Децата и детските болести

Децата не са „малки възрастни“. Но и не е вярно, че едва тепърва „ще стават хора“. За много неща организмът им реагира по-различно, от­колкото този на младежите или възрастните. Всичко, което преживяват, всичко, което им се случва, ангажира и тялото, и ума им – както за добро, така и за лошо.

Периодите на боледуване представляват важни етапи в развитието на детето. Имунната сис­тема се упражнява да различава „свое“ от „чуж­до“. Болестите в живота на детето често са „паузи за почивка“. За родителите болните де­ца са предизвикателство да се намери път меж­ду изнежването и пренебрегването. Всяко дей­ствие и поведение в детството си има своето време. За „нормално“ се счита това, което пра­вят мнозинството от децата в определен пе­риод от време при правилно развитие. Това оба­че не означава, че отклоненията не са нормални. Телесното развитие лекарят може да контроли­ра редовно по време на профилактичните прег­леди. По-трудно се преценява душевното развитие. Ня­кои начини на поведение обаче са толкова тясно свързани с периодите на развитие, че случайни­те отклонения, които след известно време не преминат от само себе си, трябва да бъдат обсъдени със специалист.

Жалони на развитието

През първата година от живота детето се за­познава с най-важните неща в своето обкръже­ние. То се учи да го „усвоява“, да го усеща, да виж­да, да чува, да се движи из него, да се изразява и да реагира. Няма точен пътеводител за това развитие. Наличните способности могат да се развиват различно бързо и в различна последо­вателност. Сравняването с други деца не може да бъде мерило за развитието на собственото дете, но човек трябва внимателно да наблюда­ва развитието на едно дете. Всяко съмнение за забавено или дори погрешно развитие би тряб­вало да бъде повод за разговор с детския лекар. Понякога някоя липсваща стъпка в развитието означава забавяне, което лесно може да бъде преодоляно, ако се разпознае навреме.

Редица такива скали за развитието показват, с какви умения се справят обикновено повечето деца в определена възраст. Те са основата за то­ва, което справочниците за родители разпрос­траняват под заглавие „Това би трябвало да умее вашето дете сега“.

До третия месец

детето би трябвало силно да рита, в положение по корем да повдига главата си под 90 градуса, да си играе със собствените пръсти, да задържа за кратко предмет и да го проследява с очи, ако бъде движен пред лицето му. За да открие из­точника на шум, детето би трябвало да обърне глава. Ако се заговори, би трябвало да се съсре­доточи и да може да се смее.

До шестия месец

едно дете би трябвало да може да се обръща от корем по гръб и обратно, да посяга към пръсти­те на краката си и да си играе с тях, да борави с две кубчета или друга играчка, да може да играе с предмет и да дрънка с дрънкалка. Детето би трябвало да може да издава четири различни звука и да реагира, ако бъде извикано. Ако забе­лежи, че някой се обръща към него, детето би трябвало да може да се протегне към него, за да бъде вдигнато нависоко.

До деветия месец

детето би трябвало да може да се придвижва напред, пълзейки, да се качва и застава върху ме­белите, ако може да се хване здраво. Би трябва­ло вече по-дълго време да седи върху пода и иг­рае, да хвърля предмети и да може да хваща с па­лец и показалец. Детето би трябвало да може да разтръсква кутия с кубчета и да удря две дръв­чета едно в друго, ако някой му покаже това. Би трябвало да различава познати и чужди.

До дванадесетия месец

едно дете би трябвало да може да ходи с чужда помощ, да слиза на по-ниско стъпало, да отвива предмет от къс хартия или да може да открива скрит пред очите му предмет. Би трябвало да може да драска с молив нещо върху хартия, да разпознава собственото си име при повикване, да изговаря ясно три думи и да изпълнява прос­ти молби. Ако до определено време детето ви все още не е достигнало даденото стъпало на развитие, това в никакъв случай не означава, че то е изостанало. В разговор с детския лекар би трябвало да се опитате да установите в какво се състои причината за различното му раз­витие.

Развитие на сексуалността

Сексуалността „се събужда“ не едва с достига­нето на „полова зрялост“. Хората се раждат ка­то полови същества. Бебето изживява с насла­да сукането от майчината гръд, галенето, приятното чувство на къпането и люлеенето. Откриването на собственото тяло и безгриж­ната игра с гениталиите са необходима крачка към сексуалното съзряване. Те са предпоставка за това сексуалността да бъде изживявана с удоволствие от годините на детството до напреднала възраст.

Малките деца изучават своето тяло, за тях ня­ма табута. Родители, които сами са били въз­питавани със забрани, често реагират на това уплашено: „Това не се прави!“. Особено биват предпазвани от разгадаването на своето тяло момичетата. Който обаче чрез думи или дела или само със своето вътрешно неодобрение ог­раничава детето, нарушава сексуалното му здраве.

Стриктните правила за чистота на възраст­ните често почиват на представата, че екскрементите са „мръсни“. Това възпитание може да затормози и сексуалния живот.

Едва във възрастта на детската градина деца­та откриват „малката разлика“. Игри на доктор и майка-баща-дете им помагат да изучат този, чието тяло се различава от тяхното собстве­но. По това време те се научават също да възприемат бащата и майката като полови същес­тва. Това как ще изживеят бащата като мъж, а майката като жена, съвсем определено слага от­печатък върху собствената им сексуалност. Заключените бани и тайното суетене осведомя­ват някъде около десетата година за развитие­то на чувството на срам. Това е естествената защита на детето пред сексуалността, която все още не съответствува на неговото разви­тие. Който прекрачи тези граници, наранява де­тето.

Преди началото на „пубертета“ много младежи си доставят наслада със самозадоволяване. Чесmo възрастните реагират на това с неразбира­не и забрана: „Онаниране – никога!“. Така подрас­тващите трябва да опитат първите докосва­ния, опипвания тайно при някой от същия или противоположния пол. Предупреждението, кое­то повечето момичета получават при появата на първата менструация: „Само да не ми дойдеш изведнъж с някое дете вкъщи“ се грижи за това удоволствието да се свърже със страха. Потис­кането обаче не може да притъпи сексуалните потребности, вместо това то създава несигур­ност. Откритата информация по сексуални въпроси, откритото общуване със собствения сексуален живот позволява на тяхната сексуал­ност да съзрее.

Сексуални злоупотреби

Домът на родителите би могъл да бъде защитната рамка, в която се проверяват ранните поз­нания и се изучава ролята на половете. За съжаление той също е мястото, където най-често се стига до сексуални злоупотреби, а не както по­вечето мислят, тъмната улица. Всяко десето момиче в Германия или Австрия се среща със сек­суалните нападки на бащата, брата или някой роднина. Момчетата също могат да бъдат из­ложени на посегателство от възрастните, от които са екзистенциално зависими. Резултати­те от едно използувано по този начин отноше­ние на зависимост са опустошителни. При то­ва видимите наранявания на половите органи не болят толкова дълго, колкото душевните рани. Те повлияват всички по-сетнешни партньорски и любовни взаимоотношения.

Носене на кърмачетата

До тялото на човек кърмачетата се чувстват винаги най-добре. В кърпи за завързване или седалки за препасване детето може да се пре­върже към гърдите, на кръста или на гърба. Така то усеща близостта на човека, който се грижи за него, а той самият усеща потребностите на детето. Непрекъснатото движение успокоява детето. Ако то е будно, може от сигурна пози­ция да наблюдава света. Възрастният разпола­га с двете си ръце, за да работи.

Това не уврежда гръбначния стълб на здравото кърмаче. Напротив: от само себе си децата за­емат такова положение на краката, каквото ор­топедите им препоръчват, ако една от стави­те не е безупречно изградена. Непрекъснато про­менящите се положения са допълнителен сти­мул за развитие.

Изключение: Деца, които на шест седмици все още не могат да изправят главичката си в поло­жение по корем, не би трябвало да бъдат носе­ни по този начин.

 

 

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.