Индийски тамаринд

Tamarindus indica Caesalpiniaceae (сем. Цезалпиниеви)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Индийска фурма

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Плодовете

Отглеждане

Тамариндът е тропично вечнозелено дърво, стигащо до 25 м на височина, с разперени клони, груба сивочерна кора и листа, дълги по 5-10 см. Благоуханните златистожълти цветове, набраздени с червени ивици, се появяват през лятото, като постепенно се заменят от кафяви шушулки с дължина 3-15 см, съдържащи бъбрековидни семена и лепкава кафява пулпа. Младото дърво е атрактивно, ако се засади в саксия и се постави в топла слънчева стая. Можете да го отгледате от семена, ако откриете пресни шушулки в магазин за азиатски храни.

Местоположение – Предпочита лека, добре дренирана, леко кисела почва и слънце, с минимални температури през зимата от 18 °С.

Размножаване – Засявайте семената при 21 °С. Те ще покълнат за 1-3 седмици. В шушулката запазват кълняемостта си няколко месеца. За търговски цели размножаването се извършва чрез пресаждане, въздушни отводи или зелени рез- ници, като по този начин дърветата дават по-ранни плодове на 3-ата или 4-ата година.

Грижи – Режете младите растения през ранната пролет, за да формирате коро¬ната.

Болести и вредители – Индийският тамаринд е податлив на червени акари, щитоносни и листни въшки, белокрилки, трипс.

Събиране и съхранение – Събирайте плодовете, когато узреят. Те се пресоват на блокчета и се съхраняват и транспортират по този начин. Концентратът трае до 1 година.

Употреба в кулинарията

Плодовете се продават под формата на паста или на блокче, което се накисва в гореща вода и се прекарва през сито. Пулпата съдържа захар, киселини и комплексно етерично масло, придаващо богат вкус и лека горчивина на рибни ястия, чътни, сосове (особено на сос уорчестър), на южноазиатското ястие сатай и на сладко-кисели храни. Може да се използва за маринати и туршии, например при мариноване на морски дарове и риба. Някои видове нямат горчива нотка и се консумират като фурми или служат за направата на бонбони и десерти. Незрелите шушулки се ползват пресни, на туршия или в супи и задушени ястия, а пресните листа се готвят като зеленчуци. Семената са ядивни печени или смлени на брашно за печива.

Любопитно

Легенда от индийския епос „Рамаяна“ разказва как листата на тамаринда станали нарязани. По време на изгнаничеството на Рама неговият полубрат Лаксмана построил колиба, в която да живеят. Покрива и стените покрил с листа от тамаринд, които били толкова големи, че не влизали нито дъжд, нито слънце. Но Рама поискал да се махнат, защото желаел да живее с природните стихии, а не да се крие от тях. Затова Лаксмана стрелял по листата със стрели, докато през тях започнала да прониква слънчева светлина. Оттогава листата на растението са насечени.

Индийският тамаринд произхожда от Африка, но дърветата се срещат и по сухите региони на тропиците. Те стигнали до Индия и били пренесени от испанците в Западните Индии и Мексико през XVI век. Името идва от арабското ,,tamar-i-Hind“, което означава „индийска фурма“, понеже някои видове имат сладка пулпа и се консумират като фурми.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!