използват годишно за измиване на стените на свещения град Мека по време на хаджа. През 77 г. от н. е. Плиний Стари отбелязал, че „препаратите от роза са полезни при 32 различни здравословни проблема при хората“. Растенията символизират неувяхващата любов и вярност.

Rosa gallica var. officinalis била пренесена от Близкия изток в Англия от кръстоносците. Тя станала символ на рода Ланкастър във Войната на розите (1455-1487 г.). Противниците им от рода Йорк приели за свой символ старинната полукичеста бяла роза R. х alba „Alba Semiplena“. В края на съперничеството им Хенри VII, бащата на Хенри VIII, ги съчетал в розата на Тюдорите, обикновено изобразявана като червена роза с бяло – един от символите на владетелите.

Красивата Rosa gallica „Versicolor“ или rosa mundi (лат. – „световна роза“) носи името на Розамунд Клифърд, която била метреса на Хенри II, крал на Англия през XII век.

Тя е старинен сорт на френската роза и образува полукичести тъмнорозови цветове с диаметър до 9 см, с бледорозови до бели неравномерни ивици.

Розовата вода е продукт, получен при дестилацията за добиване на розово масло от венчелистчета. Тя е важна овкусяваща съставка в азиатската и близкоизточната кухня. Използва се за някои сладки от региона, включително за турския локум и за индийските „расгулас“ (направени оттесто и сирене и сиропирани) и „гулаб джамунс“ (наречени още „вафлени топки“). Локумъте лепкав, подобен на желе, но твърд сладкиш, приготвен от нишесте и захар. По традиция се овкусява с розова вода и щедро се поръсва с пудра захар, но вече съществуват всякакви овкусители, освен популярните лимон и мента. Локумът е пренесен на Запад през XIX век.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!