Лаврово дърво

Laurus nobilis Lauraceae (сем. Лаврови)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Дафиново дърво, благороден лавър

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, съцветията, плодовете, кората, корените

Отглеждане

Въпреки че лавровото дърво стига до 15 м на височина, бавният му растеж го прави подходящо за голяма саксия, където расте в естествен вид или се оформя като декоративен храст. Така в малка градина е възможно да го отгледате безпроблемно – то расте дори по-бавно, когато е в саксия. Започва да дава дребни, ароматни кремави цветчета доста младо. При топъл климат те се превръщат в синьо-черни плодове.

Сортове и видове:

Съществуват два вида лаврово дърво – средиземноморския L. nobilis и L. azorica от Азорските и Канарските острови. Вторият вид е по-неустойчив, с по-широки листа, но е подобен на първия по външност. Среща се сорт на L. nobilis със златисти листа – „Аurеа“, както и сорт с листа, подобни на върба – „Angustifolia“.

Няколко други, несродни на лавровото дърво видове също са известни като лаврови растения. Те имат подобен аромат и употреба и включват американски червен лавър (Persea spp.), типична подправка в креолската кухня, както и мексикански лавър (Litsea glaucescens), използван в мексиканските рецепти.

Местоположение – Предпочита добре дренирана почва, място изцяло на слънце и завет в районите със студена зима. Златното лаврово дърво е особено чувствително към сланата, ниските температури и сухите ветрове, които причиняват покафеняване на листата му. Въпреки размера си растенията се развиват добре в малки саксии и понасят силно изрязване. Обикновено образуват тежка корона, поради което са ви необходими солидни и широки в основата съдове, поставени на завет.

Размножаване – Семената покълват до 6 месеца. Резниците бавно образуват корени. Това става и ако сложите полузрели връхни резници във вода за месец и я сменяте редовно. След това ги натопете в хормони на прах и ги засадете в пясъчен компост на влажно и топло място. За да ускорите появата на корени, използвайте летораслите, образувани в основата на растението, които трябва да премахнете при всички случаи.

Грижи – В райони с много студена зима отглеждайте лавровото дърво в саксия и я прибирайте на закрито през студените месеци, когато температурите спадат до -15° С. При необходимост пресадете растенията в по-голяма саксия и свежа почва, като внимавате да не увредите корените им. При по-едрите дървета е нужно да премахнете няколко сантиметра от почвата и да ги замените с готова смес, обогатена с компост и с бавнодействащ тор.

Болести и вредители – Щитоносните въшки нападат вътрешността на листатата и стъблата на лавровото дърво. За да се справите с тях, смесете 2 скилидки чесън с чаша вода, прецедете течността и сипете малко мек течен сапун. Намажете с памук засегнатите участъци или по същия начин прилагайте разтвор с масло от растението Azadirachta indica. Дървета, отглеждани при ниска интензивност на светлината и без проветряване, развиват брашнеста мана, която се премахва със сяра, докато растението е влажно от росата.

Събиране и съхранение – Събирайте зелените листа по всяко време. Сушете ги далеч от пряка слънчева светлина и ги съхранявайте в херметически затварящи се стъклени буркани.

Употреба в кулинарията

Дафиновият лист е характерна подправка за френската и средиземноморската кухня. Твърдите листа са подходящи за супи и яхнии. Освен на риба и месо, те се слагат и на ястия с леща или боб. Две листа са достатъчни за 6 порции. Дафиновият лист е важна съставка на букет гарни, на туршии и на индийската гарам масала. Пресните листа са горчиви, но вкусът им ще се промени, ако ги оставите да завехнат няколко дни. Пресни стъбла, на които са оставени едва няколко листа, са идеални ароматни шишчета за печене на месо или риба. Сушените листа съхраняват аромата си за около година. Отстранявайте ги от ястията, преди да ги сервирате.

Любопитно:

Лавровото дърво е дългогодишно, бавнорастящо и вечнозелено, с формата на пирамида или голям храст с лъскави зелени листа. Според фолклора, ако е засадено в градината или в саксия при входната врата, предпазва от зли сили, гръмотевици и светкавици.

История и митология

Лавровото дърво било свещено за бога на слънцето Аполон и за сина му Асклепий – древногръцкия бог на медицината. Според мита Аполон се влюбил в Дафне – красива нимфа, която вместо да отвърне на чувствата му, помолила боговете да я спасят от него. И те я превърнали в лаврово дърво. След това Аполон го обявил за свещено и започнал да носи лавров венец в чест на Дафне.

Смятало се, че лавровото дърво привлича късмета и богатството и отблъсква злите сили. Ако подобно дърво загинело, това се считало за зла поличба. Според легендите всички лаврови дървета измрели, когато Рим бил завладян през IV век. По време на чумна епидемия римляните изгаряли лаврови листа на градските площади, а през XVI век ги използвали със същата цел.

Употребявани в големи количества, листата на растението са с умерен наркотичен ефект. Преди да изпадне в гадателски транс, жрицата на Делфийския оракул в Древна Гърция дъвчела лаврови листа. Храмът в Делфи бил покрит с лаврови клони.

За да прогоните гъгриците от зрелия бял боб, ориза или брашното, слагайте дафинови листа в буркана, в който ги съхранявате, както и в шкафа.

Венец за слава

Ботаническото име на лавровото дърво – Laurus, произлиза от латинската дума ,,laus“ („възхвалявам“) и е свързано с лавровия венец, носен от древните римляни за отбелязване на определена победа. Във венците често вплитали и други билки. Римският император Тиберий винаги носел лавров венец при гръмотевични бури, защото вярвал, че така ще си осигури защитата на боговете от светкавици и гръмотевици.

 

 

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!