Миризливо еньовче

Galium odoratum syn. Asperula odorata Rubiaceae (сем. Брошови)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Цъфтящите връхчета (G. odoratum)

Отглеждане

Миризливото еньовче (G. odoratum) е ризомно, устойчиво многогодишно растение, стигащо до 23 см. Извисяващите се стъбла имат кръгово разположени от 6 до 8 тесни листа при всеки възел, като най-отгоре се образува съцветие от звездовидни бели цветове. В случаите на домашно отглеждане е най-добре да се засади в голяма саксия, за да се ограничи растежът му, тъй като завзема територия доста бързо.

Местоположение – Обича влажна, богата на хумус почва и частична сянка.

Размножаване – Въпреки че е възможно еньовчето да се размножи чрез семена, е много по-лесно да разделите ризомите и да разсадите растенията.

Грижи – Ако го отглеждате като почвопокривно растение, може бързо да се разпростре навсякъде, затова го контролирайте.

Болести и вредители – Не са от съществено значение.

Събиране и съхранение – Обикновено билката се събира, когато е в цъфтеж, но пресните листа се използват по всяко време. Изсушете цъфтящите връхчета и ги употребявайте за потпури или ароматизиращи торбички.

Лепката (G. aparine) е друг родственик на еньовчетата. Тя е катерливо растение с миниатюрни кукички по стъблата и листата, откъдето е добила и съвременното прозвище „растението велкро“. В миналото се е консумирала в ястия, а днес все още е популярна в билколечението със силните си детоксикиращи свойства.

Употреба в кулинарията

В Германия миризливото еньовче е служело за овкусяване на желета, конфитюри и сладоледи, както и за бира и наденици. Днес обаче е заменено от синтетични ароматизатори и овкусители. Все още е популярно като съставка на Maibowle или майско вино. За да го приготвите, прибавете 3 стръка миризливо еньовче (или 1 чаена лъжичка от сушената билка) към бутилка бяло сухо немско вино, например ризлинг. Оставете го да престои няколко часа и прецедете. Украсете с цветовете на билката и с диви ягоди. За празнични поводи, преди да го гарнирате, му добавете шампанско. За да приготвите питие с по-малко количество алкохол, сипете газирана вода. А за безалкохолна напитка накиснете миризливото еньовче в сок от бяло грозде. През 1954 г. официалните служби в САЩ, отговарящи за храни и лекарства, забраняват търговската употреба на миризливото еньовче в хранителни и безалкохолни напитки, защото се предполага, че съдържащият се в растението кумарин е канцерогенен. Но използването на билката под 3 г за литър вино не би трябвало да причини проблеми.

Любопитно:

Миризливото еньовче и родствените му растения съдържат вещество, което се разпада и образува кумарин, придаващ ванилов аромат, свързван с прясно окосено сено. В Германия тази класическа пролетна билка е известна под името „Waldmeister“ („господар на горите“) заради почвопокривните си свойства.

Същинското еньовче (G. verum) се използва за пълнеж на матраци. Меките му листа и жълтите цветове с аромат на мед са източник на растителни мазнини за приготвянето на сирене с приятен жълт цвят. Корените му са използвани за оцветяване на шотландски платове до 1695 г., когато ерозията на местните пасища довела до забрана на тази практика. G. mollugoсе прибавя към „пистик“ – ястие от диви билки, което се консумира, за да се отбележи настъпването на пролетта в района на Фриули в Италия още от езически времена.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!