Болест на Крон (терминален илеит)

Болестта на Крон е хронично възпаление на чревната лигавица и чревната стена, което пре­дизвиква ръбци и с това лесно образува фисту­ли. Често заболява последната бримка на тънко­то черво, често са засегнати ограничени учас­тъци от тънкото, дебелото и правото черво. Възпалението обаче може да се появи по отде­ли из целия храносмилателен тракт – от уста­та до ануса.

Оплаквания

Намаление на теглото, непрекъснато подновя­ваща се температура, болки по ставите, кожни болести, заболявания на устната лигавица и възпаления на очите, както и „възпаление на сля­пото черво“ могат да представляват началото на болестта на Крон. Типични са болезнени цеп­натини по лигавицата и фистули на ануса. Непрекъснато се появяват силни спастични ко­ремни болки, общо усещане за болест и чести воднисти диарии, понякога примесени с кръв. Заболяването се развива много бавно в продъл­жение на години и протича на пристъпи. Помеж­ду тях има периоди на спокойствие, които мо­гат да продължат месеци и години.

Причини

Кои са причините за болестта на Крон, защо тя се появява по-често в някои семейства и зачес­тява през последните години, досега не е изяс­нено. Допуска се връзка с психосоциалния стрес. Склон­ността към алергии и богатата на захар храна я улесняват. Дали във възникването на тази бо­лест участвуват и бактерии, все още не е ясно.

Риск от заболяване

Болестта най-често започва в ранните години на зрелостта и засяга в еднаква степен мъжете и жените.

Възможни последици и усложнения

Малокръвие в резултат на тежки кръвоизливи. В напредналите стадии могат да се образуват фистули, чиито гнойни ходове могат да се ос­вобождават в здрави чревни бримки, в пикочния мехур, във влагалището или в областта на ану­са. Съществува опасност от стеснение на чер­вото и пробив на болните участъ­ци от червото. Рискът в областта на червата да се развие рак е леко завишен.

Две трети от болните от болестта на Крон могат да водят нормален начин на живот, все­ки трети, въпреки лечението страда, от трай­ни оплаквания.

Профилактика

Освен храна, богата на целулоза, не е възможна никаква друга профилактика.

Необходимост от лекарска помощ

Ако се появят гореописаните оплаквания. Тряб­ва веднага да потърсите лекар, ако забележите промени по ануса и слузно-кървави диарии.

Самолечение

Храна, богата на целулоза, почивка за организма и уравновесен живот могат благоприятно да повлияят протичането на болестта.

Лечение

Често заболяването се разпознава случайно при операция на сляпото черво. Колкото по-рано се открие, толкова по-големи са шансовете за ле­чение. Лекарят трябва да установи разпростра­нението на болестта и евентуалните усложне­ния. За целта той трябва подробно да изследва ендоскопски целия храносмилателен тракт от­горе и отдолу и да вземе тъканна проба. Често се налага и снимка на тънкото черво.

Медикаменти

Острите пристъпи могат да бъдат облекчени медикаментозно, но не и предотвратени. При остър пристъп трябва да се взема кортизон във високи дози. Ако кортизонът трябва да бъде спестен, може да се комби­нира с азатиоприн (Imurec). Тези сред­ства могат да удължат спокойните периоди до новото възпламеняване на заболяването. Ако е заболяло и дебелото черво, помагат сулфасалазин (Azulfidine, Соlо Pleon, Salazopyrm), както и месалазин (Claversal, Salofalk). Тъй като лекар­ствените средства – според протичането на заболяването – трябва да бъдат приемани мно­го дълго, могат да предизвикат значителни странични действия. Не е възможно излекуване.

Операция

В хода на заболяването най-често се налагат много операции, например поради това, че чер­вото се стеснява или се образуват фистули. Ня­кои болни трябва непрекъснато да бъдат опери­рани. Качеството на техния живот в резултат на непрекъснатите оплаквания и многото опе­рации е силно нарушено.

Диета

Алтернатива на дългогодишното приемане на медикаменти, която обаче се прилага много ряд­ко, е храненето по време на периодите на обостряне с „диета на космонавтите“. Хранител­ният разтвор се всмуква изцяло от тънките черва, диариите и коремните болки престават, температурата отзвучава, малокръвието се подобрява. Тъй като хранителният разтвор е много неприятен на вкус, се вкарва със сонда през носа директно в стомаха. Инфузионна пом­па дозира диетата по часове. Това лечение е въз­можно и извън болницата: разтворът може да се приготви от всеки; инфузионната торбичка и помпата могат да се носят като раница. В ред­ки случаи, например след чревна операция, при която е била отстранена голяма част от черва­та, хранителният разтвор трябва да се въвеж­да венозно. В болницата се учи как хранител­ният разтвор правилно да се включи към кате­търа. След няколко дни това може да се прави самостоятелно вкъщи, например през нощта. През деня катетърът се защипва и човек може да се движи без съществени ограничения.

Психотерапия

Ако заболяването повлиява живота ви, явно се влошава и е твърде обременяващо, може да се окаже целесъобразно да се обърнете към психотерапевт. Това се препоръчва и защото често се оказва, че обществото като такова и с жи­вота, който предопределя, е допринесло за въз­никването на заболяването.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!