Ако още си мислите, че свестните хора в България са се свършили – помислете пак. И не се оставяйте на черната манипулация, която се излива от телевизорите. Спомнете си за онези здрави млади момчета, които се втурнаха часове след наводнението и свлачищата в Карловско. Как помогнаха с каторжен труд на пострадалите хора.
Спомнете си за онези хора от Делиормана, които спасиха от смърт замръзналите от закъснелия сняг щъркели. Спомнете си за онзи млад пекар, който печеше и разнасяше по околните села хляб на старците по време на локдауна заради пандемията. И само това ли са примерите?
Както каза на времето Джоко Росич: “България се пука по шевовете от добри хора“.
Ако все още не ви се вярва – избройте си верните приятели, които са ви помогнали в трудни за вас времена.
За едно такова добро същество разказва великотърновският вестник „Борба“. Шест малки села, с преобладаващо възрастно, което означава и болнаво, население са извадили истински късмет с младата – 28-годишна лекарка Елена Вацова. Вече ги познава, знае им дори особеностите на характера. Д-р Вацова казва, че тези скромни топли хора винаги намират начин да стоплят сърцето ѝ с отношението си към нея.
Д-р Вацова решава да тръгне по пътя на общо практикуващите лекари заради прекия контакт с хората, които имат нужда от медицинска грижа. За повечето от пациентите тя е на годините на внуците им. Случва се поради тази причина към нея да се обръщат с „момиче“, вместо с докторе. Но това ника не я натъжава. Напротив.
Да стане лекар била детска мечта на д-р Вацова
Тя е първият лекар в семейството – други няма. Започва работа в Павликени при д-р Пламен Латев, чиято практика е голяма, покрива хората освен от градчето и от още няколко села. За него било невъзможно да обгрижва всички. Така започва трудовият ѝ път като медик. При първите ѝ срещи с хората заради младостта ѝ, те не били сигурни лекарка ли е или медицинска сестра.
Сега „нейни“ села са Михалци, Лесичери, Горна и Долна Липница, Димча, Върбовка. Обикаля хората в тези селища от година и половина и вече ги познава по име. „Реалният досег с пациента не може да бъде заменен с нищо“, споделя д-р Вацова. Личният лекар е в най-близък контакт с хората. Той може да проследи във времето ефекта от взетите решения за лечение. Според нея високоспециализираните изследвания крият риск да опровергаят контакта с болните.
Познанството с пациентите много ѝ помага да се ориентира бързо в здравословните им проблеми, когато идват в кабинетите, където дава дежурства. Спечелила е доверието им с усмивката си. Те не я виждали зад предпазната маска, но някак безпогрешно я долавяли.
В нейните шест села хората се занимават най-вече със земеделие. Затова най-честите им здравословни проблеми са причинени от дискови хернии, дископатии, проблеми със ставите. И разбира се сърдечно-съдовите заболявания, които са масово разпространени след по-възрастното население в страната.
Забелязва и нарастване броя на тревожните разстройства
заради поредната КОВИД вълна, които според нея се дължат на заливането с огромно количество информация по темата от медиите. Но шестте села не са единствено работно място на младата лекарка.
Тя дава и 12-часови дежурства в плевенския спешен център
„ Когато съм на адрес с линейката е различно. Действа се спешно – алергични реакции, кома, катастрофи“. Това са различни области в медицината.
Незабравим остава за д-р Вацова първият ѝ спешен случай. Жената – сърдечно болна, сатурацията ѝ 50, с желязодефицитна анемия е. „Коригирахме анемията и сърдечната ѝ функция в домашни условия. Сега жената е добре“, разказва младата лекарка.
Дава си сметка обаче, че това съчетаване на двата вида дейности няма да продължи дълго. Но иска да натрупа още опит и едва тогава да работи само като общопрактикуващ лекар.
За момента планира да продължи да съчетава двете дейсти, но отчита, че няма да е възможно това да продължи много дълго. След като натрупа още малко опит, ще остане само на кабинет като общопрактикуващ медик.
Разпуска от напрегнатото си ежедневие с любителски латиноамерикански танци.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Адмирации! Няма го вече този манталитет, за съжаление… И не е само от наличието на частната инициатива в бранша… Просто, моралът и ценностите отдавна са други! Едно време, беше въпрос на дълг на призвание… Като в романите на Арчибалд Кронин…