Как да разберем дали сме в депресия, за да потърсим помощ?

Нерядко в нашата мъка и тъга се оглежда чуждо страдание, което до момента ние просто не сме забелязвали.

Първото и задължително условие е да проумеем и да признаем, че ние изцяло сме потънали в своето его: във всяка минута от деня мисълта ни е ангажирана с анализи, самосъжаления, обиди, бунт, самообвинения. И това няма край – отново и отново. Всичко е толкова опротивяло, другите ни дразнят. Искаш да избягаш – ядеш непрекъснато, пушиш, хвърляш се в някаква сексуална авантюра, а после ти е тъпо. И в това състояние никой не те забелязва, ти все повече и повече се самосъжаляваш. Но защо другият не ти съчувства? Защото той също е погълнат от собственото си его, дори понякога си мисли, че е no-нещастен и от теб. Бяга от чуждото страдание, защото не може да понесе чуждата болка. Най-често това са членовете на нашето семейство, от които ние очакваме съчувствие. Но, уви. И така ден след ден, до безкрайност. Собствената ни черупка става все по-твърда. Другите не ни разбират, защото не могат. Какво ни остава? Преди всичко да признаем, че за момента ни интересува само болката от нашето наранено его, но няма кой да ни помогне,

Какво най-често чувства депресираният човек? Ето какво споделят някои хора:

„Опитвах се да бъда максималистка както в работата, така и у дома. Но невинаги успявах. На максималистите им е трудно в живота, защото всеки неуспех ги смачква, а всеки успех им се струва незадоволителен.“

„Аз винаги се жертвам за другите, но никой не ми го зачита. Искало ми се е някой да ме похвали, да ми благодари.“

„Месеци наред хвърлях всичките си усилия, за да постигна нещо. Постигнах го, но радостта беше кратка и отново се чувствам самотна, лишена от цели.“

При повечето депресии има една закономерност: много често на дъното е еросът. Нуждата от любов. Нуждата да получаваме любов. Нерядко живеем в илюзии и измислици, че любовта трябва да бъде опакована като в някои от любовните сериали. Но в повечето случаи си мислим, че никой не ни обича и на никого не сме нужни. А имаме нужда някой да ни погали, да ни каже, че ни обича.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!