Голата истина

Часът е 2 следобед, в банята съм. Спечелила съм битката със съня на сина ми и се възползвам от блаженството на душа. Сама! Знам, че всяка от вас ще ме разбере в този момент…

Внезапно вратата се отваря и магията на уса­мотението ми  в банята приключва мигновено. „Мамо, сега имаш ли кръв?“ – пита 3-годишният Любо. За пореден път обяснявам, че момичетата имат „кръв“ веднъж месечно и това е, за да могат после да станат майки. Като еретично се чудя на ума си да родя второ дете, след като знаех какво ми се пише! Никога не съм била от крайно сра­межливите. Дори винаги съм твърдя­ла, че дрехите са безумно изобретение на човечеството. Не ме разбирайте погрешно – обожавам гардероба си! Но именно количествата „парцали“ вътре ме карат да мечтая за момента, в който нищо не избирам, нищо не комбинирам, а просто се събуждам и тръгвам навън… Е, децата ми напълно ме отказаха от тези ми желания. Сега имам нужда тялото ми да е само за мен!

Какво трябва да знаеш за бебешката хигиена

Аз ли съм, или не съм… ?

Голата истина е, че веднъж станала майка, всяка жена се прощава освен със свенливостта си (ако я е имало) и с идеята, че има еднолични права върху тялото си. Защо ли? Ами да започнем с прегледа в предродилна зала и проверките за разкритие. Минаваме през самото раждане, на което ако присъстват само акушерка или лекар, си направо кьсметлийка. Стигаме до визитациите в болницата, където задължително си без бельо. Оттук-нататьк усещанията ти за срам са тотално притъпени. Ако все пак са ти останали такива, то те се изпаряват с първото кърмене навън. Да, знам, че има жени, които категорично отказ­ват да направят този акт публичен. И никога няма да забравя „бойното си кръщение“ в тази област. Центърът на Бургас, през август, пълно с народ. Дъщеря ми пищи в количката, а аз с треперещи ръце се опитвам да я наг­лася на гърдата си, като същевременно съм я покрила с „пелена и се стремя максимално малка част от корема ми с прилежащите му натрупвания да се изложи на показ. Е, сещате се дали мисията ми по скриване на голотата ми се е увенчала с успех… Поне имах нахранено бебе :).

За голотата и въпроси­те, които идват с нея

Кърмих Сияна 2 години и 2 месеца. За това време вече живеех спокойно с мисълта, че тялото ми не е мое. И не говоря само за гърдите. Тя беше с мен навсякъде – в тоалетната, в баня­та, в леглото ми… Пълна с въпроси и очаквания. Късметът да си майка на момиченце е основно в анатомични­те сходства :). Съответно уроците са нагледни и рядко получаваш крайно смущаващи въпроси. Това удобство приключи в мига, когато Сияна видя баща си гол. Никога няма да забравя как й се разшириха очичките (беше на около годинка). Но за да съм чест­на, трябва да споделя, че тя възприе различията доста по-лесно, отколкото татко се пребори с неудобството дъ­щеря му да наднича в банята (хахаха). Вече бях проучила становището на психолозите за този неловък момент и знаех, че в случая е важно на детето да не се натрапва чувство за срам и неудобство. В голотата няма нищо не­редно. Всъщност тя е нормата, защото всички се раждаме така – голи.

Вълшебни техники за успешно кърмене

Децата обаче проме­нят всичко…

Не става дума само за безкрайно от­кровените им констатации от рода на: „Мама има голямо дупе, аз имам мал­ко!“ Да, знам, че това е просто съпос­тавка и погледнато, реално наистина е така. И все пак някак не се чувствам добре от словосъчетанието „голямо дупе“, използвано по мой адрес. Тук трябва да спомена и милите думи на сина ми „Мамии, толкова си мекичка! И коремчето ти е мекичко…“ „Мекичко“ е детската дума за „имаш паласки“. Знам, че го знаеш. И знам как се чувстваш, когато ти го кажат в лицето, пък било то и 3-годишният ти син в миг на откровена детска нежност. А тоалетната? Там нещата стигат до тотално навлизане в най-най-съкровените пространства. И не е честно, че това насилие не се извършва над баща им, а само над моята персона. В мига, в който вляза, и вече поне едно носле се подава любопитно през вратата. А след като вече са надлежно запозна­ти с основните анатомични и физиоло­гични особености (от сорта на „имаш кръв“, „акото мирише“, „чувам като пишкаш“ и още, и още..), стигаме до основни екзистенциални въпроси, ко­ито трябва да се решат именно докато мама е в тоалетната – „Тази курабийка, защо има черно тук?“ Независимо колко пъти обяснявам, че храна в тоа­летната не се носи!!! Добрата новина е, че наистина след 3- тата си година дребните толкова свик­ват със своите и родителските тела, че те престават да бъдат съществена част от ежедневието и въпросите. До тогава обаче ти ще си изгубила себе си в най- физическия смисъл на думата :).

Обичай себе си такава, каквато си

Приемаш ли съвети? Обикни новото си тяло така, както вече обичаш нова­та си роля – тази на родител. Да, гър­дите ми нямат много общо с прелес­тта, която бяха, когато бях на 20. Но пък съм кърмила сумарно 4.5 години (а е всеизвестен факт, че кърменето не ги деформира). Ако статистиките са верни, то добре съм се погрижила да профилактирам рака на гърдата! Мекичкото ми коремче получава ми­нимум 50 прегръдки дневно от малки сладки ръчички. „Голямото“ ми дупе се смалява от разходки и тичане по­край две деца на колелета. Цялата тази прелест се нарича мама. И си струва всичко!

Е, идва лято. Аз имам малко стрии за плажа, но за останалото бих могла да се погрижа във фитнеса. Ако ми пука чак толкова :)!

сп. „Моето дете”

Грижи се и за себе си!

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!