Безплодие

Днес раждането на деца не се възприема вече ка­то естествен елемент на „осъществения“ жи­вот. Бащинството или майчинството вече не представляват единствената житейска пер­спектива на всеки. В противовес на това „об­ществото“, околните все още очакват от двой­ката да има деца или да иска да има деца. Все още макар и не в такава степен, както по-рано – те изискват от жените да „докажат“ своята жен­ственост и оплодителните способности на мъ­жете си чрез майчинството. Обществото е все още твърде далеч от акцептиране на желаното или нежеланото бездетство.

Желанието за деца се изявява повече или по-мал­ко в живота или през различните етапи от жи­вота на всеки човек, често е амбивалентно и за­виси от актуалното състояние на дадена връз­ка, социалната среда и културния кръг, в който той живее. По принцип всеки човек е убеден в невредимата си способност да опложда, респек­тивно тя да ражда деца. В тази връзка констатацията, че са безплодни, поражда у повечето хора остра житейска криза – дори при тези, ко­ито не са изградили своята житейска концепция и идентичност върху представата да бъдат ро­дители.

При това все повече нарастват опасенията, че драстично намалява възможността родител- ството да се избира съзнателно или решението да се предоставя на случайността: през послед­ните 25 години безплодието се е увеличило по­вече от два пъти.

Ако в началото на 60-те години само осем про­цента от новобрачните семейства, желаещи де­ца, са били безплодни, то днес всяка шеста, до­ри пета двойка е бездетна, без да желае това. Една двойка се счита за безплодна, ако след една или две години съвместен живот с редовни по­лови сношения без използване на противозача­тъчни средства не се е сдобила с дете. За при­чините за разрастването на проблема може са­мо да се предполага. Все още няма достатъчно изследвания в тази насока. Всъщност изследо­вателите на причините в световен мащаб са склонни да застъпват гледището, че вредните

вещества и психосоциалното натоварване от заобикалящата среда пречат на оплождането и дори на развитието на ембриона.

Само една трета от проблемите биха могли да се обяснят с това, че днес много хора планират твърде късно да имат деца – след професионал­ното си осигуряване: с напредване на възраст­та плодовитостта намалява по биологични причини.

Работното място като рисков фактор

Въздействието на отровите в околната среда е значително. Показателен за това е броят на прекомерно засегнатите професионални групи. Безплодните хора в посочените по-долу профе­сионални групи са повече, отколкото в други професии:

  • селскостопански работници, лозари, горски работници и градинари, които работят с пре­парати за унищожаване на плевелите и вреди­телите
  • лаборанти и работници от химическата про­мишленост
  • лекари и сестри анестезиолози
  • медицински сестри, които работят незащи­тени с ракови препарати
  • работници от текстилната и кожарската промишленост
  • бояджии
  • работници от оловно-медните заводи

Изследвания, проведени върху мъже от Швеция, показват, че през последния четвърт век делът на функционално годните сперматозоиди е на­малял наполовина. Тази тенденция е застъпена повече в градовете, отколкото сред селското население. Тя се потвърждава и от съобщения от Съединените щати. Сигурно е, че вездесъщи­те и широко разпространени във веществата на труда хлорирани въглеводороди убиват мъжките полови клетки. Тежките метали като живак, кадмий, олово, препарати­те за унищожаване на плевелите и вредители­те, особено дибромхлорпропанът увеличават опасността. Йонизиращите лъчи със сигурност могат да увредят половите жлези у жената.

Отровите на околната среда погубват и бъде­щото дете. Една до две трети от всички бре­менности завършват преждевременно, а много от тях още през първия месец от бременност­та. Според преценки на учените вредните веще­ства причиняват 20 до 30% от всички изхвърляния на плода. Във връзка с преждевременните раждания в кръвта на майката и на фетуса са открити линдан, алдрин, ДДТ и РСВ – всички от групата на CKW.

Повишен е рискът от абортиране при:

  • медицинските сестри от онкологичните заве­дения
  • жените от анестезиологичните екипи
  • работничките от обувната промишленост, които влизат в съприкосновение с много раз­творители и лепила: мъртвите раждания при тях са подчертано по-чести, отколкото в дру­ги професии

Рискови фактори навици, стрес, напрежение

При всяка четвърта двойка, която се ориенти­ра към медицинско лечение заради неосъществе­но желание за деца, виновник за безплодието са душевни причини. Често шансовете за плодови­тост намаляват по банални причини: например начинът на сексуалното сливане, незнание за благоприятното време за зачатие. Нерядко половото съжи­телство е затормозено от сексуални смущения като преждевременна еякулация, ерекционни и оргазмени смущения. Или обратно, незадоволи­телно изживените полови контакти стават ба­за за развитие на сексуални смущения посред­ством „поведението на избягване“. В такъв слу­чай „изучените“ начини на реагиране на партньо­рите поддържат смущението. Стресът може да разруши пряко или косвено чувствителния ре­гулаторен кръг между хормони и сексуални фун­кции: професионалното напрежение, прекомер­ното физическо натоварване, злоупотребата с напитки, подправки, тютюн и лекарства, както и стресът от желанието за деца. Изтощението може да убие сексуалното желание. Подобно въз­действие могат да окажат конфликтите с пар­тньора, подсъзнателното отхвърляне на евен­туална бременност. Едно изследване, проведено в Берлин, показва какво значение могат да имат подобни неизмерими фактори и как тяхното въздействие може да е преходно: от хиляда же­ни, посетили кабинета по стерилитет, почти половината забременели след първите разгово­ри без лечение, една четвърт – по време на пос­тавяне на диагнозата. Лечението било наложи­телно само при 28%.

Медиците изобщо имат за цел да лекуват „страданията“ на тялото и виждат в сексуал­ността предимно размножителната функция. От своята гледна точка те свеждат „житейския проблем безплодие“ до органично заболява­не. Продължителното време и скъпоструващи­те усилия на различните изследвания и лечения засилва у засегнатите чувството за инвалид­ност.

Скръбта заради „негодността“

В съвсем обикновеното желание за деца се крият изисквания към собствената личност. Диагнозата „стерилност“ се изживява от засег­натите като дълбоко накърняване на чувство­то им за собствена пълноценност. Тя се възпри­ема като загуба на едно жадувано отношение, загуба на възможността да можеш да изживееш собственото си майчинство или бащинство, загуба на семейната непрекъснатост или на про­дължаването на собственото аз, загуба на меч­тите и надеждите. Както всяка раздяла това носи скръб. Процес, който може да продължи ме­сеци и години.

След първия шок човек прави опит да отрече действителността. Много бездетни двойки често сменят лекарите с надежда за „по-благоприятна“ диагноза или „по-успешни“ лечебни ме­тоди.

Неделикатността на хората от близкото об­кръжение допринася за упоритото изживяване на чувства на ярост, завист и вина. Разпрост­ранената представа, че жената е истинска жена само когато роди дете, че който не може да съз­даде дете е „неексплодирала граната“, като давление отвън или отвътре постоянно подхранва усещането за негодност и малоценност.

Често в хода на лечението на стерилитета лю­бовният живот става все по-мъчителен. Парт­ньорите избягват секса, защото са загубили же­ланието си за него. Кризата засяга все повече житейски сфери. Всяко развитие в „репродук­тивната медицина“, което се възприема като обещание за безнадеждните случаи, подхранва нови надежди и насажда още по-дълбоко разоча­рование.

Едва когато двойката се акцептира като без­плодна и намери други пътища да изгради живо­та си плодоносно, скръбта е свършила своята работа.

Но дори когато жадуваното дете един ден се по­яви, не покълва надеждата, че вече е дошъл краят на мъките. Още през 1980 година в едно изслед­ване от Берлин се констатира, че при жени, ко­ито са забременели след лечение на стерилитет, по време на бременността са възникнали много повече усложнения. Абортите и оперативните намеси при раждането са били много повече.

Пет пъти повече, отколкото при другите бре­менни, са били силните повръщания, а при всяка пета жена те са продължавали и след раждане­то. Тези жени са можели да кърмят децата си по-кратко време, отколкото другите. Те об­граждат децата си с прекомерни грижи и пред­пазливост. Проблемите с партньора не са наме­рили разрешение. Напротив: цифрата на разво­дите при тази група се оказала три пъти по-ви­сока, отколкото при другите майки.

За ролята, която имат отношението към дете­то и бездетството, е показателно повторното изследване на жени, които окончателно се отказват от усилията да забременеят след не­успешни опити за изкуствено оплождане: 15 ме­сеца след прекъсване на лечението 39% от тях вече са били бременни. Отказването от „фанта­зиите за постижимост на желаното“ било по- плодовито от медицинските опити. По подо­бен начин въздейства и решението да се осино­ви дете. Често след това жените забременяват. Отдавна е преодоляна представата, че в повече­то случаи жените са виновни за безплодието на дадено съжителство. Днес се приема, че различ- но тежките смущения в плодовитостта се раз­пределят равномерно между двата пола. При приблизително всяка трета двойка причината за безплодие остава медицински неизяснена. Тъй като плодовитостта на дадена двойка зависи от потенциала на двамата партньори и тъй ка­то намалената плодовитост на единия парт­ньор може да се уравновесява от високата пло­довитост на другия, едва ли е възможно да се направят заключения за плодовитостта на ин­дивида. При определени обстоятелства всяка жена и всеки мъж могат да станат „плодовити“ хора с друг партньор, респективно партньорка. Ето защо, когато желаното дете не се появява, от самото начало трябва да бъде изследвана не само жената, но и мъжът. Тъй като медицината доскоро също така поставяше табу върху мъж­кото безплодие, както правеха и самите мъже, все още има твърде малко андрологични кабине­ти, които се занимават с тези въпроси. Готов- ността на мъжа да се подложи на андрологично изследване може да се окаже онази стъпка в от­ношенията между партньорите, която до така­ва степен намалява напрежението между тях, че в много случаи спонтанно се стига до забреме­няване.

Когато опитите за забременяване останат не­успешни, в повечето случаи жената излага проб­лема първо пред доверения си гинеколог.

При уролога или в андрологичния кабинет мъже­те ще намерят специалисти, които могат да изследват и лекуват мъжкото безплодие. По-целесъобразно е все пак заедно да поемете по пътя и да се обърнете за консултация към специалисти, които се занимават с въпросите на плодовитостта. Това от своя страна съществено може да скъси времето за необходимите . Изследвания и лечебни процедури и да ограничи обусловените от тях физически и душевни страдания.

Във всички случаи трябва да се подготвите за три до шест месеца, през които жената ежедневно трябва да измерва температурата си, не­обходимо е многократно да отивате на прегле­ди и проверки. Предписаният „секс по команда“ – в определени дни, по определено време – може за охлади сексуалното ви изживяване и да пре­дизвика депресии. Постоянното уповаване на лекаря, че сега той е поел отговорността за „техническия успех“, може да доведе до пробле­ми във взаимоотношенията с партньора.

Как да си помогнем сами, когато желаното забременяване не настъпва

За двамата партньори

  • избягвайте медикаменти, които пречат на плодовитостта, ограничавайте консумацията на алкохол и цигари
  • по възможност спете заедно през три дни, особено по време на плодоносните дни. По-къ­сите паузи намаляват шанса за успех. След коитуса жената трябва да остане да лежи по гръб още десет минути (евентуално с въз­главница под ханша)
  • отделете време за себе си и един за друг. По­мислете как можете да освободите трудо­вото си ежедневие от стрес и превъзбуж дане
  • още по-добре е да излезете в отпуск „със смяна на тапетите“. Така можете да се от­къснете и да правите това, което ви доста­вя радост
  • смяната на климата стимулира виталността, слънчевата светлина подобрява настро­ението. Едно пътуване на юг ще пробуди жизнените сили
  • усвоявайте техники за отпускане
  • масажите  и калните бани отпускат. Изживявайте тези процедури не като „лечение“, а като „приятни милувки“ за тялото
  • поддържайте се във форма с възстановите­лен спорт (не спортуване за постижения)
  • навярно отдавна е трябвало да промените навиците си на хранене. Пълноценната храна с много пресни зеленчуци и плодове може да бъде един добър стимул

За жената:

  • престанете с диетите за отслабване. Те мо­гат да навредят на циркулацията на хормо­ните. Хранете се разнообразно, но не твър­де обилно
  • много растения стимулират хормоналния регулаторен кръг. Тук спадат здравецът, ро­зовият храст, семената на нара и лютичето. Те трябва да се пият като чай в продължение на няколко месеца

За мъжа:

  • не носете твърде тесни слипове или панта­лони. Предпочитайте долно бельо и панта­лони от естествени влакна. Не спете под пу­хени завивки. Избягвайте посещения в сауна или минерална баня. След три до шест месе­ца лошите страни от твърде силното въз­действие на топлината (намаляване качест­вото на сперматозоидите) ще бъдат прео­долени

 

 

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*