Началото на хомеопатията

Право да практикуват хомеопатия имат завършилите със степен „магистър” по „Медицина” или „Дентална медицина”.

Срещата с хомеопат се състои от общ медицински преглед и хомеопатично интервю. За да постави диагноза, лекарят хомеопат се стреми да получи информация за всички оплаквания на своя пациент – както физически, така и емоционални. Той разпитва за минали заболявания (включително такива на други членове на семейството) и за настоящи оплаквания, но също така задава въпроси, които да накарат пациента да опише себе си като личност, да разкаже за начина си на живот, да сподели какви неща го радват и какви го притесняват. По този начин лекарят хомеопат придобива цялостна представа за пациента, чийто организъм е неделимо цяло и чието заболяване никога не е само на физическо ниво. Така хомеопатията лекува не просто болестта сама по себе си, а болния човек във всички негови аспекти – психика, емоции и физическо тяло.

Самуел Ханеман в края на 18 век поставя началото на хомеопатията, като прави експеримент с хинин. Той приема дози хинин за кратък период и открива, че веществото предизвиква симптоми, подобни на тези на маларията, от което Ханеман зключава, че именно в това се крие истинската причина за лечебния ефект на хинина върху маларията. С други думи: това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така Ханеман преоткрива първото правило на хомеопатията: подобното се лекува с подобно. За принципа на подобието са говорили още бащата на медицината Хипократ, Парацелс и други автори от античността. Терминът хомеопатия се състои от гръцките хомеос – подобен и патос – страдание. Ханеман описва философията на хомеопатията през 1810 година в книгата „Органон на лечебното изкуство”.

Извлечете максималното от посещението си при лекаря

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!