Борба с болките при рака

При половината от раковоболните болките се появяват рано, една трета от неизлечимо болните се сблъскват с тежки хронични болки. Ня­кои болки са по-силни от всякакъв медикамент. Кога и колко силни болки ще се появят, не на пос­ледно място зависи от способностите на леку­ващия медицински екип: вниманието и подкре­пата могат да намалят субективното усещане за болка.

Световната здравна организация е изградила поетапен план за лечението на болките при рака:

• в началото са простите обезболяващи сред­ства като ацетилсалицилова киселина (ASS) и парацетамол или облекчаващите болката средства, каквито се използуват при ревматизма (диклофенак, индометацин)
• ако тези вещества повече не помагат, допъл­нително се включват морфиноподобни веще­ства, т.нар. опиати. Най-слабата субстанция от тази група е кодеинът, следващата по си­ла трамадолът. И двата медикамента могат да бъдат комбинирани с добър ефект с т.нар. противоревматични средства
• ако с тази комбинация не се постигне освобож­даване от болките, трябва да се премине на по-силно действуващи субстанции от група­та на опиатите. Стандартният медикамент е морфинът. Опиатите могат да се дават под формата на капки таблетки, дражета, свещички, инжекции и инфузии

Значителното предимство на капките, таблет­ките, дражетата и супозиториите е в това, че болните чрез тях са no-независими. Ако услови­ята на живот позволяват, те могат сами да се грижат за себе си вкъщи.

Всички обезболяващи и преди всичко опиатите трябват да се прилагат с точно разпределение във времето. Това означава, че обезболяващите се дозират в такива дозировки, че болката да бъде потисната, а разстоянията между отдел­ното им прилагане толкова къси. че да не се по­явяват нови болкови пристъпи. Съгласно стано­вището на СЗО, лекарите в Германия предпис­ват твърде малко морфин на раковоболните в сравнение с другите страни, Австрия се води в края на осемдесетте години дори като развита страна в противоболковата терапия: тук се да­ва само една двадесета от количеството на сил­ните обезболяващи, които са обичайни за Великобритания например. Една от причините за то­ва е сложното изписване на рецепти за упойва­щи вещества и рецепти за наркотици. Лекари­те, които не искат да си направят този труд, обичат да казват, че „нямат право да изписват морфин“. Това, разбира се, не е вярно-само е по-сложно от изпълнението на „обикновена“ рецеп­та. Разпространяваният от лаици, за съжаление и от лекари и болногледачи страх, че пациенти­те ще станат зависими, се оказа необоснован за състоянието на раковоболните пациенти с хронична болка. Днес се правят усилия болките да се предотвратяват профилактично, а не да се преодоляват едва след тяхната поява.

Допълнителна обезболяваща терапия

Заедно със същинското обезболяващо лечение полезно може да се окаже включването и на антидепресивни медикаменти, невролептици и други неврофармакологични средства (като напр. алкохол), тъй като тези средства също облекчават болката и могат да отстранят между другото съпровождащите оплаквания ка­то нарушения в съня. С целенасочено лечение днес се удава и последният период на живот и страдания да се направи поносим. В отделни слу­чаи при много силни болки може да се наложи нев- рохирургическа намеса. Лекарят може например да прекъсне нервни клончета в гръбначния мозък или целенасочено да блокира нерви, като инжек­тира алкохол или локални упойващи вещества. Стимулацията на нервите с електрически им­пулси по кожата при хроничната туморна болка се оказа малко ефективна и се използува рядко, физикално лечение за облекчаване на болката би трябвало да се провежда само по лекарско предписание. При метастази в гръбначния стълб ма­сажите например могат да бъдат опасни.

Съпровождане по последния път

Световната здравна организация изисква неле­чимо раковоболните да „имат възможността да умрат без болки и достойно“. Това за съжале­ние все още не е разбиране на болниците: техно­логичното оборудване и лекарските действия са насочени изключително към това да удължат живота В това напредничаво време смъртта се приема като „несправяне“, с което лекарите и болногледачите често трудно могат да се съг­ласят. Срещу големия залог за лечимите пациен­ти стои преди всичко психологическото отказ­ване от „обезпечаване“ на нелечимо болните Според едно допитване сред немскоговорящи- те деветдесет процента от хората искат да умрат вкъщи. Фактически седем от десетима смъртноболни все пак умират в болница, двама в специални домове и само един вкъщи.

За тежко болния мрежата на социалните кон­такти от партньори, роднини и приятели е осо­бено Зажна. Общественото развитие все по-малко отдава значение на това обстоятелство. Много малко хора са готови или в състояние да се грижат за роднини или чужди в такава ситу­ация. Грижата е много обременяваща. Не на пос­ледно място защото се налага осъзнаването и на собствената смърт. По тази причина през последните години за лекарите и помощния пер­сонал в раковите отделения се създават все по­вече групи терапевтично насочени обсъждания, на които те могат да се разтоварят от свои­те проблеми. Организацията за подпомагане на раковоболните организира образователни кур­сове за болногледачи.

Такива възможности има и за неспециалистите болногледачи.

Съвети към родители и болногледачи

• ракът създава страх. За вас, както и за самия болен. Несигурността в тази ситуация е нормална. Въпреки всичко не избягвайте разговорите: раковоболните имат изострено усеща­не за това, когато останалите не говорят от­крито или ако казват неща, различни от тези, които изразява държането им. Покажете на раковобония срещу вас, че сте несигурен или тъжен. Може би това ще му вдъхне смелост да изрази собствените си грижи и страхове
• истината би трябвало да бъде водеща линия в живота ви. Раковоболните ясно показват кол­ко искат да знаят в момента за своето забо­ляване. Най-често можете да се обясните са­мо стъпка по стъпка. Първоначалното нас­троение на неприемане на истината се послед­ва от гняв и бунт срещу болестта, „прегова­ряне“, депресия, нова надежда. Опитайте се да не избягате, дори ако тези настроения са теж­ки за изтърпяване. Ако отбягвате и реагира­те с нереалистична утеха, раковоболният ще се затвори
• важно е да търсите физически контакт с раковоболния, вместо да се страхувате от него. В противен случай той ще бъде преизпълнен от чувство на тотална безполезност. Загри­жеността, радостта и положителните пре­живявания се отразяват добре на протичане­то на болестта
• не правете нищо „зад гърба“ на човека, за ко­гото се грижите. Опитайте заедно да взема­те всички решения
• потърсете разговор с работодателя на бол­ния: често ирационални страхове или отвра­щение водят до неоправдано уволнение. Вклю­чете в разговора и съвета на работниците в предприятието и лекуващия лекар
• осведомете се за възможностите за финансо­ва помощ при представителите на социално- то осигуряване и социалните служители. Ор­ганизацията за подпомагане на раковоболни също може да ви даде информация
• никой не може да ви каже нещо сигурно за бъ­дещето. Отговаряйте на въпросите на раковоболния за бъдещето с формулировки, които съдържат надежда, но никога не давайте обе­щания, зад които не можете да застанете
• проявете интерес, ако раковоболният е тъ­жен, разколебан и излъчва безднадежност. Чес­то той е измъчван от чувство на срам и вина, от омраза и презрение към самия себе. Точно по време на криза вие трябва да бъдете там заради болния. Потърсете помощ от прияте­ли и специалисти, организацията за подпома­гане на раковоболните, групи за взаимопомощ, от социален работник, психолог, пастир за ду­шата или в разговор с лекуващия лекар
• осведомете се от представителите на соци- алното осигуряване в общината какви помощ­ни служби имат на разположение (служба за посещения, домашна помощ, грижа за болния в дома), така че да могат да бъдат организира­ни грижите вкъщи
• грижата за тежко болен е хронична стресова ситуация. Не се опитвайте да се справяте са­ми с всичко. Вие също понякога имате нужда от пауза. Опитайте да се разграничите: по­мощ може да бъде и това да си представяте болния без неговото заболяване. Придружителят трябва да изпитва не състрадание, а съ­чувствие
• ако усещате, че сте пренатоварен с грижи, не се товарете с тази тежка задача. В този слу­чай е по-добре, ако за болния се грижат в бол­ница. Тогава можете да запазите своята сила за важните посещения при болния
• включвайте в разговорите си с болния – реал­но или в мислите – и останалите членове на се­мейството и приятелите

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!