Дефекти на зъбите и челюстта

Зъбните и челюстните дефекти могат да са наследствени или резултат от разни привички. „Добрият вид“ има висок рейтинг. Ето защо много родители са готови да регулират захапката на своите деца, въпреки че:

• това е продължителен процес
• това може да обремени цялото семейство
• значително нараства опасността от кариес
• резултатът от лечението може да е задово­лителен и стабилен само при внимателно пла­ниране и провеждане от челюстен ортопед и добро сътрудничество на детето

Предупредителни сигнали за зъбно-челюстни дефекти

• много нагъсто разположени предни зъби
• млечни зъби, които не падат навреме
• силно разрушени от кариес или вече опадали млечни зъби
• горни зъби, които не покриват долните
• деца, които имат навика да всмукват устни­те си, да ги натискат с език, да дишат с отво­рена уста, да си гризат ноктите или да си сму­чат пръста

Кога да вземем решение за лечение

Челюстно-ортопедичното лечение е целесъоб­разно, ако

• отклонението на зъба от нормалното поло­жение е толкова голямо, че се образуват ниши. което способства за заболявания на зъбите и пародонциума (поддържащите зъба тъкани и връзки)
• засегнати са говоренето и дъвкането
• устните не могат да се затварят и детето диша предимно през устата

Лечението по козметични съображения трябва добре да бъде премислено.

Рискове

Тази намеса в една сложна система може да зад­вижи лавина от изменения, ако не се манипулира правилно с лечебните апаратчета. Нерядко при лечението се засягат челюстните стави и се по­ощряват кариесът и заболяванията на пародон­циума.

Планиране на лечението

Челюстният ортопед следва ясно да покаже на родителите отклоненията с огледало и лампа и да обясни „болестните им качества“. Родители­те могат да очакват от него да им представи нагледно с демонстрационни материали различ­ните етапи и уреди на лечението и да ги инфор­мира колко дълго може да продължи то и какво може да се постигне с него.

Решението за лекуване може да се отлага до еди­надесетата година на детето. При тежки слу­чаи то обаче трябва да започне още с показва­нето на постоянните зъби, т.е. около девета­та година. Като спешни се считат оплаквания от челюстната става, отблъскващи отклоне­ния или дефекти, които създават проблеми при говоренето, отхапването или затварянето на устните.

Челюстно-ортопедичното лечение е съществе­на интервенция в живота на детето. То може да продължи години. Родителите и зъболекарят трябва да внушат на детето, че сега то поема част от отговорността за собственото си здраве и че те искат да му помогнат. Челюстният ортопед трябва да обясни разби­раемо за всички плана за лечение. Включително и това защо препоръчва определени „скоби“ и да даде информация за алтернативите. За различните зъбни и челюстни дефекти съществуват различни подвижни и неподвижни уреди. Освен това той ясно трябва да определи задачите на детето и родителите. С помощта на копие от плана за лечение, детето и родителите вкъщи могат да усъвършенстват напредъка от лечени­ето.

Само няколко дни на неносене може да съсипе ме­сеци работа.

Важните лечебни манипулации лекарят не бива да предоставя на своите асистентки: поставя­нето на скобите, зациментирането на връзки­те, залепването на бракетите, извиването и нагласяването на пружините, както и всички контролни прегледи.

Важно е челюстният ортопед и неговите по­мощнички редовно да информират за правилно- то почистване на зъбите и детето да продъл­жава да отива два пъти годишно на контролен преглед за кариес при зъболекар.

СЪВЕТИ ЗА НОСЕНЕ НА ПОДВИЖНИ СКОБИ

Първоначалното усещане за чуждо тяло на­малява след няколко дни. Четенето на глас помага при първите трудности с говора.

Зъбите и скобата основно да се почистват три пъти дневно. Скобата да не се поставя в поддържащи разтвори, а да се изплаква добре с вода. По възможност да не се яде между основните хранения.

При поставяне скобата да се хваща откъм из­куствения материал, за да не се огъват дъ­гите.

-Ако скобата не се носи, да се съхранява в не­подвижен съд и да се пази от счупване;

-Ако скобата не се задържа, веднага да се отиде при челюстния ортопед        .

Последващо лечение

Ако преследваната цел е постигната и зъбите са заели желаното положение, често е трудно да се разбере, че с това лечението още не е приклю­чило. Поддържащият зъбите апарат, венците, лигавицата, езикът, устните, мускулатурата на дъвкането и мимиката трябва да се приспо­собят към новите условия. Междувременно много голяма е опасността зъбите да се върнат в старото си положение. Ето защо към тази фа­за от лечението трябва да се подхожда сери­озно.

За допълващото лечение челюстният ортопед може да постави различни задържащи апарати. Идеален е позиционерът от еластичен мате­риал, който трябва да се носи интензивно в про­дължение на една седмица, а след това само през нощта.

Челюстният ортопед трябва да документира приключването на лечението, като изготви гип­сов модел и рентгенови снимки на „новото“ съ­зъбие. Едва тогава може да се направи сравнение с първоначалното състояние.

СЪВЕТИ ЗА НОСЕНЕ НА НЕПОДВИЖНИ СКОБИ

След всяко хранене зъбите да се измиват много внимателно, включително с интердентална четка и душ за уста. Зъболекарят може да препоръча изплаквания с флуоридни разтвори или употребата на флуорен гел или флуорен лак

След всяко нагласяване на апарата скобата упражнява натиск за известно време. Това е нормално. Ако обаче части от апаратчето притискат, пробождат или причиняват бол­ка веднага след поставянето му, зъболека­рят трябва да бъде уведомен, за да не се ув­реди лигавицата

Всяка вечер при измиване на зъбите с нокъ­тя на пръста трябва да се проверява дали ня­коя връзка не се е разхлабила. Бракетите, ко­ито са се отделили, трябва да се закрепят колкото е възможно по-бързо, за да не се погуби успехът от многоседмичното лечение.

Към края на лечението успехът вече лесно се разпознава, но финото настройване по то­ва време е много важно.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!