Много хора си мислят, че когато ги боли някъде при движение, „това е ревматизъм“. Въртящи болки в ставите на крайниците, мускулни болки, зачервени, отекли, болезнени стави, схванато коляно, болки в гърба – това са все оплаквания от заболяванията на „ревматичния профилен кръг“. Понятието „ревматизъм“ обхваща повече от сто различни болестни разновидности. Те имат различни причини и често трябва да се лекуват по различен начин. Общото помежду им е, че засягат ставите и/или съединителната тъкан. Различават се следните видове ревматизъм:
- възпалителен ревматизъм: хроничен полиартрит, болест на Бехтерев, ревматична треска и лупус еритематодес
- дегенеративен ревматизъм
- ревматизъм на меките тъкани. Мускулите, връзките, сухожилията и слузните торбички са болезнено изменени
- подагра
Избор на „точния“ лекар
С болки в мускулите и ставите отивате при лекар по общи болести, може би интернист или ортопед. Дали при него ще получите компетентна помощ, всъщност зависи по-скоро от случайността.
Това са медици с двегодишна допълнителна специализация в ревматична клиника. Но само правилната диагноза дава възможност за провеждане на успешно лечение.
Много пъти се пропуска своевременното направление в ревматологичния кабинет на някоя голяма клиника. Вие сте в правото си да изискате това направление, ако се съмнявате в компетентния подход на лекаря към вашите страдания.
Общи принципи за лечение на ревматичните заболявания
За ревматизма не съществува терапевтична схема. Лекарят трябва да открие съвместно с пациента оптималния път за облекчаване на болките, но и възможности за запазване подвижността му. Решаващото в случая е не само физическото състояние, но и начинът, по който болният възприема терапевтичната концепция. Само пациентът, който възприема предписаната лечебна гимнастика, може да издържи да я изпълнява през целия си живот. Вероятно за хора, които изпитват вътрешни задръжки по отношение на лечебната гимнастика, по-подходящи могат да се окажат танцовата терапия или фитнес-тренингът.
Хранене
Не съществува „ревматична диета“, която да лекува болестта (изключение – подагра). Не е доказано научно, че ревматизмът се подобрява, когато не се яде свинско месо. Независимо от това много болни от ревматизъм се чувстват по-добре, когато се въздържат да консумират свинско месо. Също така преминаването към пълноценно хранене се оказва облекчаващ и подобряващ фактор за някои ревматичноболни.
Физиотерапия
Лекуването на ревматизъм без движение е непълно. По-добре е най-напред с медикаменти да се облекчат болките, отколкото да се отбягва движението. Обаче при упражненията не бива да преминавате границата на болките. Физиотерапията стимулира тъканите, например посредством загряване, изстудяване или електрически ток. Особено добре действат масажите. Ако е възможно, трябва да си правите масажи на цялото тяло, които продължават около половин час. Но болничните каси не ги заплащат.
След времето на „пасивната терапия“ настъпва моментът, когато самите вие трябва да станете активни. Инструктор по лечебна гимнастика трябва да ви състави личен комплекс от упражнения, които да разучите заедно с него. Впоследствие вашата задача & редовно да изпълнявате тази програма вкъщи и така да поддържате вашата подвижност и независимост.
Ерготерапия
Чрез нея научавате начини на труд, които облекчават ежедневието, и занимания, чрез които откривате какви способности се крият във вас независимо от заболяването ви.
Лечение с медикаменти
Лекуването на ревматизма изисква дългосрочно планиране. Лекарят трябва да облекчи моментните болки, при което задължително оставя възможности за увеличаване на дозата. Същевременно той не бива да допуска дългосрочно предписаните медикаменти да навредят на пациента като неизбежно зло.
Мехлеми
Противоревматичните мази с кожновъзбужда- щи действащи субстанции са особена форма на топлолечението. Те се назначават, когато ставите са хронично изменени, но не са остро възпалени. За мехлемите с противоревматични медикаменти вж. нестероидни противоревматични средства, по-долу.
Противоревматични мехлеми с кожновъзбуждащи субстанции – ABC Pflaster, Salbe, DoloMobilat, Algesal, Doloneuro-Gel, Algesalona, Enelbin, Ambenat, Finalgon, Arthrodestal, Forapin, Arthrosenex , Кytta, Bayolin, Menthoneurin, Diphlogen, Midysalb-M, Direktan, Mobilat, DoloArthrosenex, Ostochont, Dolobene, Pasta Cool, Dolo-Exhirud, Rheumasan, DoloMenthoneurin.
Нестероидни противоревматични средства
Тук спадат лекарствените вещества, които едновременно облекчават болките, препятстват възпаленията и намаляват отоците. Приложението им е целесъобразно, когато:
- без тяхната помощ не можете да извършвате необходимите движения
- само физиотерапията се окаже недостатъчна
- при хроничен полиартрит базисните медикаменти все още не действат напълно
Нестероидните противоревматични средства не действат при всички хора еднакво. По възможност с указания на лекаря трябва да се изпробват различни продукти, докато откриете най-подходящото за вас самите средство.
Общовалидни правила за лечението с нестероидни противоревматични средства:
- да се използват изпробвани субстанции, чиито странични действия са отдавна познати
- да се избират субстанции, които действат кратко време. При субстанциите с продължително действие опасността от нежелани действия е много голяма. Това важи особено за хората над 60-годишна възраст
- терапията да продължава възможно най-кратко време
- да не се комбинират различни нестероидни противоревматични средства. Заедно те не действат по-силно, но нараства опасността от странични действия
- да не се използват комбинирани препарати
Медикаменти, съдържащи само нестероидни противоревматични средства
Alrheumun, Amuno, Brufen, Butazoiidin, Diclo-Phlogont, Diclofenac, Feiden, Ibuprofen.
Най-важни странични действия: До 40% от хората, които вземат нестероидни противоревматични средства, се оплакват от странични действия, които могат да са преходни, но и да причинят трайни увреждания: стомашни и чревни смущения от гадене до перфорация на язви, бъбречни увреждания от възпаление до бъбречна недостатъчност, кожен обрив до кожни изменения като след изгаряния, чернодробни увреждания, неврогеннй смущения от понижена реактивност до гърчови пристъпи.
Таблетки, свещички, инжекции, мехлеми
В основни линии нестероидните противоревматични средства се приемат през устата. Хората, при които възникват стомашни оплаквания, могат да опитат дали свещичките ще им понасят по-добре. Това обаче не е много сигур- но, тъй като от червото действащата субстанция преминава в кръвта и повлиява целия организъм. Безпредметно е да се инжектират нестероидни противоревматични средства: погълнати, те действат точно толкова бързо, както и инжектирани. Трябва да се отхвърлят инжекциите, комбинирани от няколко субстанции. За тяхната употреба не съществува науч- но приета обосновка.
Нестероидни противоревматични средства има и за външно приложение. Когато втриете подобни мази върху големи кожни повърхности и действащата субстанция премине в кръвта, трябва да предвидите същите странични действия, както когато сте взели таблетка. Често кожата реагира спрямо тези мазила за втриване с алергии. Те са ефикасни, когато с тяхна помощ могат да се облекчат болките в една или няколко стави.
Вътреставни инжекции (интраартикуларни инжекции)
Можете да приемете предложението за инжектиране на кортизон директно в ставата само при опитен лекар, на когото имате пълно доверие. Тези инжекции се правят от много лекари несравнимо по-често, отколкото се налдга, защото се заплащат скъпо. Вътреставна инжекция може де се назначи само когато ставата боли нетърпимо, в противен случай общото лечение е напълно достатъчно. Подобна инжекция винаги крие опасността от инфектиране на ставата. Това се случва един път на 10 000 подобни инжекции. За всеки 13-ти потърпевш това завършва смъртоносно. Колкото по-възрастни са засегнатите, толкова повече те умират от последиците от вътреставната инфекция. Освен това при такава инжекция костта може да се разруши. Тогава ставата се схваща. За да предотврати подобни последствия, лекарят трябва да изпълни инжекцията като операция. Възпалителните признаци той може да констатира навременно само, ако наблюдава ставата ежедневно поне в продължение на пет дни.
Препарати за разтривка, съдържащи само нестероидни противоревматични средства – Dolgit, Rheumon, Elmetacin, Traumon, Indomet-Ratiopharm, Voltaren.
„Странични средства“
Ензимите (напр. Mulsal, Peroxinorm, Wobenzym), които укрепват имунната система, косвено следва да се отразяват благотворно и при ревматизъм. Успешните лечебни резултати досега не са научно доказани. Твърди се, че бета-ситостеринът (напр. Harsol, Sito-Lande) повлияват добре хроничния полиартрит. Витамините от група В повлияват нарушената обмяна на веществата в ставите и заздравяват хрущяла. Все още не съществуват доказателства за ефикасността на двете групи медикаменти.
Операции
При ревматизъм са важни два вида операции: отстраняване на синовиалната ципа и подмяната на стави.
Отстраняване на синовиалната ципа (синовектомия)
Възпалената вътрешноставна тъкан се премахва, за да се образува здрава тъкан на нейно място.
Техника: Или при местна упойка по време на артроскопия, или под пълна наркоза в болница.
Резултати: Почти всяка пета става след десет години трябва да бъде оперирана повторно.
Изкуствени стави
Никой материал не е така податлив на натоварване като естественият хрущял и костта. Ето защо трябва много внимателно и съвместно с вашия лекар да прецените доводите за и против подмяната на става. Помислете преди операцията:
- изкуствената става може да издържи само ограничено време (при тазобедрената става около 10-15 години)
- тя е само ограничено податлива на натоварване,
- когато операцията се окаже неуспешна или по-късно ставата се разхлаби, тя не винаги може да бъде сменена
Изкуствена тазобедрена става
Главичката и ямката на тазобедрената става се заменят с елементи от благороден метал, синтетика или керамика.
Техника: Заместващите части се закрепват в костта или „циментирани“, или „нециментирани“. Циментирана означава, че синтетична смес свързва протезата и костта. Това има следните предимства:
протезата веднага се закрепва и може да се натоварва след операцията
опитът с подобни протези е дългогодишен
Недостатък: циментираните протези издържат само 10 до 20 години.
Циментираните протези се назначават, когато:
- пациентът е по-възрастен от 60 години
- пациентът бързо трябва да бъде изправен на крака
- налице са признаци на остеопороза
- пациентът не трябва да бъде повече професионално ангажиран
Резултати: При три четвърти от оперираните, проверени след десет години, протезата е напълно годна за функциониране. Нециментираните протези имат структурирана повърхност, с която стимулират костта да се срасне с тях. От тези протези се очаква по-продължителна издръжливост, отколкото при цимейтираните протези.
Нециментирани протези се назначават, когато:
- пациентът е по-млад от 60 години
- пациентът има здрави кости
- пациентът може да гарантира, че няма да претоварва ставата нито с работа, нито със спорт
Резултати: Нециментираните протези продължават да се усъвършенстват, резултатите се подобряват. В наши дни повечето тазобедрени протези се поставят без цимент.
Поведение след операцията
- тренирайте мускулатурата си с упражненията, които сте научили в болницата
- плувайте много, предимно по гръб
- карайте колело
- избягвайте видовете спорт, свързани с резки движения (тенис, скуош, ски-слалом, скокове)
- разхождайте се, но избягвайте да се изкачвате или спускате по стръмни терени
- поне два месеца се въздържайте да управлявате автомобил. Ако е подменена дясната става, трябва да прекъснете да шофирате поне половин година. Преди това няма да имате необходимата сила за спиране
Изкуствена колянна става
Коленните протези са съществено по-сложни за изработване и трансплантиране от тазобедрените протези. Издръжливостта на протезите се оценява много различно.
Изкуствени стави на рамото, ръката, дланта и ходилото
Те съществуват от скоро. Много е несигурно дали след подобна операция ще бъдете по-подвижни.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!