Какво представлява хроничният гломерулонефрит

Гломерулонефритът е имунновъзпалително заболяване на бъбреците с недобре изяснени причини и механизми на възникване. Засяга основно съдовите структури на бъбрека. Проявява се с отоци, високо кръвно налягане и нарушение на бъбречните функции.
Според начина си на възникване и развитие гломерулонефритът се разделя на два основни вида – остър и хроничен. Хроничният гломерулонефрит е двустранно възпаление с неизвестна причина. Представляват група от сходни заболявания с различни морфологични, клинични и функционални промени. Те протичат в няколко общи клинични прояви, различно проявени при отделните видове хроничен гломерулонефрит. Всички имат бавно, но прогресираща еволюция, водеща до развитието на хронична и бъбречна недостатъчност. Боледуват предимно млади хора, често мъже. Част от случаите са следствие на неизлекуван остър гломерулонефрит, отчасти е на бактериални и вирусни инфекции, хронични интосикати, нарушено локално кръвоснабдяване, патологични реакции от ваксинации, серумно лечение и др. Приема се, че основната причина за развитието на хроничния гломерулонефрит е парадоксален имунен отговор на организма към външни и собствени агенти.
Клиничната картина при хроничният гломерулонефрит до голяма степен се покрива с признаците на острия – хипертония и отоци, като при някои от формите на заболяването преобладава предимно единия от тях, а при другия има смесен вариант. Към тези прояви се добавят и симптоми от общ характер като отпадналост, лесно физическа и умствено умора, безапетитие, жажда, сухота в устата, тежест или тъпа болка в кръста, главоболие, зрителни смущения.
От изследванията на урината се установява политурия (отделяне на повишено количество урина за 24 часа), олигоурия (обратното – намалено количество на урината), мигтурия (неколкократно нощно уриниране), както и повишено количество белтък, еритроцити и други. Изследването на кръвта на болните от хроничен гломерулонефрит показва намаление на белтъка в кръвта и на различни негови фракции, повишение на съдържанието на липидите, задръжка на натрий и вода, ускоряване на утайката, постепенно повишаване на ореята, пикочната киселина.
Протичането на заболяването е хронично с периоди на изостряния, но прогресиращо. Постепенно се достига до развитието на бъбречна недостатъчност.
Диагнозата се поставя по клиничната картина и проведените изследвания, така най – важните от тях за точното установяване формата на заболяването са бъбречната биопсия и последващото изследване на взетата бъбречна тъкан.
Лечението на хроничния гломерулонефрит е комплексно.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!