Очанка

Euphrasia officinalis Scrophulariaceae (сем. Живеничеви)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Цялото растение

Отглеждане

Очанката е полупаразит по корените на гостоприемници като тревисти растения, живовляк (Plantago sp.) и детелина (Trifolium sp.). Затова се култивира изключително трудно и рядко се използва като култура или декоративно растение.

Сортове и видове

Видовете очанка, употребявани като билки, са Е. officinalis, Е. brevipila и Е. rostkoviana. Всички те са устойчиви едногодишни растения с малки, назъбени, заоблени листа и бели цветове, на пурпурни райета или точки с жълто петно в основата. Долната част на цвета е триделна и всеки дял е накъдрен.

Местоположение – Естественото обиталище на очанката са субалпийските пасища, където често почвата е алкална, а климатът винаги е хладен.

Размножаване – Теоретично, ако разполагате с подходящи условия в градината си, можете да отгледате очанка, като разпръснете семената по ливада с треви гостоприемници през пролетта.

Грижи – Грижете се почвата да е влажна.

Болести и вредители – Не са от съществено значение.

Събиране и съхранение – Събирайте целите растения, когато все още са в цъфтеж и ги изсушете добре, преди да ги използвате за билки.

Употреба в медицината

Euphrasia officinalis. Използвани части: цъфтящите стъбла. Очанката е лек от народната медицина за възпаления или раздразнения на очите като конюнктивит. Комбинираните й адстрингентни и противовъзпалителни свойства я правят подходяща и при катар. Тя помага и при секрет от носа, инфекции на средното ухо и синузит. Облекчава симптомите при сенна хрема, включително и сърбеж и секретиране от очите, помага при воднист секрет от носа и при главоболие вследствие на синузит.

Не се препоръчва при бременност или кърмене.

Употреба в козметиката

Красивите цветове на растението оказват тонизиращ, охлаждащ и леко стягащ ефект върху очите. Билката се използва под формата на компрес или локален лосион за често срещани очни проблеми и инфекции.

Любопитно:

Очанката се среща по пасища и ливади в много части на света. Въпреки че са описани различни видове от растението, те могат да са варианти на един, който е широко разпространен. Името му се свързва с употребата на билката за проблеми с очите като конюнктивит, ечемик или възпаление вследствие на сенна хрема и настинка.

Доктрина на Парацелз

Очанката е забелязана като билка с лечебни свойства за „всякакви болки в очите“ през XIV век. Увереността в нейните качества се засилва през XVI век поради доктрината на швейцарския лекар и алхимик, приел името Парацелз.

Според него наблюдението на цвета и формата на едно растение или неговия хабитат могат да разкрият смисъла му в Божия план. Смятало се, че пурпурните и жълтите точки и ивиците на очанката наподобяват очни проблеми и оттам се наложил изводът, че билката помага за лечението им.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!