Не е толкова просто: Защо се разболяваме, какво искат да ни кажат болестите?

Чрез връзката „душа-ум-тяло” болестта ни насочва към онези места в организма, където имаме енергийни натрупвания на негативни емоции. Към органи, жлези, мускули. А също и към частите на гръбначния стълб, където складираме нашите страхове и нагласи.

Ако възприемате болестта като следствие само от външни фактори – вируси, бактериални инфекции, замърсяване на околната среда или какво сте яли на обяд тогава вашият подход към изцелението ще се основава предимно на нуждите на тялото.

Ако виждате болестите като вид психологическа разплата за това, което сте направили, ще ви бъде трудно да ги видите като възможност да научите нещо повече за себе си. Възможност, която служи като мощен стимул да промените причината за болките и страданията в живота си.

Но не всичко е толкова просто с човешките болести

Ако очаквате някой да ви излекува и сте склонни да разчитате на универсални схеми на лечение, тогава няма да разберете, че болестта е вашето индивидуално пътуване в търсене на цялост.

И най-важното: ако смятате, че болестта е нещо очевидно, тогава шансовете ви за успешно самолечение рязко намаляват, тъй като не всичко е толкова просто с човешките заболявания.

Те засягат скрити фактори, които оказват дълбоко влияние върху много аспекти от живота ви.

Болестите отразяват всичко скрито в дълбините на човешката душа – мисли, емоции, нагласи, вярвания, идеи. Както и дълбоко вкоренени вярвания, които влияят върху това, за което мислим, как се възприемаме, защо постъпваме така, а не иначе, как възприемаме заобикалящата ни действителност. И върху вярата ни в способността да се самолекуваме.

Болестта отразява историята на нашия живот

Тя разкрива как кондиционирането е повлияло на нашето самовъзприятие. И засяга не само тялото – засяга и мозъка, енергийното тяло и душата. В известен смисъл тя символизира психо-духовното разединение между тях. И показва необходимостта от промени, които трябва да  направим, за да си възвърнем доброто здраве. Чрез връзката „душа-ум-тяло” болестта ни насочва към онези места в тялото, където имаме енергийни натрупвания на негативни емоции – органи, жлези, мускули. Както и към частите на гръбначния стълб, където складираме нашите страхове и нагласи.

И тъй като една болест винаги е нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед, лечението трябва да надхвърли просто телесните нужди: човек трябва да се обърне към основната причина, поради която е възникнала разединението – ума.

Без да променим начина си на мислене, душата, енергийното тяло и физическата част от нашето „аз” ще продължат да разчитат на милостта на „патогените”, дълбоко заровени сред тънкостите на ума.

Идеята за разделението

През цялата история на медицината както народните лечители, така и метафизиците са се съгласили, че няколко фактора участват в появата и развитието на болестите.

Те знаеха: за да се преодолее една болест, трябва да се излекува целият човек и трябва да се започне от начина му на мислене.

Какво накара официалната медицина да промени тези възгледи и впоследствие да доведе до коренно различен подход към разбирането, диагностиката и лечението на болестите?

Какво причини този преход от холистичен, психо-духовен възглед към „научните принципи“. Според тях тялото и умът съществуват отделно едно от друго. А съществуването на душата изобщо не се признава . И следователно нейните лечебни сили не се вземат предвид. Тази теория определено обезценява способността на душата да лекува и напълно пренебрегва нейните нужди. Тя не отчита психологическите фактори, скрити зад всяка болест. Но защо?

Може би ще успеем да намерим отговори на тези въпроси, ако проучим как се е развило знанието за медицината и как се е развила идеята за разделението, в което:

• Взема се предвид само очевидното и измеримото по двойно-сляп начин.
• Не е напълно разбрана връзката между мислите и емоциите, както и съществената роля, която те играят за възникването на заболявания. Особено на заболяванията на имунната система.
• Умът се възприема отделно от тялото, а те заедно – отделно от душата. Като се забравя, че физическото тяло при такава разединеност губи своята жизненост и става отворено за всякакви болести.
• Пренебрегва се, че изцелението не може да настъпи без участието на всички компоненти, които са причинили болестта – мисли, емоции, нагласи, вярвания, идеи и дълбоко вкоренени вярвания.
• Тялото се разглежда от биомеханична гледна точка – без разбиране на взаимовръзката на всички негови части. Измества се холистичният възглед, в който физическото „аз” се разглежда като цялостна система.
• Забравя се, че болестта и здравето са континуум и че разликата между тях е в качеството на мисълта.
• Пренебрегва се целта на заболяването.

Целта на заболяването

Болестите отразяват преди всичко как душата, умът и тялото взаимодействат помежду си. И как реагират на външни и вътрешни влияния, как се приспособяват и се адаптират към тях.

Възникващото заболяване ни казва: нещо в нашите мисли, думи, действия и начин на живот не ни позволява да бъдем себе си. Това води до смущения в процеса на електромеханичната комуникация между душата, ума и тялото. В случай на заболяване виждаме как този неуспех подкопава способността на тялото да функционира съгласувано и засяга способността на ума да коригира неуспеха. Болестта ни показва как душата се бори да възстанови изгубените връзки с тялото и ума.

Целта на болестта е да ни изпрати тревожен сигнал, че нещо трябва да се промени, ако искаме да останем в добро здраве.

Тя ни казва: променете негативните си мисли, които създават ограничения, които ви пречат да се развивате и замъгляват визията ви за себе си. Болестта ви кара да мислите за факта, че тези мисли предизвикват вредни нагласи, които впоследствие водят до погрешни действия и постъпки.

Време е да спрем с досадния вътрешен монолог

Да спрем да повтаряме същите остарели истории, които са ни причинявали болка преди много време.

Болестта ни казва да спрем да се самообвиняваме за неща, които смятаме, че е трябвало да направим или сме могли да направим, но не сме направили.

Болестта може да ни наложи да променим начина си на живот – ако не ни служи добре. Или да преразгледаме нездравословните навици, които влияят на благосъстоянието на тялото. Може да ни разкрие, че трябва да преоценим отношенията, които имаме с хората, които привличаме, или може да ни подскаже, че е време да прекратим една емоционално разрушителна връзка.

Може би болестта иска да ни каже, че е време да започнем да изразяваме емоциите си вместо да ги потискаме. Защото потискането на емоциите атакува имунната система.

Като цяло винаги, когато болестта ни повика – като напрежение в мускулите, продължителна болка, внезапни пристъпи или други очевидни признаци – тя ни дава да разберем, че трябва да се направи нещо относно причината за прекъсването на връзката между душата, ума и тялото. Вредата от това разединение вече е очевидна.

Друга цел на болестта е да повиши осъзнаването за физическите ни нужди

И да привлече вниманието ни, понякога до точката, в която всичко останало избледнява на заден план. Към това, което се случва между ум-тяло-душа. Това повишено състояние на съзнанието понякога създава безпокойство и тревожност. Но то има за цел да събуди ума, за да слуша съобщенията на тялото си, вместо да продължи да ги игнорира.

Като пример, помислете за проблема с аритмията.

Тъй като сърдечният ритъм влияе върху цялостното функциониране на тялото, в този случай тялото изпраща малки алармени сигнали на ума, че е възникнал някакъв проблем. И че умът трябва да се успокои малко. Тогава човекът забелязва, че всеки път, когато се пренапрегне , ритъмът на сърцето му става неравномерен.

Тялото сякаш шепне на ума: нещо не е наред. Умът трябва да реагира и да насърчи човека да го разбере.

От книгата „Сигнали на тялото. Какво казват нашите болести. Помогни за своето изцеление“, Д-р Карол Ритбергер – квалифициран интуитивен терапевт с опит, автор и преподавател, econet

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!