Магданоз

Petroselinum crispum Apiaceae (сем. Сенникоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, стъблата, корените, семената

Отглеждане

Магданозът е двутодишно растение, което образува гъста розетка от листа през първата година и цъфти през лятото на втората, когато листата стават горчиви. То се развива добре в саксии или на открито.

Сортове и видове

Съществуват три различни вида магданоз:

Къдравият магданоз (P. crispum) е най-известен. Отлични сортове са старите „Champion Moss Curled“, „Liset te“ – бързо растящ сорт, отглеждан в саксии, и „Bravour“ – градински магданоз с дълги стъбла. Плосколистните видове са познати като италиански, френски или гладък магданоз (Р. crispum var. neapolitanum). Те са по-едри, стигащи до 60 см на височина.

Хамбургският магданоз (P. crispum var. tuberosum) се отглежда заради корените с деликатен вкус, а не заради листата, въпреки че и те стават за употреба.

Японският маданоз или мицуба (Cryptotaenia japonica) е от същото семейство. Ароматът му е смес от целина, ангелика и магданоз. Има и красива форма с тъмни листа – f. atropurpurea.

Местоположение – Магданозът предпочита слънце или частична сянка и добре компостирана и дренирана, но влажна почва. Ако тя е много кисела, сложете варовик, преди да го засадите.

Размножаване – Билката се отглежда само от семена, на които са нужни 3-8 седмици, за да покълнат. За да ускорите процеса, ги накиснете в топла вода за една нощ, преди да ги засеете в саксии. Като алтернатива налейте прясно сварена вода в гнездата, преди да засеете семената в земята и ги покрийте съвсем леко с почва. Преместете младите растения в градината (или ги разредете, ако са засети директно в двора) на разстояние 25 см едно от друго. При подходящи условия магданозът се саморазсажда. При студен климат се използва похлупак за затопляне на почвата и за защита на културата.

Грижи – Поливайте го редовно, за да не даде цветове през първата година. Като отрязвате новопоявилите се цветни стъбла, ще забавите процеса.

Болести и вредители – По принцип магданозът се отглежда лесно. Напада се от целинова муха Euleia heraclei и морковен бръмбар. Септориозата също е проблем. При хамбургския магданоз се наблюдава кореново гниене след период на продължителни валежи.

Събиране и съхранение Новите листа израстват от средата на розетката, затова събирайте листа от външната страна на растенията. Магданозът е подходящ за замразяване, но не и за сушене, защото губи значително аромата си. За да съберете семената, закачете букети с узряващи цветове с листата надолу в хартиени торбички. Събирайте корените в края на втората година и ги сушете.

Употреба в медицината

Petroselinum crispum var. crispum. Използвани части: листата, корените, семената. Листата са ценен източник на витамин С, а заедно с корените притежават диуретични свойства. Затова магданозът се употребява при задържане на течности в организма, при проблеми с пикочната система и артритни заболявания, включтелно и при подагра – възпаление, обикновено засягащо една става – тази на палеца на крака.

Билката действа успокояващо на червата, като облекчава газове и колики и подобрява апетита и храносмилането. Наблюдава се и значителното й стимулиращо действие върху матката, затова се използва за предизвикване на менструация – но не го правете, ако съществува вероятност от бременност.

За безопасната и правилна медицинска употреба на магданоза се консултирайте с лекар или със специалист билкар. При бременност или кърмене го употребявайте само в умерени количества, като подправка за ястия.

Употреба в кулинарията

Гладкият магданоз има най-добър вкус, а къдравият е по-атрактивен за украса. Който и да изберете, го накълцвайте на ситно и го слагайте в салати, зеленчукови и яйчни ястия и сосове, и то към края на готвенето, за да съхраните аромата му. Растението е неизменна част от някои билкови смеси, предимно от френската кухня. Букет гарни съдържа ароматни билки и е подходящ за ястия с бавна топлинна обработка. Обикновeно се състои от дафинов лист, стръкчета магданоз и мащерка. В други смеси се слага ситно накълцан магданоз с чесън. Корените на хамбургския магданоз (горе) се използват за супи и задушени ястия и се пекат или варят по същия начин като другите кореноплодни зеленчуци.

Японският магданоз се слага в супи, салати и пържени ястия. Бланширайте за кратко листата му, за да омекнат и ги добавяйте в последния момент, за да съхраните деликатния им аромат.

Хамбургският магданоз (P. crispum маг. tuberosum) се отглежда заради корените, не заради листата, и има мек вкус. Може да се засади в саксии или директно в градината.

Любопитно:

В миналото магданозът служел за фураж на конете за колесници в Древна Гърция. Растението произхожда от Югоизточното Средиземноморие, но сега се култивира по целия свят. Има много приложения – в кулинарията, медицината и козметичната промишленост.

Според древногръцката митология магданозът се появил от кръвта на един гръцки герой – Архемор, чието име означава „предвестник на смъртта“. Според английския фолклор семената на растението отиват при Дявола и се връщат 7 пъти, преди да покълнат, вероятно поради факта, че покълват доста бавно. Освен това се твърди, че само злите хора успяват да го отгледат успешно. В по-друг аспект магданозът се смята за лек и Беатрикс Потър го споменава в „Приказка за зайчето Питър“, когато героят преяжда в градината на фермера Макгрегър: „Първо похапна малко марули и бакла, после – малко репички, и когато му стана доста зле, тръгна да търси магданоз.“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!