Диабет (захарна болест)

Оплаквания

Чести признаци при диабет са:

• силната жажда и честото ходене по малка нуж­да, включително през нощта
• загубата на тегло

Други насочващи симптоми могат да бъдат:

• умора, отпадналост
• сърбеж по цялото тяло; при жените особено в областта на влагалището
• вълчи апетит
• влошаване на съня
• разранявания по кожните гънки (между двете половини на дупето, по бедрата, под гърдите)
• чести възпаления на устната лигавица, на вла­галището или пениса
• главоболие
• нощни крампи на прасците
• мравучкане, изтръпване на ръце или крака

Въпреки „захарта“ възрастните могат да ня­мат оплаквания. При младите хора, които изведнъж остават без инсулин, някои от гореопи­саните признаци могат изобщо да не се раз­вият. При тях заболяването бързо се превръща в животоопасно (диабетна кома). Признаци за това са:

• ускорено, особено дълбоко вдишване и издиш­ване
• дъхът мирише на лакочистител
• коремни болки, гърчове
• сухи кожа и лигавици
• смущения в съзнанието до безсъзнание
• При човек в диабетна кома трябва по спешност да се започне лечение в клиника.

Причини

Тип 1 („младежки тип диабет“): предпоставката за развитието на тази болест се унаследява. Да­ли обаче ще се изяви, зависи от вътрешните и външните фактори. При I тип диабет имунната система разрушава 80 процента от клетки­те, произвеждащи инсулин в задстомашната жлеза. Възможно е някои химикали също да отключват развитието на диабет. С отрови като напри­мер нитрозамин или производни на циановодородната киселина, каквито се съдържат в храни­телните продукти, при животните може да се предизвика диабет.

Тип II („диабет на зрялата възраст“): унаследя­ва се предпоставката клетките, произвеждащи инсулин, да не устояват на всякакво натовар­ване.

Такова едно натоварване преди всичко е наднор­меното тегло. Мастните клетки на такива хо­ра са станали нечувствителни спрямо инсулина. Задстомашната жлеза трябва да произвежда значително повече инсулин, отколкото при хо­рата с нормално тегло, за да може захарта да навлезе в мастните клетки. Това излишество задстомашната жлеза осигурява докато се „из­черпи“. Освен това инсулиновата продукция ве­че не може да се нагоди към изискванията след нахранване.

Риск от заболяване

Десет про­цента наднормено тегло учетворяват риска, при почти 20 процента наднормено тегло диа­бетът е тридесет пъти по-вероятен.

Следните обременявания повишават риска за отключване на диабет:

• операции
• злополуки
• продължителни, силни психически натоварва­ния
• бременност
• медикаменти

Медикаменти, които могат да отключат диабет от тип II

• продължително лечение с кортизон (напр. при ревматизъм, алергии, астма, заболява­ния на имунната система и след трансплантация на органи)
• обезводняващи средства (напр. за извличане на тъканната вода и понижаване на кръвното налягане)
• хапчета против забременяване

Възможни последици и усложнения

С добре регулирана захар може да се доживее до старини. Който обаче дълго време се задоволя­ва със средни стойности или изцяло лошо кръв- нозахарно ниво, почти няма да избегне болест­ните усложнения или късните увреждания.

Увреждания на малките съдове (микроангиопатия)

От вътрешната страна на най-малките съдове се отлагат „озахарени“ белтъци. Това нарушава кръвоснабдяването. Последица са например ло­шо заздравяващите рани. Най-лошо тези съдо­ви увреждания се отразяват върху бъбреците и очите.

Увреждания на бъбреците (нефропатия)

Промените в малките съдове на бъбреците в крайна сметка водят до бъбречна недостатъч­ност. Задържаните вещества отравят целия организъм. Само три години след начало­то на диабета бъбречната тъкан може незабе­лежимо да се е променила. Около седем процен­та от диабетиците умират от бъбречна недос­татъчност.

Увреждания на очите (ретинопатия)

Най-малките кръвоносни съдове на окото ста­ват чупливи и причиняват кръвоизливи в рети­ната. Новообразуваните съдове могат да про- раснат в прозрачното стъкловидно тяло. Това засяга зрителната яснота. Ако не се лекува, то­ва състояние може да доведе до слепота. След около 17 години 90 процента от диабети­ците с I тип диабет имат промени в очите.

Увреждания на големите съдове (макроангиопатия)

По вътрешността на съдовете се отлагат маз­нини. Особено застрашени са по-възрастните диабетици с диабет тип II, защото те и без това обединяват в себе си много рис­кови фактори.

В различни органи се развиват изменения. Осо­бено опасно е съчетанието между стеснение на коронарните съдоВе на сърцето с увреждания на нервите: по този начин диабетиците по-трудно усещат предупредителните сигнали на сър­дечния инфаркт. 70 процента от болните от захарна болест умират от сърдечно-съдови забо­лявания. Кръвоснабдяването на краката е нарушено.

Увреждания на нервите (невропатия)

Нервите не реагират на дразнения така, както всъщност би трябвало. Като първите признаци ще усетите:

• „мравучкане“ или сърбеж по стъпалата и кра­ката
• стъпалата парят
• нощни крампи в прасците
• болки в краката: например теглото на завив­ката изглежда непоносимо

По-късно се развива опасна безчувственост. Преставате да усещате повърхностните нара­нявания. Малки, банални наранявания могат незабележимо да се превърнат в язва, която раз­рушава тъканта и костта. Особено податливи в това отношение са стъпалата. Когато се раз­вие невропатия, незабележимо се променя и по­ходката. Предната част на стъпалото поема с една трета повече от товара на телесното тегло. И колкото сте по-тежък, толкова пове­че това натоварва стъпалата.

Ако части от стъпалото потъмнеят, възниква т.нар. „некроза“ (гангрена). Понякога след това само ампутацията предпазва продуктите на разпада от раната да не отровят целия органи­зъм. Диабетиците преживяват двадесет пъти по-често ампутация, отколкото останалите хора.

Нервите на вътрешните органи също може да бъдат засегнати от невропатията:

• сърцето бие по-бързо
• изпразването на стомаха се осъществява не- координирано
• появяват се запек и диария
• не можете изцяло да изпразните пикочния ме­хур. Винаги остава количество урина, В което болестотВорните причинители лесно се раз­множават
• при мъжете невропатията може да доведе до нарушения на потентността. Рефлексът, от­говорен за това кръвта да се задържа В шуп­лестото тяло на пениса, поВече или по-малко е отслабен. При десетгодишен диабет този проблем засяга половината от диабетиците

Профилактика

Тип I: Чрез индивидуални мерки не можете да се противопоставите на болестта. Има опити с медикаменти, с които се лекува и рак, да се по­пречи на имунната система да разрушава инсу- линпроизвеждащите клетки. Досега това не е доВело до траен ефект. Вместо тоВа, лечение­то крие големия риск да се нанесат увреждания на бъбреците или да се развие рак. Рискът е осо­бено голям, тъй като медикаментите трябва да се приемат през целия живот.

Тип II: Развитието на II тип диабет всеки сам може да избегне или най-малкото да забаВи. Под­ходящо за тоВа е Всичко, което предпазва зад- стомашната жлеза:

• поддържане на нормално тегло
• ограничаване консумацията на алкохол
• редовна двигателна активност
• избягване на медикаменти, които благоприятстват развитието на диабет

Профилактика на усложненията

Вие не забелязвате бавно развиващите се ус­ложнения. Посредством споменатите по-долу мерки можете да се предпазите от тежките последствия на захарната болест. Чрез тях Ве­че започналите промени отчасти могат да пре­търпят обратно развитие. За сега обаче няма медикамент, който може да предотврати пос­ледващите увреждания или да забави тяхното развитие.

Изключително важни са редовните прегледи при вашия лекар, за да можете своевременно да уло­вите предвестниците на диабетните пораже­ния. Освен това:

• доколкото е възможно кръвната захар да се приближава към нормалното състояние
• да не се пуши. Рискът да се увреди ретината при диабетици пушачи е два пъти по-висок, отколкото при непушачи. Бъбречни уврежда­ния се развиват повече от два пъти по-често
• поддържане на нормално тегло
• кръвното налягане да се задържа нормално пос­редством начина на жибот и само в спешни случаи да се регулира с медикаменти
• мазнините в кръвта да се поддържат в нор­мални граници посредством начина на хранене и само в спешни случаи да се регулират с медикаменти
• живот според девиза: „Да продължим да се движим“. Ако повече не се считате способни за ре­довни спортни занимания, можете да тренирате съдовете си с
• по възможност предпазвайте се от бремен­ност не с хапчета, а с други средства
• избягвайте субстанции, увреждащи бъбреци­те. Към тях се отнасят например болкоуспокояващите средства и контрастни­те вещества, които лекарят инжектира пре­ди рентгенова снимка на бъбреците
• по-възрастните диабетици и тези със започ­нала невропатия би трябвало да обръщат го­лямо внимание на стъпалата си

Грижи за стъпалата при диабетици с невропатия

• всеки ден стъпалата да се измиват набързо с хладка вода и мек сапун и да се подсушават с мека кърпа
• при това внимателно да се оглеждат стъпа­лата и пространствата между пръстите за нацепвания, зачервявания, обриви, мехур­чета
• поставете едно по-голямо ръчно огледало на земята и така огледайте долната част на стъпалата си
• след измиването кожата да се подхрани с ла­нолин. При това да се избягват междупръстията
• да не се правят посменни бани: опасност от изгаряне поради слабата температурна чув­ствителност
• за затопляне на стъпалата да не се използу­ват топли бутилки или електрически въз­главници
• стъпалата да се предпазват от слънчево из­гаряне
• никога не ходете боси, както и с обувки на бос крак. През лятото се пазете и от нагре­ти камъни и пясък
• да се носят чорапи и обувки, в които стъпа­лата имат достатъчно място. Нищо не би­ва да притиска; пръстите трябва да лежат свободно един до друг и да не се притискат един с друг
• ако вече не усещате добре натиска на обув­ката: вкъщи направете отпечатък на крака си върху хартия, изрежете го и го използвайте при покупка на обувки: трябва да пас­ва без нагласяне
• избирайте обувки от мека кожа и с огъваща се подметка
• предпочитайте широки и равни токове
• по възможност често сменяйте обувките
• поради опасност от нараняване само изпил­вайте ноктите на краката
• ако не можете повече сами да се грижите за стъпалата си по описания начин, помолете роднините да ви помогнат
• друг вариант: ходете редовно на педикюр. Задължително предупредете, че сте диабе­тик и трябва да бъдете обслужен особено внимателно
• вроговяване, кокоши трън и мазоли да се от­страняват само с пемза. Ако това не е достатъчно или трябва да се лекуват брадавици или враснали нокти: да се отиде на педи­кюр. Да не се използуват пластири против мазоли и кокоши тръни
• малките наранявания да се лекуват с дезин­фекционни средства. Да се контролират ежедневно. При най-малката несигурност: потърсете лекар
• ортопедичните приспособления могат да бъдат амортисьор за крака
• междувременно някои клиника са изградили „амбулатория за стъпала“. Използвайте предлаганото от тях.

Необходимост от лекарска помощ

Ако усетите гореупоменатите промени.

Ако сте с наднормено тегло и имате роднини, които вече са диабетици, можете вкъщи да си правите тествания на захарта с помощта на хартиени тестове от аптеката. Ако тестът се окаже позитивен, би трябвало да се обадите на лекаря.

Ако съществува съмнение, че сте болен от диа­бет, лекарят би трябвало да измери съдържани­ето на захар в кръвта ви както преди ядене, та­ка и около два часа след това. Вероятно е да има­те диабет, ако

• кръвната ви захар на гладно е повече от 120 мг% или
• кръвната ви захар след нахранване е повече от 180 мг%.

Стойности на гладно между 80 и 120 мг% или стойности след нахранване между 120 и 180мг% се считат за гранични. След това лекарят може да ви даде да изпиете точно определено количес­тво захар и да провери, как реагира вашият ор­ганизъм. Този „орален глюкозотолерантен тест“ е много важен за бременни, тъй като по време на бременността те трябва да нагодят кръвната си захар към нормалните съотноше­ния толкова добре, колкото изобщо е възможно.

Ако тестовете при лекаря не дадат нужната яс­нота. би трябвало в разстояние на две седмици вкъщи да проверявате наличието на захар в ури­ната и редовно да организирате следващи кон­троли с вашия лекар.

Самолечение

„Природните лечебни средства“ могат да под­крепят назначеното от лекаря лечение, но не да го заместят.

Лечение на захарната болест

Към лечението на диабета се отнасят:

• начин на хранене, съответен на диабета
• достатъчно телесна активност
• контролиране на съдържанието на захар в урината и кръвта
• при някои хора допълнително таблетки, пони­жаващи кръвната захар
• при някои хора допълнително инсулин

Обучение на диабетиците

Диабетиците би трябвало още веднъж да посе­дят на училищната скамейка. Повечето болни от захарна болест трябва да се научат да се хра­нят по начин, различен от този преди. Освен то­ва трябва да запознаят и своето обкръжение с таблетките за понижаване на кръвната захар или инсулина и необходимите контроли. Това не става от книгите или с няколко срещи при лека­ря. За всеки тип диабет има специална учебна програма.

Много болници и диабетни клиники лекуват и обучават диабетиците, които си инжектират инсулин. За останалите все още е направено твърде малко. Някои лекарски кабинети, в кои­то се полагат грижи за много диабетици, орга­низират консултации по хранене и курсове за правилното справяне с нарушенията в обмяна­та на веществата.

Лечение с движение

Зависимостта между лечението и диабета е проста: повече движение – малко медикаменти; малко движение – много медикаменти. Под дви­жение се разбира: най-малко три дни в седмица­та за около 30 минути би трябвало така да се напрегнете, че да се изпотите. За тази цел най- подходящи са спортовете за издръжливост ка­то бягане, колоездене, плуване, ски-бягане, но съ­що така работа в градината или търкане на пода.

Лечение чрез подходящо хранене

Чрез своето хранене диабетиците трябва да се грижат нивото на захарта в тяхната кръв да не се понижава драстично. За повечето „диета на диабетика“ означава:

• шест до седем малки хранения, разпределени равномерно през деня
• балансирана храна. Това означава:
• избягване на захар и всички забранени продук­ти, които я съдържат
• малко мазнини, като се обръща внимание на скритите мазнини
• избягване на „пречистените“ хранителни про­дукти, или портокал вместо сок, пълнозърнест хляб вместо бял хляб, сурови моркови вместо сготвени зеленчуци

Стоп – захар!

За диабетиците хранителните продукти се де­лят на три групи: забранени, условно разреше­ни, разрешени. Ограничителният фактор са въ­лехидратите

Хлебна единица

При храненето на диабе­тиците е възприето 12 г въглехидрати да се означават като една хлебна единица. Диабетиците на инсулин трябва да съгласуват своето количество инсулин и хлебните единици. Който приема таблетки, понижаващи кръвната захар, най-често също получава от лекаря пред­писание за своите хлебни единици за деня. С то­ва лекарят иска да бъде сигурен, че няма да изя­дете твърде много. Колко хлебни единици днев­но трябва да изяждате, зависи от големината на тялото ви и калорийните ви нужди. Понятието хлебна единица ви улеснява да със­тавите менюто си достатъчно разнообразно. Хлебните единици можете да разменяте по же­лание. За целта ще ви помогнат „Таблиците за въглехидратен обмен“ . Който с удовол­ствие си купува готови изделия, трябва да се на­учи да пресмята наум или да си носи джобен калкулатор. Ако въглехидратното съдържание е дадено на опаковката, можете да пресметнете хлебните единици.

Пример за пресмятане на въглехидратите в хлебни единици

Върху една дълбоко замразена пица е написано: съдържа 84 г въглехидрати.

84 разделено на 12, тъй като 12 г въглехидрати представляват една хлебна единица, е равно на 7 хлебни единици.

В началото ще имате нужда от теглилка, за да се научите да преценявате колко грама храни­телни продукти представляват една хлебна еди­ница. По-късно това ще е излишно. Най-добрата теглилка е тренираното око. От време на вре­ме трябва да проверявате с теглилката дали мярката ви на око все още е точна.

Пресмятане на дневното количество хлебни единици

Жена висока 170 см, тежи 60 кг и работи в кантора.Тя има нужда от 2200 Ккал. Около полови­ната от тях трябва да са от въглехидрати: 1100 Ккал.

Разделено на 4, тъй като 1 г въглехидрати съ­държа 4 Ккал = 275 г въглехидрати.

Разделено на 12, тъй като 12 г въглехидрати представляват една хлебна единица = 23 хлебни единици.

Тази диабетичка би трябвало да изяжда 23 хлеб­ни единици, разпределени за целия ден. Остана­лите Ккал се разпределят от белтъчините и мазнините.

Забранено

• гроздова захар, домакинска захар, малцова захар, мед
• хранителни продукти, които съдържат те­зи продукти, например, мармалад, сироп, шо­колад, бонбони, пралини, сладкиши, торти
• презрели плодове, грозде, смокини, фурми, сушени плодове, ананас от кутии, компот
• лимонада, ликьор, шампанско, бира

Внимание при готовите продукти

Понякога можете да прецените съдържанието на захар така:

Последователността, в която са изредени съставните продукти върху етикета, дава из­вестно указание за тяхното количество.

На първо място стои веществото, което пре­обладава. Ако захарта заема второ или трето място, се изисква внимание.

Внимавайте за съдържанието на захар и в ме­дицинските сиропи. При болните, които слагат инсулин – ако изядете повече хлебни единици или сладкиши, трябва да инжектирате повече инсулин.

Условно разрешени

Хранителни продукти с „пресметнати въгле­хидрати“. Тях организмът трябва да превърне най-напред в гроздова захар, преди да постъ­пят в кръвта.

Към тях се отнасят:

• юфка, ориз
• хляб, грис, овесени ядки
• картофи, готвени моркови, грах от консер­ва, царевица
• плодове, плодови сокове
• мляко, пълномаслено мляко, кисело мляко, кондензирано мляко, кефир

Разрешени

Всички видове зеленчуци с изключение на упо­менатите като „условно разрешени“.

Извара, сирене, сметана, подквасена сметана, крем (при него внимавайте за съдържанието на мазнини).

Хлебни единици в готови продукти и „специалитети“ (приблизителни данни)

1 хамбургер 3 1/2 ХЕ

1 картофе кюфте 1 ХЕ

1 кезебургер 2 1/2 ХЕ

1 паниран котлет 2 ХЕ

сандвич с риба 3 ХЕ

1 хот-дог 2 ХЕ

крокети 1 ХЕ

40 г пържени картофи 1 ХЕ

100 г картофено пюре 1 ХЕ

1 кнедла 2 ХЕ

1 картофена кнедла 2 ХЕ

 

 

Алкохол

При болните от захарна болест алкохолът мо­же да отключи хипогликемия. Около две чашки „разрешено“ питие обаче не носят вреда. Съобразявайте се:

• по възможност пийте около времето за ядене
• ако сте изпили повече от две чаши след вече­ря, поемете още 2 хлебни единици. Който из­мерва своята кръвна захар, преди това да я тества

Забранени са напитките, съдържащи захар, ка­то бира, ликьор, сладко вино, не-сухи вина (пре­ди всичко късните и отбрани сортове), повече­то видове шампанско.

Разрешени са бренди (напр. маркова ракия, аквавит, плодова ракия, коняк, уиски), сухо вино, су­хо шампанско.

За алкохола е полезно да се знае:

• 0,2 л = една чаша бира съдържа осем грама мал­цова захар: неподходяща за диабетици
• безалкохолна бира: неподходяща за диабетици

Лечение с таблетки

Таблетките, понижаващи кръвната захар могат да действуват, самоако вашата задстомашна жлеза все още произвежда инсулин и сама. Не мо­жете обаче да компенсирате никакви „грешки вдиетата“! Приемането им е целесъобразно, ако диабетът ви създава оплаквания и:

• вие сте снормално телесно тегло или чувст­вително сте отслабнали (3 до 5 кг според изходното тегло) и
• редовно се движите и
• в разстояние на две седмици таблетките нор­мализират кръвнозахарното ви ниво

От това следва, че и една трета от диабетици­те не би трябвало да приемат таблетки, пони­жаващи кръвната захар. Практиката обаче по­казва друга картина: лека­рите предписват на почти всички диабетици, които не са на инсулин, такива таблетки. За по­нижаване на кръвната захар са предназначени таблетки със сулфенилурейни субстанции. За­ради свързаните с тях тежки странични дей­ствия лекарят би трябвало да изписва таблет­ки, съдържащи бигванидин само в изключителни случаи (препарат. Glucophage).

Лечение с инсулин

Непременно трябва да си инжектирате инсулин, ако:

• организмът ви изобщо не произвежда соб­ствен инсулин
• вече сте имали тежко отклонение в обмяната на веществата с много ацетон в урината

Би трябвало да си инжектирате инсулин, ако въпреки нормалното си тегло, достатъчната телесна активност и хранене,съобразено с диа­бета, все още имате твърде много захар в кръв­та и:

сте по-млад от 60 години

• „кръвнозахарните таблетки“ след двуседмич­но приемане не са понижили значително кръвнозахарното ви ниво
• черният дроб и бъбреците не работят безуп­речно
• сте бременна

Дългосрочната полза от комбинирано лечение с „кръвнозахарни таблетки“ и инсулин не е дока­зана.

Два вида лечение

Твърда инсулинова терапия: Лекарят ви опреде­ля твърдо: колко инсулин да си инжектирате; колко често да го инжектирате; в какво количес­тво, колко пъти на ден и кога трябва да се хра­ните. Трябва да контролирате захарта в кръв­та и урината и редовно да ходите за проверка при лекаря. При този начин на лечение разчита­те много на лекаря.

Интензифицирана инсулинова терапия: Преминавате обучение сами да опре­деляте своята инсулинова дозировка – според това какво искате да ядете, какво искате да пра­вите или дали сте болен. За целта си инжектирате три до пет пъти през деня два вида инсу­лин, поотделно или смесени един с друг. Трябва най-малко четири пъти на ден да измервате сво­ята кръвна захар. Така ще станете по-нататък независим от лекаря.

Контроли: В началото на лечението всеки ден два часа след закуска да се изследва урината, по-късно 2-3 пъти в седмицата. Ако в три последователни дни изхвърляте по много захар в урината, трябва да отидете при лекаря.

При остри заболявания, повръщане и темпера­тура: проверете за ацетон. Ако се установи много ацетон отидете при лекаря.

Спринцовки и игли

Най-подходящи са спринцовките за еднократна употреба със заварени игли. За диабетици, кои­то се нуждаят от по-малко от 20 IE инсулин, има спринцовки, чиято скала е широко разграфена (пластмасови инсулинови спринцовки). Това улеснява отчитането. Хората със слабо зрение могат да получат от санитарните магазини или аптеките лупа, която да се надене на спринцов­ката. По-лесно за вас може да е инжектирането с инсулинова писалка. Няма опас­ност от инфекция: дезинфекцирането на кожа­та преди убождането не е необходимо (изключе­ние: лечение с помпа). Иглите можете да използвате десет до двадесет пъти, докато се изтъпят. Най-често се инжектира в областта на корема или на бедрото. За целта повдигнете кожата с два пръста и с другата ръка убодете под ъгъл 45 градуса.

Инсулинова писалка

Изглежда като перодръжка. Вместо мастило съ­държа инсулин, вместо перо за писане – инжек­ционна игла.

Предимства:

• писалката можете непрекъснато да носите със себе си
• при нормални нужди един патрон стига за око­ло една седмица. Толкова дълго можете да използвате и инжекционната игла
• отпада боравенето с флакони, спринцовки и игли при всяка инжекция
• изчезват грешките при изтеглянето на инсу­лина

Недостатъци:

• власинки могат да нарушат работата на меха­никата
• ако в системата попадне въздух, повече не из­лиза никакъв инсулин
• всяка фирма има свои инсулинови патрони. При спешни случаи би могло да възникнат трудности при доставянето на пригодения патрон
• който до този момент сам е смесвал нормал­ния и бавнодействуващия инсулин, с писалка­та трябва да се инжектира два пъти повече, тъй като двата инсулина се намират само в различни писалки

Инсулинова помпа

Помпата, наподобяваща кутия за цигари се но­си на колана, в джоба на панталона или някъде другаде до тялото си. Тънък маркуч отвежда ин­сулина от депото до иглата. Тя е забодена в мастната тъкан на корема и е закрепена с лейко­пласт. Помпата сама подава на малки дози инсу­линовите количества, от които организмът не­прекъснато се нуждае (базално ниво). Колко ин­сулин в повече уредът трябва да даде за хране­не, трябва вие да му зададете. Поддържането с инсулинова помпа е „интензифицирана тера­пия“ с машина. Лечебните резултати са почти еднакви.

Предимства:

• особено подходяща за хора с нерегулиран дне­вен ритъм (напр. сменни работници) и
• за бременни

Недостатъци:

• свързващият маркуч може да се прегъне или за­пуши
• иглата може да се забие по-надълбоко или да се измъкне
• инсулинът може да се излива под лейкопласта вместо в тъканта
• иглата в корема може да предизвика болки или възпаления
• мястото на убождането може да се зачерви, подуе или втвърди
• вие сте зависими от инсулина на производи­теля на уреда
• „усещането за протеза“ поради непрекъсна­тото носене на помпата
• помпата е твърде скъпа.

Различни инсулини

Различаваме бързодействуващ и бавнодействуващ инсулин. С бавнодействуващия организмът получава за дълго време малкото количество инсулин, от което непрекъснато се нуждае. Бързодействащият обхваща кръвно-захарните върхове след нахранване. Двата ги има поотделно в ампули или в готова смес.

Работа с инсулина

Складирайте своите инсулинови запаси в хла­дилника (да не замръзват!). Инсулиновият флакон, който изчерпвате в момента, не се нуждае от изстудяване. Не би трябвало да използувате инсулин с просрочен срок на годност. Той може да предизвика алергии.

Контроли

Няколко пъти на ден трябва да проконтролира­те захарта в кръвта и урината. Честотата и времето са индивидуално различни и трябва да бъдат обсъдени с лекаря. При остри заболявания проверявайте за ацетон.

Лечение с трансплантация

С една интензифицирана терапия, евентуално с включването на инсулинова помпа, усложнения­та на диабета могат да бъдат също така пре­дотвратени както и с трансплантацията на задстомашна жлеза. Очакваната полза не прави риска приемлив.

Контроли

Всички диабетици трябва да контролират сво­ето захарно ниво с тестови лентички.

Захар в урината

Един до два часа след нахранване по време на уриниране поставете една тест-лентичка под струята на урината. Сравнете оцветеното по­ле с цветната скала на опаковката: можете вед­нага да отчетете съдържанието на захар.

При стойности над два процента в три после­дователни дни би трябвало да се замислите за причините: Наддаване на тегло? Недостатъчно движение? Заболяване? Медикаменти?

Ако не можете сами да откриете и изключите причината, отидете при лекаря.

Ацетон (кетонни тела) в урината Т

е винаги са алармен сигнал, ако едновременно и стойностите на кръвната захар са високи, и до­казвате захар в урината: по възможност бързо се свържете с лекаря.

Определяне на кръвната захар За целта се нуждаете от капка кръв от върха на пръста или ушната мида. Можете да се убодете с игла или уред за самоубождане.

Как трябва да постъпите с капката кръв върху тест-лентичката се посочва в указанието за ползуване на тест-лентичките. Оцветяването на полето върху тест-лентичката сравнете с това върху опаковката.

Уреди за измерване на кръвната захар

При тези уреди си спестявате сравняването на цветовете. Получавате измерените стойнос­ти направо в цифри. Всички инсулинозависими диабетици получават глюкомер и тест ленти, които се заплащат от Здравната каса.

Контролиране от лекаря

На всеки три месеца вашият лекар би трябвало да определя стойностите на HbA1с или HbA1. Те дават някаква информация за състоянието на кръвната захар през последната четвърт годи­на. Този дългосрочен тест все още обаче не се провежда от всички лекари. Настоявайте той да ви се направи, ако се стремите към едно възможно добро състояние на обмяната на веществата.

Изисквайте при всички изследвания да получава­те измерените и нормалните стойности в циф­ри. Различните тестови методики предоста­вят различни резултати.

Веднъж годишно лекарят би трябвало да прове­де следните изследвания:

• проверка на бъбречната функция (между дру­гото проверка за белтък в урината)
• изследвания на кръвта (между другото стой­ности на креатинина)
• електрокардиограма (ЕКГ)
• камертонов тест на краката. С него лекарят проверява, колко добре все още функционират вашите нерви: камертон, снабден със специал­но разграфяване, се чуква и се поставя на дол- ната част на стъпалото. Със затворени очи вие трябва да обявите колко дълго усещате вибрациите. По скалата лекарят може да от­чете степента на „денервация“
• проверка пулса на краката