Невротично безапетитие. Неутолим глад с последващо повръщане (Анорексия нервоза. Булимия)

Двете заболявания са взаимно свързани, пред­ставляват двата полюса на нарушеното хране­не и се коренят в едни и същи причини.

Често за­сегнатите се движат между тези два полюса: страдащите от силно безапетитие ги обзема неутолим глад и обратното. Как се проявяват двете заболявания е нещо съвсем различно.

Смущенията в храненето нямат толкова пряка връзка с често критикуваните погрешно нез­дравословно или наднормено хранене в нашето общество.„Смущенията в храненето“ се отнасят изключително към нарушените индивидуални хранителни навици. Те са възможни там, където има излишък или недои­мък на храна.

Оплаквания

Невротично безапетитие

Страдащите от невротично безапетитие ряд­ко изживяват изброените симптоми като приз­наци на заболяване. Въпреки всичко, наблюда­телните родители могат да забележат, че стремежът на тяхното дете към отслабване се превръща в мания.

– натрапчиво, маниакално внимание върху хране­нето: излишна психическа и духовна енергия се изразходва за пресмятане на калории, пазару­ване и сравняване с часове на опаковки, съдържание на масти и захари, в приготвянето на чаша кисело мляко или раздробяването на една ябълка;

– съзнанието изцяло е обсебено от храненето. Мисълта кръжи безспирно около това как да се ограничи храната;

– понякога манията е съпроводена от прекалена спортна активност (бягане на маратонски разстояния, продължаващо с часове изкачване и слизане по стълби) или с използуването на очистителни и апетитопотискащи сред­ства;

– мнозина изведнъж преживяват т.нар. „крах на влечението“. Тогава те наведнъж и безконт­ролно изгълтват огромно количество храна. Самите те преживяват такива пристъпи на вълчи апетит като поражение. Най-често се опитват да се освободят от храната чрез повръщане. На този етап много от страдащи­те от невротично гладуване преминават към булимия. Роднините откриват промяната по внезапно изпразнения хладилник;

– себепреценката е нарушена. Въпреки че вече са слаби, засегнатите се изживяваткато дебели. Често прекарват деня с не повече от 200 кало­рии. Факта, че с това отслабват като скеле­ти, те не приемат като болест.

Неутолим глад с последващо повръщане

–   на пристъпи и с настървение биват изяждани огромни количества храна, до 30 000 калории на ден;

–   моментите на хранене са единствено спокой­ните в живота. В останалото време мислите кръжат, както и при невротичния глад, един­ствено около храната: „Кога ще си купя? Как­во ще си купя?“

–   извънредно голяма част от средствата за из­дръжка се дават за храна;

–   изяденото веднага бива повърнато. Този про­цес на ядене и повръщане се приема със силно чувство на срам. Ламтежа за ядене и последва­щото повръщане обикновено се държат в тайна;

–   засегнатите обикновено са с нормално тегло и познават своето заболяване. Страничен наблюдател трудно може да забележи откло­нения в храненето.

Причини

Нарушенията в храненето се коренят в нещо преживяно и почти вина­ги започват през пубертета. Особено тежък е този период за момичетата, тъй като в проце­са на възпитание на тях им се дава твърде мал­ко самостоятелност. Те трябва да се отделят от семейството и в същото време да намерят своята женска идентичност. Често ориентаци­ята се насочва към идеализирания, поболяващ идеал за стройна фигура на нашето време.

Невротично гладуващите жени се опитват не­съзнателно чрез своята „слабост“ да се разгра­ничат от майката, а с това и от съзнанието за женственост. Жертват се женските форми ка­то бюст, дупе, ханш, бедра. Често прескачаща­та след това менструация се приема като още една победа над осъществяването като жена. Чрез триумфа над глада се печели собствена ав­тономия. При невротично гладуващите младе­жи по-рядко на преден план излиза въпросът за идентификацията им по пол, по-често стреме­жът им към автономност и разграничаване. Жените, страдащи от неутолим глад с послед­ващо повръщане, също се борят за своята жен­ска идентичност и самоосъзнаване. Те обаче по­вече страдат от своите пристъпи на маниака­лен вълчи апетит и последващо повръщане и не могат да извлекат никаква полза от своето за­боляване. Напротив: те възприемат себе си ка­то едно непрекъснато поражение.

Риск от заболяване

При невротичното гладуване се смята, че се за­сягат две на всеки сто момичета на възраст между 15 и 18 години. Новост е, че все повече же­ни започват да гладуват безконтролно след тридесетата година. При булимията цифрата не е точна, като се предполага, че е два-три пъ­ти по-висока, отколкото при анорексията. То­ва отговаря на четири до шест на сто болни мо­мичета в младежка възраст. Момчетата са мно­го по-малко от момичетата.

Смущенията в храненето са заболяване на об­ществото:

–   те се явяват масово само като проява на пре­сищането – „глад при пълен хладилник“. Това ще рече, че такъв род заболявания няма в бед­ните страни;

–   те са свързани с разпространения в индустри­алните страни идеал за стройност и женстве­ност;

–   те се срещат най-често сред момичетата от средното съсловие, произхождащи от семей­ства стремящи се силно към успех.

Рискът от заболяване се покачва особено, кога­то през пубертета се експериментира с диети и лечебно гладуване. Към това се отнася и опитът, че чувството на глад след няколко дни съ­бужда своеобразна гладна еуфория.

Възможни последици и усложнения

Невротично гладуване

–   промяна в обмяната на веществата и хормоналното равновесие; отсъствие на овулация и менструация;

–   екстремална хипотрофия и обезводняване с отслабване на целия организъм, увреждане на сърцето, бъбреците, образуване на отоци;

–   пълно дерайлиране на обмяната на вещест­вата и електролитното съдържание чрез бавно умиране от глад. Най-дълго и най-добре се захранва с хранителни вещества мозъкът. Ко­гато това повече не може да се осъществява, се стига до психотични състояния;

–   кръгло десет процента от всички измършавели умират;

–   двадесет процента остават застрашени и се мятат в продължение на години между клини­ки, изкуствено хранене и периоди на относи­телно нормален живот;

–   тридесет процента през целия си живот имат проблеми с яденето. Те обаче могат да се ста­билизират дотолкова, че да нямат нужда от клинично лечение;

–   при тридесет процента от засегнатите то­ва състояние се „израства“ през пубертета и изчезва завинаги.

Неутолим глад с последващо повръщане

–   честото повръщане може да наруши водно-електролитното равновесие;

–   може да доведе до хронично възпаление на хра­нопровода или стомаха;

–   при булимията няма опасност за живота.

Социални последици

Драматични и при двете заболявания:

– страдащите от невротично безапетитие ед­ва поддържат социални контакти, взаимоот­ношения с партньорите си и сексуален живот, живеят изолирано;

– жените, страдащи от булимия, най-често под­държат социални взаимоотношения, водят творчески живот и живеят заедно с партньо­рите си. Те са застрашени обаче от големите разходи за ядене. Когато парите не им дости­гат, могат да прибягнат до измама и кражба.

Профилактика

Колкото повече волност, свобода и самостоя­телност се предоставя на децата, толкова по-добре те са защитени от отклонения в хранене­то. Яденето не трябва да се превръща в арена на семейна борба. Колкото е по-малък натискът за изяждането на нещо определено, толкова по-малка е опасността детето изцяло да се отка­же или диетата да се превърне в натрапчивост.

Необходимост от лекарска помощ

При невротичното гладуване толкова скоро и толкова редовно, че да може да се контролира състоянието на организма. Неутолимият глад изисква консултация най-много с общопрактикуващ ле­кар, тъй като състоянието на организма рядко е застрашено. Най-добре веднага.

Самолечение

Важни са разговорите с околните. Почти във всеки град трябва да има групи за взаимопомощ за жени със смущения в храненето.

Лечение

Страдащи от невротично гладуване в критично състояние почти винаги се настаняват във вътрешните отделения на клиниките. Там най-напред се прави опит да се стабилизира тегло­то им чрез изкуствено хранене. Успоредно с то­ва би трябвало още в клиниката да се започне с психотерапия. Най-често се налага стационарно лечение в клиника за психо-соматични болести. След изписването трябва да се продължи с амбулаторна психотерапия. При възможност да се ползват частни специализирани клиники за лечение на всички видове отклонения в храненето. Прес­тоят в тях продължава най-малко три месеца, често и по-дълго. Крайният ефект при едно та­кова интензивно медицинско и психотерапевтично лечение е по-добър, отколкото при крат­ките терапевтични курсове. Ако няма специализирани заведения от този род – при за­питване и след съответното проучване болнич­ните каси отпускат средства за лечение в чуж­бина.

Лакомия

Проявява се най-рядко сред отклоненията в хра­ненето и се изразява в хронично, пристъпно, алчно и натрапчиво поглъщане на храна. И при то­ва състояние мислите кръжат постоянно около яденето. Тъй като лакомниците, за разлика от страдащите от булимия, носят яденето непре­къснато със себе си, те стават екстремно дебе­ли и трябва да се съобразяват с всички рискове, присъщи на хората с наднормено тегло: сърдечно-съдови увреждания, повишено кръвно наляга­не, диабет, заболявания на обмяната на вещест­вата, заболявания на ставите и артроза. Очакванията от живота са драстично ограничени. Причините за това отклонение в храненето са слабо проучени. Лечението съответно е трудно. Хирур­гични методи би трябвало да се предприемат са­мо в краен случай.

–          възможни са операции, ограничаващи стомаха (частично редуциране);

–          чрез операция може така да си промени храно­смилателният тракт, че приетата храна да преминава бързо през тънките черва и от нея да се извличат по-малко калории;

–          въведени в стомаха балони го „изпълват“ и ре­дуцират неговата вместимост.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!