Счупване на костта (фрактура)

Оплаквания

Болки и отоци в областта на счупването. Счу­пената част на тялото е с по-различна позиция от обикновено и може да се движи на необичай­ни места.

Причини

При всяка злополука могат да се счупят кости: сблъсък, удар или падане. Ако костната маса е намаляла, понякога костите могат да се счупят и по незначителен повод, при което други кос­ти биха останали здрави.

Риск от заболяване

От здравината на костите зависи между друго­то доколко чупливи са те. Тя от своя страна е свързана с възрастта на човека. Най-чести са счупванията на подлакътницата. И палецът е много застрашен. В по-напреднала възраст сравнително лесно се чупи шийката на бедрена­та кост.

Възможни последици и усложнения

Всяко счупване на кост вследствие на злополука е свързано с наранявания на обграждащите меки части, кръвоносни съдове и евентуално на нер­вите. Това не е така при счупвания на костите вследствие на недостатъчна здравина.

При „открита“ фрактура, при която костта пробива кожата, опасността от инфекция е го­ляма. Лошо зарасналите счупвания на костите могат да причиняват болка и да ограничават подвижността им. Вследствие на това стави­те могат да се натоварват неправилно и да се изменят като при артроза. В най-лошия случай проблемите при зарастването могат да разрушат костта.

През времето, през което оздравителният про­цес изисква пълен покой, особено по-възрастните хора са застрашени от тромбози, възпа­ление на белите дробове или натъртвания на ко­жата. Счупванията на гръбначния стълб се опе­рират. Те могат да причинят впоследствие параплегия (парализа на два едноименни крайника, на двата долни или на двата горни).

Профилактика

Всякакъв вид осигуряване срещу злополуки.

Нужда от лекарска помощ

Когато болките, неподвижността или особено­то положение на крайниците пораждат съмне­ние за счупване.

Самолечение

Не е възможно.

Лечение

За оздравяването на счупената кост са необхо­дими три неща: счупените части трябва да имат вътрешен контакт помежду си; счупена­та част на тялото трябва да бъде оставена в пълен покой и да бъде добре кръвоснабдена.

Ако рентгеновата снимка показва, че краищата на костта са различно разположени от начина, по който трябва да зараснат, лекарят се опит­ва външно да ги намести (репозиция). Обикнове­но това се прави под наркоза, защото е много болезнено и отпуснатите от наркозата муску­ли улесняват работата. Понякога се използват и тежести, за да се разтеглят разместените части на костта (екстензионно лечение). Костите, които трябва да зараснат, се обез- движват, като се гипсират, или счупените час­ти се съединяват с гвоздеи, винтове, протези или жици (остеосинтеза). При „взаимното прос­мукване“ на прешлените вследствие на остео­пороза гъбестите части на костите така се за­качат една в друга, че взаимно се поддържат. В такъв случай не е възмож­но, а и не е необходимо да се лекува счупването на костта.

ВЕДНАГА ИДЕТЕ НА ЛЕКАР, АКО СЛЕД ГИПСИРАНЕ:

-под гипса имате усещане за болка, чието мяс­то можете точно да определите

-гипсираната част на тялото се оцветява

-отгоре или отдолу разположената става се обездвижва или отича

-имате усещането, че гипсираната част из­тръпва или се вцепенява

Гипс

Упражнения: Още в болницата научавате т.нар. изометрични.упражнения. Напрягането на мус­кулите в гипсовата превръзка препятства ат­рофирането им и подобрява кръвоснабдяването на костите. Но не бива да прекалявате с по­добен род „тренинг“. В периода на оздравяване­то покоят е най-важният елемент. След сваля­нето на гипса трябва да усвоите активна двигателна терапия, за да си възвърнете предишна­та мускулна сила.

Животът с гипс: Още в болницата трябва да се научите да ходите правилно с помощта на бас­тун. Там трябва да ви обяснят също доколко мо­жете да натоварвате съответната част на тя­лото.

По възможност не бива да се къпете нито във вана, нито под душ, дори да предпазвате гипса с найлонова обвивка. Кожата под гипса изсъхва трудно и лошо и в такъв случай е много застра­шена. Но ако все пак кожата под гипса се намок­ри, тя може да се изсуши добре с помощта на студената въздушна струя на сушоара. Преди да напуснете болницата, трябва да обсъдите с ле­каря или с болничната санитарка, кой ще се гри­жи за вас вкъщи: ще могат ли да ви помагат хо­рата, с които живеете, роднините или съседи­те или трябва да се обърнете към болничната каса за осигуряване на домашна помощница.

Операция:

Съединяване на костите с метални части Почти винаги това означава провеждане на две операции: първата, за да се поставят метални­те части на костта и втората – за да се от­странят. По мнението на един международно признат ортопед подобни операции се провеж­дат по-често, отколкото се налага, тъй като грижите за пациент в гипс са по-досадни и про­дължителни. По-лесно е осигуряването на паци­енти със заковани или завинтени фрактури. Тези операции са целесъобразни, когато:

-не може да се очаква, че с други методи на ле­чение костите ще зараснат правилно

-засегнатият трябва да се изправи на крака, колкото е възможно по-скоро, за да избегне рисковете на дългото залежаване. Например по този начин винаги се лекуват счупванията на шийката на бедрената кост при по-въз­растни хора.

Първоначално оперираните части на тялото следва да се освобождават от натоварване пос­редством бастуни, шини или гипс. Лекарят мо­же да извади металните части едва когато костта отново носи. Тъй като този момент трудно може да се определи, по-добре е да се из­чака по-продължително време преди изваждане­то на металните части. При фрактура на бед­рената кост това може да продължи 2 години. Усложнения: Към обичайните рискове при опе­риране се добавят опасностите от работата върху отворената кост: инфекции, увреждания при оздравяването. При пет от всеки сто опе­рации металът действа като чуждо тяло, пре­дизвиква възпаления и по този начин уврежда меките тъкани и костта.

Лечение с медикаменти

Болкоуспокояващите лекарства могат да об­лекчат болките. Понякога може да се наложи приемането на медикаменти за отпуска­не на мускулите. При счупване на ребрата с лекарства против кашлица се избягват болезнените разтърс­вания.

Особености при различните видове фрактури счупване на ребрата: По време на лечебния пе­риод слабите хора добре понасят в някои случаи еластичен пояс на ребрата.

Фрактура на пръстите на краката: Застъпваща превръзка с левкопласт, наподобяваща подреж­дането на керемиди.

Фрактура на бедрената кост: Почти винаги се оперира, тъй като трябва да се премахнат пос­ледиците от силния кръвоизлив от раната и оздравяването настъпва по-бързо.

Счупвания на костите при деца

-те оздравяват толкова по-бързо, колкото по- малки са децата;

-малко накриво зараснали кости или скъсявания се оправят от само себе си в процеса на израс­тването.

-изключително редки са усложненията след счупване като схващане на ставите, остеопороза, атрофиране или събиране на вода вслед­ствие на по-продължително залежаване на легло;

-фрактурите на края на ставата (епифизата) са редки, но обикновено трябва да бъдат опе­рирани;

-счупванията в растежната фуга на костта са чести, но могат да се лекуват и без операция.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!