Николина Чакърдъкова: След рака ме оперираха от язва!

Николина Чакърдъкова е българска народна певица, изпълнителка на народни песни от македонската фолклорна област. Родена е на 4 септември 1969 г. в град Гоце Делчев. Появява се на професионална сцена за пръв път едва на 14 години. През 80-те години се утвърж­дава като солистка в „Неврокопския ансамбъл“ и с него пленява публиката в България, Западна Европа и Канада. 1987 г. е преломна в кариерата на народната певица, защото е поканена от проф. Кирил Сте­фанов да се присъедини към Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ – Благоевград. В концертните си изяви Николина Чакърдъкова пленява публиката с магическия си глас, ат­рактивното съчетание с хореографски­те постановки, както и с ефектните декори и красиви костюми. Ето какво разказа за здравето си специално за в. „Доктор“ известната певица.

–          Здравейте, г-жо Чакърдъкова! Как сте със здравето напоследък?

–          Благодарение на док­торите, които имаме тук, се чувствам много добре! През последните три години и аз, като много хора, претърпях доста тежки операции, но сега всичко е наред. Имах тумор на бъбрека и се подложих на много тежка операция преди три години. Искам да изкажа големите си благодарности и адмира­ции към българските лекари, медицинските сестри и сани­тарките от Военномедицинска академия в София. Без тях не можем, защото има моменти, в които, дори и в болница, се чувстваме много безпомощни, колкото и да cu e силни по дух и характер, и не можем да се оправим без тяхна помощ. Докторите там са на много високо ниво и операцията мина наистина успешно. Един болен човек в такива моменти има много време за размисъл и осъзнава от каква помощ има нужда в действителност. Моята майка е вярващ човек и тя ми каза, че Господ дава цялата сила в ръцете на док­торите – ние сме във техните ръце, както и нашият живот.

–          Как разбрахте, че има­те тумор на бъбрека?

–          Бях на профилактичен преглед, но нямах никакви симптоми, а САМО ЛЕКА БОЛКА В КОРЕМА, която най-напред отдадох на умората, защото по това време бяха избори и имахме по 2-3 концерта на ден. Когато имах няколко почивни дни, си направих преглед и се устано­ви, че имам рак на бъбрека. Веднага след диагнозата ми насрочиха операция във Воен­на болница, защото там е едно от най-добрите нефрологични отделения. Не познавах д-р Димчо Василев, който ме оперира, но ми вдъхваше много доверие. Той ми каза, че има много видове рак и че моят е рядък, но е от хубавите. Вече три години след това съм възстановена, на крака и имам възможността отново да пътувам и да работя.

–          Какви мерки трябва да полагате за здравето си сега?

–          Хубавото беше, че не ми се наложи нито химиотерапия, нито лъчетерапия. Всичко необходимо се изхвърли от организма. Не се наложи трансплантация на бъбрек, защото имам един, който е достатъчен. Докторите казаха, че Господ си знае работата – всичко, което е много важно, го има по две. Така че след премахването на единия ми бъбрек, другият пое функци­ята и на двата. Сега трябва много да се пазя. Не трябва да извършвам тежък физически труд и трябва да спазвам повече дисциплина, а аз съм доста работлив човек, дори и малко работохолик. Не мога на 100% да правя всичко – трябва да огранича пъ­туванията и участията. Най-много ми липсва работата в градината и винаги, когато има нещо по-тежко, трябва да има до мен човек, който да повдига, премества… Аз винаги съм била човек, който разчита преди всичко на себе си, а чак след това и на останалите, но се свиква и с това…

–          Споменахте, че сте претърпели и друга опера­ция. Каква е била тя?

–          Имах язва на двана­десетопръстника. Това се случи преди година покрай Великден. След едно интервю за те­левизия в София вне­запно ми стана лошо и ме заболя корем. Приеха ме по спешност отново във Военна болница и се оказа, че съм имала язва, която се е СПУКАЛА И СЪМ НАПРАВИЛА ПЕРИТОНИТ – това също е доста сериозно заболяване. Тогава отново) имах някакъв късмет, защото бях именно в София, а не на някое друго място, за да мога да отида директно в болницата. Тогава за 10 минути еки­път трябваше да вземе решение за тежката onерация. Искам да благодаря на д-р Иван Василевски. Аз въобще не го познавах, но му казах. „Моля ви спасете ме!“.

–          Смятате ли, че известността ви е повлияла на отношението на лекарите към вас?

–          Не, той дори не позна коя съм. Сестрата обаче ме позна и каза: „Обещайте ми, че пак ще пеете!“, а аз й отговорих, че искам тя да ми обещае, че всичко ще мине добре, защото имам много работа. Аз казах на доктора: „Днес е Великден – ходихте ли си до вас?“, а той ми отговори, че болните са по- важни и имат повече нужда от него. Не трябва да се нападат докторите, както става постоянно по медиите. Разбира се, има грешки, но те се случват като на всички останали живи хора. Но като цяло, имайки предвид условията, в които работят, изплащането, което получават, аз просто останах очарована и с възхищение и почит към лекарското об­щество. Това обаче е много неблагодарна работа. Все си мислим, че на нас няма да.ни се случи, и си позволяваме на плюем и да хокаме лекарската гилдия, а не трябва.

–          Къде предпочитате да се лекувате – тук или в чужбина?

–          Аз имам възможност да се лекувам и в чужбина, но предпочетох да направя операциите си в България.

–          Спазвате ли някаква диета или режим на хранене?

–          Спазвам режим на хранене за добро тяло. Много ми е трудно, обаче гледам да се съобразявам – хапвам често, но по малко, когато имам тази възмож­ност. Когато имам гости, си позволявам повече. Не мога да водя изцяло здравословен! начин на живот, защото ми трябват по-силни храни, които да подхранват организма.

–          А кое ви изкушава най-много?

–          Няма нещо, което да не ме изкушава. ОБИЧАМ ДА СЕ ХРАНЯ и за мен храната, храненето, сервирането и всичко остана­ло е ритуал. Обичам да готвя, след това да посрещна гости, да седна с тях на масата, да се храня бавно и щастливо и да има много, много храна. Дори много се чудя на хора, които не уважават храната и ядат само колкото да не умрат от глад. Аз съм ценител на хубавата храна и дори умея да й се възхищавам, една вечер бях сама вкъщи, но си изпекох гъши дроб, седнах и си вечерях все едно бяхме сто човека, но ми беше много при­ятна Наистина отдавам много голямо внимание и почит към храненето и към храната.

–          Каква медицина пред­почитате традиционната или нетрадиционна?

–          Аз се доверявам повече на докторите. За разлика от съпруга ми – той е здрав човек, но кой каквото му каже, че е полезно, ще си го направи. Докато аз ще го подмина. Това си е до човек и до неговия манталитет, характер и темпе­рамент. Съпругът ми например ще пие повече вода и чай за да му мине главоболието, докато аз ще взема лекарство, за да ми продължи по-бързо деня.

–          Кое се отразява най-зле на здравето на бьлгарите?

–          Ние наистина сме много болни хора като цяло. Бълга­ринът е боледуващ човек може би защото няма възможности да си прави профилактични прегледи. Но това не е единствената причина. Ние просто нямаме навика да посещаваме профилактично лекар, освен това сме доста немарливи към здравето си. Аз подкрепям закона за задължителните профилактични прегледи на всеки шест месеца – наистина трябва да има големи глоби за това. Ние нямаме това възпитание и дори самата аз бях такава, докато от три години насам на всеки шест месеца си правя пълни про­филактични изследвания и скенери. Не само за бъбрека, но и на цялото тяло, защото когато ти кажат, че имаш рак, първата ти мисъл е, че ти остават броени дни. Но тогава разбрах едно-колкото и да е страшна диагнозата, когато е хваната в ранен стадий и се вземат необходимите мерки тогава имаш шанс да продължиш живота си и да го живееш пълноценно.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!