Мента

Mentha spp. Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата

Отглеждане

Различните видове мента са незаменими като билки, но като градински растения се разпространяват доста бързо. Затова е добре да се отглеждат в големи саксии или контейнери, които да се заровят в земята. Билката все пак ще опита да се измъкне и разпространи, но много по-лесно се контролира по този начин. Ментата с напръскани листа е декоративна и ако е отглеждана в контейнери, се използва за запълване на пространството в цветни лехи или като акцент по влажни и сенчести ъгли, където малко други растения биха оцелели.

Сортове и видове

Джодженът (Mentha spicata) има заострени съцветия с бледолилави цветове, но по отношение на листата и аромата се срещат различни вариетети. М. spicata var. crispa е с къдрави листа и истински мирис на пиперлива мента. Два от най-ароматните сортове са „Moroccan“ и „Tashkent“.

Пиперливата мента (М. piperita) е стерилен хибрид на водната мента (М. aquatica) и джоджена (М. spicata). Тя варира на външен вид и съцветията й могат да са както заоблени, така и заострени. Среща се в две разновидности: черна пиперлива мента (var. piperita) с тъмнозелени, изпъстрени с пурпурно листа и заоблени съцветия; и бяла пиперлива мента (var. officinalis) с яркозелени листа и цветове като на джоджена. Най-добрият сорт от черна пиперлива мента е „Mitcham“. Бергамотовата мента (f. citrata syn. М. citrata) има аромат на лавандула. Сортове на тази форма, която по-скоро напомня на водна мента, а не на пиперлива, са „Basil“, „Chocolate“ и „Grapefruit“. Водната мента (М. aquatica) притежава силен мирис на пиперлива и блатна мента, широки, овални, пурпурно-зелени листа и заоблени, класовидни съцветия с лилави цветове. Тя предпочита влажни места и се развива най-добре край водоизточник.

Червената мента (М. gracilis) е кръстоска между полската (М. arvensis) и пиперливата мента. Има пурпурно-червени стъбла, заострени листа и лилави цветове. Различните варианти са с аромат на пиперлива мента, на джоджен или на плодове. Джинджифиловата мента (М. gracilis „Variegata“) образува атрактивни листа, изпъстрени с жълти жилки, и е с фин аромат на подправки. Мароканската (ябълкова) мента (М. suaveolens) е по-едро растение, стигащо до 1 м на височина, с мъхнати листа и съцветия с розови цветове. Ананасовата мента (М. suaveolens „Variegata“) е със сладък плодов аромат, рехави стъбла, изпъстрени с бяло листа и бели цветове.

Мъхнатата мента (М. villosa var. alopecuroides) е висок, стерилен хибрид с широки, овални, мъхнати листа и заострени съцветия с бледолилави цветове. Финият й аромат на джоджен се цени високо и от нея се прави ментов сос. Блатната мента (М. pulegium) е пълзящо почвопокривно растение. Малките му гладки листа са със силен аромат, а бледолилавите цветове са събрани в плътни съцветия. Американската блат на мента Hedeoma pulegioides е едногодишен храст, който прилича на миниатюрна мента.

Корсиканската мента (М. requienii) образува гъст, подобен на мъх килим със ситни листа с наситен ментов аромат, а през лятото се появяват миниатюрни бледо лилави цветове. Тя е студоустойчива и се отглежда в големи и плитки саксии по влажни и сенчести ъгли.

Дълголистната мента (М. longifolia) има високи стъбла със сиво-зелени, заострени листа с аромат на джоджен и лилави или бели цветове. Декоративните форми включват „Buddleia“ със сребристосиви листа и „Variegata“ с листа, изпъстрени в кремавожълто.

Местоположение – Идеалните условия за развитието й са влажна почва и място на полусянка или изцяло на слънце.

Размножаване – Извършва се чрез резници или чрез разделяне на корените. Блатната, корсиканската и американската мента често се размножават чрез семена.

Грижи – През зимата изваждайте растенията в саксии и разделяйте корените им. Засадете само най-силните ризоми в пресен компост и добавете малко бавнодействащ изкуствен тор или добре изгнил компост.

Болести и вредители – Някои видове са податливи на ръжда – Puccinea menthae. Изгорете заразените растения и не засаждайте мента в този участък. За да предотвратите ръждата, редовно разделяйте корените и подхранвайте растенията.

Събиране и съхранение – Ментата се суши в топли и проветриви помещения, далеч от пряка слънчева светлина. Съхранявайте натрошените листа в херметически затварящи се кутии. Берете листата за прясна употреба, когато ви потрябват.

Употреба в медицината

Mentha piperita. Използвани части: листата. Пиперливата мента отпуска чревните мускули и е полезна при лошо храносмилане, гадене, газове и спазми. Клинични проучвания са доказали терапевтичния й ефект при синдром на раздразненото дебело черво, диария, запек, подуване и болки в корема, особено ако се приема под формата на капсули с масло.

Етеричното масло се прилага локално за облекчаване на мускулни и ставни болки и при главоболие. При вдишване намалява гаденето и действа като назален деконгестант.

При бременност или кърмене използвайте билката само в умерени количества, като подправка за ястия и не прилагайте етеричното масло.

Употреба в дома

Пиперливата и блатната мента (М. pulegium) са репеленти срещу насекоми. Напръскайте парчета памук с етерично масло от пиперлива мента и ги сложете на местата, откъдето влизат гризачи. Сипете няколко капки етерично масло от пиперлива мента върху влажно парче и завършете откритите повърхности и вътрешността на шкафовете, за да се предпазите от мравки и хлебарки. Направете си лосион против насекоми: смесете 3 части неароматизиран овлажняващ крем или масло от сладък бадем с 1 част лавандулово, 1 част евкалиптово и 1 част етерично масло от пиперлива мента. Втривайте го в кожата си.

За да се предпазите от бълхи, сложете сушена блатна мента под леглото на домашния си любимец или сипете капка от маслото върху нашийника му. Не използвайте блатна мента при котки или бременни кучета, понеже е токсична.

Употреба в кулинарията

Прясната мента потиска всички останали вкусове заради ефекта си на лека упойка върху вкусовите рецептори. Тя не си подхожда с други билки и е най-добре да се ползва пестеливо. Сушена не е така силна на вкус и се употребява в рецепти от Източното Средиземноморие и в арабските страни. Най-често в кулинарията се прилага джодженът. Той е класическа подправка за печено агнешко, но си подхожда също и с картофи, грах, салати и ястия с кисело мляко като например индийската райта или гръцката салата цацики. Ползва се и за чай. Чаят от пиперлива мента е подходящ за добро храносмилане след хранене. И с двата вида се овкусяват дъвки, но пиперливата мента е по-популярна за сладоледи, бонбони и ликьори.

Любопитно:

Ментата се среща в невероятно разнообразие от аромати и вкусове. И докато всеки е чувал за пиперливата мента и джоджена, съществуват още много разновидности, включително с вкус на ябълка, шоколад, зелен лимон, грейпфрут и джинджифил.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!