Мащерка

Thymusspp. Lamiaceae (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, цъфтящите връхчета

Отглеждане

Съществуват около 350 вида мащерка и много от тях са богати на ароматни етерични масла. Култивираните разновидности са разнообразни и често са сложни хибриди, затова с имената им цари голямо объркване. Те се различават по студоустойчивост, но всички обичат слънце и са вечнозелени, многогодишни полухрасти, предимно пълзящи или изправени.

Повечето са дребни растения и лесно се отглеждат в бордюри, като завземат пукнатини и цепнатини по пътеките и алеите. Развиват се добре и в саксии, като при това са устойчиви на засушаване. Цъфтящите видове привличат пчелите и се ценят като източник на нектар за мед.

Сортове и видове

Обикновената или градинска мащерка (Т. vulgaris) е основният вид, използван в готварството. Има дребни, тесни, елипсовидни, сиво-зелени листа и класовидни съцветия от бели до лилави цветове.

Селектираните форми са: „Silver Posie“ с меки зелени листа, изпъстрени с бяло, и с лилаво-розови цветове; „English Winter“ – много устойчив сорт; „Erectus“, който е със силно, изправено стъбло; „Fragrantissimus“ – висок и изправен хибрид със сиви листа с аромат на цитруси.

Кимовата мащерка (Т. herba-barona) е почвопокривен вид с дребни, почти лъскави листа, приятен аромат на ким и бледолилави цветове.

Конусовидната мащерка (Т. capitatus syn. Coridothymus capitatus) притежава интензивен аромат и е компактен полухраст с дребни, твърди, почти месести листа и конусовидни съцветия с тъмнорозови цветове. Излъчва остър аромат. Не обича влага през зимата и най-добре се отглежда в саксии, които се прибират на сухо.

Мастиковата мащерка (Т. mastichina) представлява сив, изправен полухраст със силен аромат на риган и мащерка, като при някои хемотипи наподобява лавандула и евкалипт. Растението е устойчиво на слани и не понася влага през зимата, затова го отглеждайте в саксия. Прекрасният му вкус е отличен за ястия на барбекю.

Цитрусовата мащерка (Г. х citriodorus) образува храстовидни растения с разперени клони със зелени листа с аромат на лимон и мащерка. Те имат редки съцветия с лилави цветове. Двата най-добри сорта са „Silver Queen“ с изпъстрени с бяло листа и „Golden King“, обагрени с жълто на места. И двата сорта трудно преживяват зимата като градински растения, затова ги засаждайте в саксии. Широколистната мащерка (T.pulegi- oides) има широки елипсовидни листа, разперени клони и класовидни съцветия с лилави цветове. Тя се различава по вид и аромат, като някои сортове са с дъх на риган и мащерка, а други – на камфор. Сортовете включват: „Foxley“ с напръскани с бяло листа; нискорастящият златист „Bertram Anderson“ syn. „Anderson’s Gold“ и „Archer’s Gold“ c лимонов аромат и c яркожълти листа през лятото.

Азорската мащерка (Г. caespititius syn. Т. azoricus, Т. micans) образува гъст, подобен на мъх килим с бели до розови или лилави цветове, които ухаят на горчив портокал.

Дивата или пълзящата мащерка (Т.serpyllum) произхожда от Северна Европа. Под това наименование съществуват два различни вида – истинската Т. serpyllum, която е силно ароматна и се използва в билколечението, и Т. ргаесох subsp. arcticus, без аромат.

Съществуват много разновидности на почвопокривната мащерка с декоративни листа и различни по нюанси цветове – от червената „Coccineus“ и интензивно цъфтящата „Pink Chintz“ до чисто бялата „Snowdrift“.

Местоположение – Изисква добро дрениране и позиция изцяло на слънце.

Размножаване – Размножаването на видовете става от семена, засети през пролетта, а на сортовете – чрез резници, взети през лятото. Пълзящите видове се отглеждат по-лесно чрез разделяне на корените през пролетта.

Грижи – Почиствайте плевелите редовно. Размножавайте храстовидните видове на 3-4 години, защото стават твърди и по-малко продуктивни. Премахвайте падналите листа на широколистните растения, за да предотвратите появата на плесени по листата.

Болести и вредители – Прекомерната влага причинява гниене на корените и листата.

Събиране и съхранение – Берете клонките, когато ви потрябват, за да ги използвате пресни. Събирайте цъфтящите стръкове и ги сушете на букети или върху табли, далеч от пряка слънчева светлина. Премахнете листата от стъблата, когато изсъхнат и ги приберете в буркани. Мащерката съхранява аромата си в сушено състояние.

Употреба в медицината

Thymus vulgaris. Използвани части: листата, цъфтящите връхчета. Растението притежава силни противомикробни свойства, които се дължат на високото му съдържание на етерично масло. То е мускулен релаксант и разрежда секрета в белите дробове, затова е полезно при запушен нос. Билката е подходяща при респираторни проблеми като настинка и грип. Прилага се под формата на гаргара при болно гърло и тонзилит. Етеричното масло, известно като тимол, е съставка на много продукти за устна хигиена. Освен това мащерката облекчава симптомите при лошо храносмилане, например газове, подуване на корема и спазми, а противомикробните й свойства са от полза при гастро-чревни инфекции.

При бременност или кърмене я използвайте само в умерени количества, като подправка на ястия, и не прилагайте етеричното масло. Маслото не трябва да се приема вътрешно!

Употреба в дома

Етеричното масло от мащерка е идеална добавка към почистващи продукти и дезинфекциращи спрейове. За да приготвите силен и ароматен препарат за почистване на банята, смесете по четвърт чаена лъжичка етерични масла от лимон, бергамот, бор, мащерка, цитронела и чаено дърво с 2 чаени лъжички оцет, 1 супена лъжица амоняк и 1 л вода. Към получената смес сипете 2 супени лъжици сода бикарбонат и разбийте, за да се смесят съставките. Ако имате болен, в стаята му сложете аромалампа и капнете в нея етерично масло от мащерка заради антибактериалните свойства и успокояващия му аромат.

Употреба в кулинарията

Мащерката е важна съставка в билкови смеси, в букет гарни и в сместа от провансалски билки. Тя е особено ценена в средиземноморската кухня, където се добавя към задушени ястия и месни блюда, дори и с дивеч. Понякога доминира над останалите съставки, затова я комбинирайте със силни вкусове – лук, червено вино и чесън. Слагайте я в терини, пастети, месни пайове и маринати (особено за маслини), ястия с домати и патладжани и гъсти зеленчукови супи. Сушената мащерка често се използва в креолските рецепти за джамбалая и гъмбо. Други видове от растението също служат за овкусяване. Цитрусовата мащерка има деликатен вкус, който допълва ястия с риба и пилешко месо.

Любопитно:

Съществува невероятно разнообразие от мащерка с различни вкусове и приложения – кулинарни, медицински, дори мистични и магически. Затова не е чудно, че в Древна Гърция най-големият комплимент бил „миришеш на мащерка“.

За да видите феи

Рецепта за вълшебно олио, за което се твърдяло, че дава способности да се виждат феите, е открита в ръкопис от XVII век в музея „Ашмолиън“ в Оксфорд. Рецептата включва доста неясни инструкции за събиране на дива мащерка: „Мащерката трябва да се бере близо до склона на хълм, където се събирали феите.“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!